Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Калоян Цветков и географията като неугасващо любопитство и безкрайно пътешествие

| Интервю
Снимка: Калоян Цветков, личен архив

Как човек може да превърне пътешественическата страст и любовта към природата в професия? Географът д-р Калоян Цветков е успял да постигне наглед трудната задача. Освен че изследва планетата като учен, Калоян споделя откритията си. Той е главен асистент в СУ "Св. Климент Охридски". Преподава и на децата в Националната природо-математическа гимназия (НПМГ).


За първи път тази година Калоян участва в Софийския фестивал на науката като лектор.

И в "Изотопия" той разказа за впечатляващите географски рекорди и забавните случки, съпътстващи откривателите преди и днес. Играхме и трудна игра, която можете да пробвате у дома.


"Като географи сме много любознателни хора. Постоянно търсим нещо ново, изследваме различни процеси и явления, природни, социални, културни, икономически. Това е в природата на всеки географ и независимо от факта, че е минало повече от столетие от достигането на Северния и Южния полюс, крайните точки на планетата, повече от 60-70 години от покоряването на Еверест, не сме опознали света около нас. Има кътчета, недостигнати от човешки крак, труднодостъпни заради климатичните условия, релефа, заради много предизвикателства, които природата ни представя. Има какво да научим", убеден е Калоян.


Непознатото ни дебне и по суша, и по вода. 


Тихият океан например е огромна акватория, проучена слабо. Най-отдалечената от сушата точка е Немо. На повече от 2600 км. от брега, известна е като гробище за спътници, сателити и космически кораби.

"Черно петно. Много океанографи, океанолози и хидролози работят и тепърва ще имаме много открития и в Тихия океан, и в другите океански и морски басейни", твърди ученият.

За да изследват света, географите днес ползват много дистанционни методи. Благодарение на технологичното развитие правим прогнозите за времето, наблюдаваме разнообразни обекти. "Например отдалечени племена в бразилската джунгла", обяснява Калоян.


"Имаме сателити от 50-те години. В момента имаме десетки хиляди, които обикалят около нас и следят обекти в географското пространство, можем да ги ползваме както нашите очи, като сензори, да гледаме нетипични петна, които се появяват, или нещо, което грабва окото.

Можем да ползваме и изкуствен интелект и да създаваме алгоритми, които да проверяват вместо нас за аномалии. Със сигурност има открития, направени както с помощта на хората, които гледат тези изображения, така и с помощта на компютрите."

Така можем да регистрираме и актуалните рекордьори. Като тези в природната география, впечатлили Калоян.


"Най-високото цвете в света е ендемичен вид за Суматра, нарича се Титаничен аморфофалус. Интересно растение, среща се само на този индонезийски остров и стига до 3 м. височина. Има много интересна форма.

Друго много интересно растение е Рафлезия арнолди. Масата му достига 10, понякога 12 кг., диаметърът е около метър и половина, също изключително красиво цвете."

Освен тлъстички цветя има и дървесни рекордьори.

"Най-старото дърво е на над 9 500 години, норвежки смърч, разположен на Скандинавския полуостров в Швеция, нарича се Стария Тико. Има си име, както впрочем и най-голямото живо същество – гигантската секвоя Генерал Шърман в САЩ, в парка "Секвоя". Огромно дърво.

Някои от екземплярите в Калифорния достигат над 115 м. височина. Ако ги сравним с Бурж Халифа, най-високата сграда в света, тя е около 830 м., значи около седем секвои правят една Бурж Халифа."


Калоян е имал щастието да се любува на гигантските секвои, включително на Генерал Шърман.

"Имах възможността преди 13-14 години да бъда в този парк в Калифорния. Чувството е неописуемо, огромен е. Те са няколко всъщност. Когато отивахме с колата под наем, която бяхме взели с моите приятели и колеги, прекъсна сателитното радио. Те са толкова големи дървета, просто заглушаваха сигнала. Когато пообиколихме, видяхме как дърветата са били използвани за конюшни по време на войните."

Падналите секвои се издълбават. Побират и четирикраки, и двукраки. "Даже имаме снимка с автомобила под една паднала секвоя." Би било приключение с кранове да се вдигне някоя от тях, разсъждава Калоян.

Неописуемото чувство "потвърждава, че сме много дребни в сравнение с природата и с това, което е създала векове наред."


Неописуеми могат да бъдат и чувствата, предизвикани от човешки творения като исландската гнила акула. 

"Уникален деликатес. Хакарл е акула, която се суши няколко месеца, след това гние под земята и се поднася по специални поводи. Миризмата на амоняк е потресаваща."


Калоян се престрашава да опита заради един от своите ментори, а вече и близък приятел, доц. Георги Бърдаров.

"Преди години като сценарист в "Стани богат" беше написал въпрос за акулата. Когато му споделих, че ще пътувам през 2022 г. за Исландия, каза: "Задължително опитай хакарл". Попрочетох малко повече, за да видя за какво става въпрос, има клипчета в интернет, безброй много. Да видите как реагират хората, когато отварят такава кутия, погледнете!".

"Наистина трябва да се престрашиш. Като географ обичам да опитвам по-нетрадиционни храни", обяснява Калоян, за когото гнилата акула се оказва най-нетрадиционната. Поне засега.

"Мирише отвратително, но ако си затворите носа, броите до три, хапвате и ако имате късмет, ще го изядете и ще оцелеете", шегува се Калоян. Донесъл кутийка и на Бърдаров.

"Доц. Бърдаров беше много благодарен, че опита. Беше отишъл на събитие, когато му я подарих. То е нарязано на малки парченца, локум си представете, може с клечки за зъби да се боцне и да си хапнеш съвсем мъничко. И той отива на среща в Родопите и казва: "Моят асистент е донесъл специално от Исландия прясна акула. Ще я отворя и ще почерпя." От цялата тайфа само той и кучето му бяха харесали деликатеса, който не е никак евтин, но за исландците е част от тяхната култура."


Хората измислят какво ли не. Далеч от гнилите акули вирее мястото с най-дълго име на света: хълм в Нова Зеландия. Името му е с 85 букви и е вписано в "Световните рекорди на Гинес". Всъщност, уточнява Калоян, Нова Зеландия е най-далечната от България страна.

Не са далечни обаче пътеките, по които той стига до географията. Факторите са няколко. На първо място е любопитството. Следват майката начален учител и бащата лесоинженер. От майка си като малък Калоян чува много истории, а с баща си от 13-годишен обикаля горите на България. И така до днес.


Като дете обичал да разглежда карти и атласи, в паметта му се е запечатала енциклопедията "Светът около нас". "Беше толкова интересно да чета за природата и полека, когато ми дойде време да кандидатствам след седми клас, избрах НПМГ."


Като географ го привличат различни места и заради природата, и заради хората. "Всяко пространство като концепция в географията е уникално. Както има едно-единствено Българско национално радио. Няма друго: сградата, парка, Борисовата градина. Всяко място е уникално само по себе си. Има насищане с различни характеристики, както природни, така и социални, културни. Хората са тези, които създават културни ландшафти. Така се наричат в географията формите, моделирани от човека.

Примерно Алпите, Хималаите, Стара планина и Кавказ са планини, които са се образували по едно и също време. Само че едно е Кавказ в Армения, друго е Алпите в Швейцария от гледна точка на хората и това, което са направили с планината. Швейцарците са прокопали 57 км. тунел под Алпите, най-дългия на Земята. Обаче в Армения това го няма."


Привлечен и от природата, и от хората, Калоян не може да каже кой кого променя повече. "И двете си влияят. Това е една от петте теми в географията: отношенията човек-природа."

"От векове сме свикнали да се нагласяме спрямо природните особености на територията, да се адаптираме към тях. 


Не можем да предотвратим валежи, не можем да преместим циклон, той ще мине откъдето си е решил, но можем да смекчим негативите от преминаването му и да ги използваме като позитиви. Това е ролята на хората, на съвременната наука, включително на географията."


Калоян признава, че у нас управлението на териториалните процеси е сложно, но пък в други страни от Европа, Азия и Северна Америка има центрове, които наблюдават, анализират и моделират съвременните природни явления, така че да ползваме познанията, натрупани през годините като данни и информация, за да живеем в по-устойчиво бъдеще и да се адаптираме към климатичните изменения.

"Включително в нашия факултет има много добри специалисти, които работят в тези направления, имаме Център по геопространствени технологии", който също се представи на фестивала на науката.


Там бе показана и книгата "Природна география на континентите" от проф. Румен Пенин и доц. Димитър Желев, пълна с изображения, карти и любопитни географски факти за всеки един от континентите на Земята като този за държавата с най-много езици.

"В Папуа Нова Гвинея имаме над 840 живи езика и това е свързано с географията на острова, защото е изключително силно разчленен, има много планини. Трудно е от едната част до другата да се отиде и там има най-много езици на малка територия", казва неуморният изследовател и пътешественик Калоян Цветков.

Цялото интервю с него чуйте тук:


Снимки: личен архив на Калоян Цветков, Pixabay.com

Снимки в студиото: Иван Нотев

По публикацията работи: Лора Търколева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Матео Бочели: Стъпиш ли на сцената, остава само щастието

"Fall on me" е песента, с която световноизвестният тенор Андреа Бочели представи сина си Матео през 2018-а година. Младият Бочели ще има концерт у нас на 11 юни в Античен театър - Пловдив . Матео е на 27 години, а през 2023-та издаде и своя дебютен албум. Младият талант даде първото си интервю преди концерта в България за "Понеделник вечер"...

публикувано на 01.04.25 в 12:52
Оксана Цветанова

Оксана Цветанова: Нови проекти ще се реализират в Регионалната библиотека в Плевен

Оксана Цветанова е директор на Регионалната библиотека „Хр. Смирненски“ в Плевен“. Работи от 1989 г. в културния институт. Владее  италиански, руски, английски и немски език.  Как ще се развива библиотеката, какви проекти се реализират, за да стане привлекателно място в града? Латинка Светозарова разговаря с Оксана Цветанова в звуковия файл.

публикувано на 30.03.25 в 06:51
маестро Томислав Аспарухов

Маестро Томислав Аспарухов отпразнува 80-ия си рожден ден

През седмицата редица институции и много врачани почетоха 80-я рожден ден на един от ярките музикални дейци във Враца и региона - маестро Томислав Аспарухов.  Неговият значим принос за културния живот във Врачанско е в развитието на хоровото изкуство.  Той е основател и диригент на редица певчески формации, а негови възпитаници са стотици..

публикувано на 30.03.25 в 05:57
Отец Стоил от храма

Отец Стоил - 26 години в служба на Бога

Отец Стоил е свещеник в Ракитово. Служи в храма "Света Неделя". Родом е от Велинград. Носи името на дядо си Стоил. За здраве и изцеление баба му го водила от малък по църкви и манастири, защото е бил болнаво дете. От нея е закърмен с любов към Бога, който го води към дверите на църквата, в която служи вече 26 години. "Ние всякога трябва..

публикувано на 28.03.25 в 10:50
Никола Вукчевич

Черногорският режисьор Никола Вукчевич: Никой не е отделен остров, трябва да общуваме

На София филм фест гост бе и черногорският театрален и филмов продуцент Никола Вукчевич . Носителят на "Оскар" Данис Танович: Киното надхвърля границите и езиците Във филма си "Крепост на силата" той сблъсква войната и религията, за да разберем какво е кодът на честта и колко важна е ролята на саможертвата не само за времето,..

публикувано на 27.03.25 в 11:23
Данис Танович

Носителят на "Оскар" Данис Танович: Киното надхвърля границите и езиците

През 2002-ра босненският режисьор и сценарист Данис Танович печели "Оскар" за чуждоезичен филм със заглавието "Ничия земя".  Тази година, за София филм фест, той дойде, за да представи новия си филм "След края на лятото" . История, развиваща се на красив хърватски остров ни запознава с жена, която изследва сложната същност на семейните връзки и..

публикувано на 26.03.25 в 11:07
Проф. Бранимир Ботев

Проф. Бранимир Ботев: Европа е в тежка рецесия, на границата на икономическия колапс

"В момента  трябва да преформатираме цялата матрица на Европейското икономическо сътрудничество , защото Европа е изправена пред необходимостта да генерира, да създаде и то на базата на много широк консенсус собствена икономическа и финансова доктрина, защото  Европа е в тежка рецесия, на границата на икономически колапс , който до голяма степен, за..

публикувано на 25.03.25 в 09:13