Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Спомен за маестро Руслан Райчев

Снимка: архив

Навръх Гергьовден се навършиха 105 години от рождението на големия български диригент Руслан Райчев. 

Той беше неуморим работохолик, дирижираше всичко - и оперни спектакли, и симфонични концерти. С неговото име е свързано създаването и професионалното развитие на повечето български симфонични оркестри и оперни театри. 

Райчев имаше и голяма международна кариера - той е първият българин, дирижирал спектакъл в Миланската Скала. Много може да се говори за маестрото - личност с огромни заслуги към нашето музикално изкуство.

И историята на неговия живот е една дълга приказка: Роден е в Милано на 6 май 1919 г., в семейството на един от най-големите български оперни певци - Петър Райчев. Това му дава възможността да расте сред най-прочутите музиканти на онова време - Тосканини, Шаляпин, Прокофиев, Бруно Валтер. Започва да свири на пиано, а на 10 години постъпва в Консерваторията на Милано, където учи в класа на проф. Карло Лонати. 

През 1932 г. семейството се прибира в София и Руслан Райчев продължава при видните клавирни педагози Панка Пелишек и Андрей Стоянов. Не го приемат в Музикалната академия и той учи четири семестъра право в Софийския университет. През 1938 г. заминава за Виена и постъпва във Виенската консерватория - в класа по дирижиране на Леополд Райхвайн и пиано при Емил Зауер. Забелязан е от големия диригент Карл Бьом, който го кани за  личен корепетитор и асистент във Виенската държавна опера. По лична препоръка на Бьом след завършването си Райчев е назначен като диригент в операта в Кьонигсбрег и за няколкото месеца престой дирижира „Бохеми“ - дебютът му е на 22 март 1944 г., последвани от „Йенуфа“, “Сватбата на Фигаро“, “Лоенгрин“, “Травиата“, “Тоска“, “Веселата вдовица“. 

Същата година се завръща в България - участва във войната и е награден с два ордена за храброст. Две години е корепетитор в Софийската опера, но и дирижира спектаклите на балета „Бахчисарайски фонтан“. От 1946 г. Райчев започва работата си във Варна със Симфоничния оркестър, след това участва в създаването на Варненската опера, а две години по-късно по покана на Стефан Македонски става главен диригент в Държавния музикален театър. През 1951 Руслан Райчев вече е главен диригент на Пловдивския държавен симфоничен оркестър и участва активно в създаването на Пловдивската опера. 

В същото време започва и международната му кариера като диригент - гостува в Румъния и Унгария. През 1956 г. Руслан Райчев е главен диригент на Русенския държавен симфоничен оркестър, работи и с операта в града. Блестящата му изява с операта „Манон“ на Масне на Втория преглед на оперните театри води до покана за работа в Софийската опера, където поставя “Четиримата грубияни“, “Укротяване на опърничавата“, “Продадена невеста“, “Гаяне“.

В същия период работи и със Старозагорската опера, Симфоничния оркестър на Перник и Пловдивската филхармония, за която съвместната  работата с Руслан Райчев се оценява като „златен период“ за оркестъра. 

През 1974 г. българинът става генерален музикален директор на Симфоничния оркестър на Шлезвиг-Холщайн в града Фленсбург - длъжност, която заема след тежък конкурс. За четири години той издига нивото на оркестъра, изнася великолепни концерти, но през 1978 г. го канят да оглави Софийската опера. Тогава са истиорическите турнета на колектива във Виена, в Миланската Скала, Болшой театър, Париж с операта „Хованщина“. 

На 60-годишнината на Руслан Райчев изненадващо го пенсионират и той продължава международната си кариера - връща се в Шверин. Все пак през 1992 г. се сещат за него и го връщат в Софийската опера, но само за две години и отново го уволняват. 

Последните години от кариерата си той беше главен диригент и първи заместник-директор на Държавния музикален театър "Стефан Македонски" - направи блестящи постановки и подготви още по-блестящи турнета на театъра в много страни, включително и в Япония. 

Руслан Райчев почина на 9 януари 2006 г.  

В Златния фонд на БНР е запазено интервю с Руслан Райчев за гостуването му в парижката Гранд опера - запис от 1980 г. Чуйте в звуковия файл.


По публикацията работи: Ирена Гъделева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Шестото издание на Фестивала на българската книга в Брюксел

Фестивалът на българската книга в Брюксел създаде другото лице на България

"За първа година съм тук на фестивала и оценявам това, което е успяла да направи българската общност за тези шест години в Брюксел. Нещо, което трябва да се посочи като пример за българските диаспори по света в опазване на българското слово", посочи за "Понеделник вечер" Радослав Бимбалов. Той представи романът "Екстазис". "За трети път съм на..

публикувано на 13.06.24 в 08:37

14 постановки на Националния фестивал на малките театрални форми във Враца

Със спектакъла "Кралицата майка" на Театър "Българска армия" беше открит на 10 юни Националният фестивал на малките театрални форми във Враца. Той е най-старият театрален форум в България и тази година е 34-тото му издание. В седемте фестивални дни до 16 юни зрителите ще имат възможност да видят 14 постановки, избрани от селекционерите..

публикувано на 12.06.24 в 17:56
Цветан Казанджиев

Цветан Казанджиев: Пътят, по който вървя, е с една посока – изкуството

Ецването е част от работата на графиците, свързана с обработката на метал с азотна киселина, с която върху плоча се създава неповторим и непроменим образ. Впоследствие той се отпечатва. Правят го малкото художници, посветили се на тежката метална техника. А тя наистина си тежи на мястото. Буквално.  Малцина днес ползват метал, за да..

публикувано на 12.06.24 в 06:49

Петър Димитров, A to Jazz Festival: Успяхме, защото преопаковахме джаза в атрактивен продукт

Успяхме, защото преопаковахме джаза в много атрактивен краен продукт . Това каза пред БНР създателят, вдъхновител и директор на A to Jazz Festival Петър Димитров преди 13-ото издание на фестивала от 4-ти до 7-и юли в София. " Младите хора осъзнаха, че те винаги са слушали джаз, но не са знаели ", добави той. Димитров подчерта, че почти винаги..

публикувано на 11.06.24 в 19:03
Любен Спасов

За живота на "Лейди Смърт" в романа "Диамантеното око" на Кейт Куин

"Диамантеното око" е още един от историческите романи на авторката Кейт Куин, този път, посветен на най-смъртоносната снайперистка от Втората Световна война – Людмила Павличенко. Тя отнема живота на 309 свои врагове, а романът си поставя за цел да представи за съвременната аудитория динамиката на нейната съдба. "Людмила е супер интересен персонаж,..

публикувано на 11.06.24 в 11:40
Иван Петров, StarBoy AYVON

Старбой Айвън: Във всеки от нас се крие по един Супергерой!

"Аз към много емоционален човек, въздействат ми много неща - като музика, спектакли и не само магични, гледам спектакли по целия свят и се вдъхновявам от моите идоли - Дейвид Копърфилд, Ханс Клок. Старая се да черпя вдъхновение от всяко едно място, от всяко едно красиво нещо, което ни заобикаля. Аз (...) искам да се поставя на мястото на зрителите..

публикувано на 11.06.24 в 10:57
Зорница Иларионова

Зорница Иларионова: Колкото пораствах, осъзнавах, че все по-голямо става удоволствието от свиренето

Днешната среща е с младата и талантлива цигуларка Зорница Иларионова. Родена е в Плевен. В света на музиката от малка я води нейната майка-Благородна Танева, известен музикален педагог, създала школа от именити цигулари.  Цигуларката Зорница Иларионова ще свири в концерта "Колекция Класика - от Бах до Мориконе" След националното музикално..

публикувано на 10.06.24 в 12:42