"В последните 20 години банките и застрахователните дружества преустановиха събирането на колекции от картини. Преди това още държавните и общински институции престанаха да купуват картини на български художници, както те го правеха до 1989 г., разакза в "Нощен Хоризонт" доц. Аврамов, финансист и д-р по Икономика.
Доц. Йосиф Аврамов си спомня, че в неговата стая в Министерство на финансите, където той е работел през 90-те години на ХХ век имаше картини на известните художници Панайот Панайотов, Найден Петков и Никола Мирчев.
"В другите български учреждения, в БНБ и в ДСК, а и дори в Трудовите кооперативни земеделски стопанства по стените имаше поставени картини на съвременни български художници, в университетите и в училищата – също.
Понастоящем на повечето места картините от 60-те, 70-те и 80-те години стоят, но нови от 35 години не са купувани.
Ръководителите на тези държавни и общински ведомства винаги намират пари за нов автомобил, но извънредно рядко – за някоя друга картина. Налице са някои инцидентни случаи на покупка на картини от страна на кметове на големи общини, които купуват някоя картина за подарък, когато ги посещават свои колеги – кметове от чужбина, а и те когато им връщат визитите. По принцип откупки от държавни и общински институции – няма, а ако има, то е рядко. Налице са някои откупки от собственици на някои хотели и ресторанти, като на Ангел Симеонов - за хотели в София и Созопол, собствениците на хотел в Луковит (направени са от известния скулптор Ставри Калинов фоайетата, ресторантите и стаите на хотела в истински музей на изкуствата) и др, коментира темата доц. Аврамов.
"Например, в Германия по време на Covid пандемията всеки немски художник получи помощ от немската държава по 5 000 евро, а в България - българските художници нищо не получиха. От прословутата мярка 40 на 60, която бе създадена само и единствено за предприятия от реалния бизнес се възползваха фризьорски салони и дори една от известните адвокатски кантори с 9 адвокати?!? Художници на свободна практика не можеха да се възползват от тази мярка, каза още доц. Йосифов.
"Логичен е въпроса как оцеляват българските художници? Най-често като работят друга работа. Десислава Янакиева е декоратор на торти във голяма верига и между работата – рисува. Други художници са учители по рисуване, а много малко градове у нас имат щатна бройка "главен художник". Въобще изкуството е натикано у нас в ъгъла, заяви финансистът.
"Художник е възможно да получи малко пари от 5000 до 10000 лв. от Фонд "КУЛТУРА" при Министерството на културата, но за тази цел следва да представи проект и да обучи 5 -10 млади художници и тези пленери или творчески ателието му разходват до 70 % от тази сума и за художника остават не повече от 30 %. При Столична община също има такъв фонд за изкуство, но той отпуска мизерни пари.
Българското изкуство е ценено и в чужбина и някои художници "пробиват" там, но те се броят на пръсти. По принцип творбите на българските художници в чужбина се котират евтино и рядко надминават 5 000 евро, а обикновено творбите на един средно известен италиански или френски художник се продава между 4000-5000 евро и 50 000 евро?!
Последният министър на културата, който имаше отношение към изобразителното изкуство бе Вежди Рашидов. Той бе известен не само у нас, но и в редица страни в света много години преди да стане министър, а Съвета на академиците на БАН го удостоиха преди повече от 10 години със званието член кореспондент на БАН. Познавам го лично повече от 20 години. Той направи българското изкуство известно и зад граница, като връх е Изложбата в Лувъра, каза още доц. Аврамов.
Десислава Янакиева й предстои изложба в Галерия "ВЕЖДИ". За "Хоризонт" тя разказа, че се запознава отдавна с доц. Аврамов и си пасват като общи интереси и интелект:
"Много е трудно да оцелеш като художник в България, затова колегите ми клонят често към приложните изкуства, нещо, което да може да се продава, но с изящните изкуства е трудно, но все пак не е невъзможно. Не трябва да спираш да твориш, защото изкуството оставя една непринудена диря, която не може да се промени, да се манипулира.
Затова съм много благодарна на доц. Аврамов, че подкрепя млади автори. На мен също ми е помагал доста, последната ми изложба в Народното събрание премина успешно. Доволна съм, че проф. Чавдар Попов, светило сред изкуствоведите, дойде да ме представи и това беше удовлетворяващо, каза за "Нощен Хоризонт" Десислава Янакиева.
Доц. Йосиф Аврамов подкрепя и други художници - 1. арх. Белин Моллов (последната изложба, която открихме с кмета на Видин д-р Ценков на арх.Моллов бе на 23 април 2024 г. в Културен дом „Жул Паскен“, бившата Синагога. Изложбата му има голям успех и може да се разгледа все още до 22 май тази година от гражданите и гостите на старопрестолния град Видин); 2.Иво Узунов, художник-маринист от гр.Варна (на него също съдействах и открих изложбата му в Народното събрание през есента на 2023 г.) и 3.Николай Пашков от гр.Раковски, на който съм съдействал за организиране на изложби във фоайето на Централно управление на БАН, в БТПП и в Читалище „Напредък“ в гр. Пирдоп. Николай Пашков е млад творец, съученик е на Десислава Янакиева, завършил е изобразително изкуство в Пловдив и е рисувал и направил няколко изложби в продължение на 5 г., когато е живял в Нидерландия. От изброените художници само г-н Иво Узунов единствено успява да се издържа само с доходи от своето творчество в областта на изобразителното изкуство, като продава много успешно картините си(бел. на доц. Аврамов).
Общината в Кюстендил след повече от 40 години чакане, направи голям жест към задругата на местните занаятчии - стари и модерни. С решение на съветниците на гилдията беше предоставена срещу символичен наем известната Лекарска къща в центъра на града за техен дом, за център на Регионалната занаятчийска камара. Кокетният комплекс с хубав двор и..
В свят, в който вниманието се измерва в секунди, а изкуството често отстъпва пред алгоритмите, има хора, които упорито се връщат към корените, за да ги извадят на светло с нов глас. Един от тях е Тодор Василев — професионален музикант, артист по душа и съвременен интерпретатор на българската класическа литература. В своя проект "Шепот..
Веселин Маринов за пръв път ще участва в едно от големите летни събития в България – фестивала "Сцена на върховете" на Белоградчишките скали. "Обичам Белоградчишките скали. Това е място, което ме кара да се чувствам по-различно", сподели изпълнителят пред БНР. Той ще зарадва и публиката на фестивала в Балчик на 8 септември. "Не..
Българската писателка Стефка Станчева издаде най-новата си книга. Тя носи ефирното заглавие "Мигът на Дора". Слоганът на романа е "Златна Добруджа през погледа на Дора Габе", и е втората книга от трилогия, започнала с вълнуващия роман "Добруджанският феникс". Книгата ще има специални представяния из България на 5 август в Добрич, на 12 август..
Сила ми дава вярата в човешката природа, че все пак е добра. Това казва един по-малко известен, но много интересен поет. Ангел Дюлгеров пише поезия от десетилетия, но едва от тази година се престраши да издаде стихосбирка. Авторът от Перник казва, че най-трудно се пише за Родината. Но и поставя въпроса - дали човекът ще се чувства добре с "брат..
Световноизвестният танцов артист Зия Азази ще зарадва отново публиката в София. Сцената на "Топлоцентрала" ще се превърне в пространство за трансформация от 29-ти до 31-ви юли , когато Азази ще се изяви с две от най-емблематичните си солови изпълнения. "Искам да покажа своите собствени търсения, страданието, освобождението, насладата от..
Четвъртото издание на Международния джаз фестивала "Д-р Емил Илиев" ще се проведе от 1 до 6 август в Боровец. "Стремим се да обхванем интересите на всяка възраст. Ще има представяне на две книги, лятна академия за деца и страшно много музика", разказа пред БНР музикалният програматор Елиана Захариева. Тя отбеляза, че събитието..
Освен със своите милиони декари, засети със зърнени култури, Добруджа винаги е била прочута и със своята вкусна, хрупкава и сладка диня . Пред..
През изминаващата седмица, природата за пореден път показа на човека, че е по-могъща от него. В сряда, на руския полуостров Камчатка в Далечния..
Преди ден стартира новият археологически сезон в района на селищната могила Юнаците край Пазарджик. Проучванията продължават вече няколко десетилетия,..