Бианка Панова: В Париж борбата за титлата ще е любопитна, интригуваща и трудна

Над 500 състезателки от Израел, Сингапур, Гърция, Бразилия, Молдова и 24 български клуба в различните възрасти и категории взеха участие в 10-ото издание на международния турнир по художествена гимнастика "Тракия Къп" и Приз "Мария Петрова", който се проведе  в спортната зала на пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Вдъхновени от историческите успехи на трикратната ни световна шампионка организаторите от СК "Тракия", връчиха за поредна година едноименния приз на  шампионката в многобоя при жените - националната състезателка и гимнастичка на клуб "Авангард" - Никол Тодорова.

Сред участничките бяха и десет състезателки от Сингапур водени от едно от златните момичета на България - абсолютната световна шампионка Бианка Панова.

Гимнастичката, която е вписана в Книгата за рекордите Гинес за получени най-много максимални оценки 10 в едно състезание застана пред микрофона на БНР.

„За първи път сме в Пловдив. Много се радвам, че успяхме да организираме пътуването на десет деца. В момента в Сингапур е училищната ваканция и затова можем да си го позволим. Там децата започват училище от месец юли и само юни им е свободен. Аз съм изненадана от мащаба на това състезание. Виждам колко много гимнастички има и колко е голям интереса към художествената гимнастика в Пловдив. Това е уникално. Има толкова много български клубове, тук са и гимнастички от няколко държави, които редовно участват в тази надпревара. Много съм щастлива, че успяхме да дойдем. Това е един вид обмяна на опит. Децата виждат една друга гимнастика, до която в Азия не могат да се докоснат", каза Панова.

В Сингапур, абсолютната световна шампионка има Академия, в която чести гости са олимпийските ни шампионки от ансамбъла Симона Дянкова, Лаура Траатс, Ерика Зафирова, Мадлен Радуканова и Стефани Кирякова.

„Всички в Сингапур много ги обичаме. Чакаме с нетърпение следващото им гостуване. За съжаление те са много заети. Имат много ангажименти и мероприятия, но работим по въпроса“

„Златното момиче“ разкри емоциите, които е изпитала на последното световно първенство във Валенсия.

„О, световното първенство беше уникален опит за нас.  Аз за първи път виждам толкова луда публика. Това от една страна е невероятно и мотивиращо, но от друга е много обезпокояващо, защото понякога гимнастичките дори не могат да чуят началния сигнал. Трябва да имаш много смелост и кураж да застанеш в една такава вряща атмосфера и да си изиграеш съчетанието без грешка. Отстрани беше много вълнуващо. Това, което мога да им кажа е да вярват в себе си, да са спокойни. Състезанието е Божа работа, игра на време. Важното е да имаме вяра, да имаме смелост и да знаем, че сме направили всичко, което сме могли като подготовка“

Бианка Панова даде и няколко съвета на нашите момичета.

„Те трябва да защитават олимпийското злато, а това никак не е лесно. Много е лесно да се стигне до върха, трудно е да се остане там. Борбата ще е много любопитна, интригуваща, трудна, защото всеки има апетити към олимпийското злато. Стискам им палци. За съжаление аз няма да мога да присъствам, но заедно с всички мои колеги и с  всички момичетата от нашата Академия ще следим Олимпиадата. Вече в залата сме поставили огромна плазма и вместо тренировки ще гледаме състезанието, защото по-голям учебник от това няма“

Бившата националка призна, че в Академията има проблем с намирането на треньори.

„Нямаме треньори. Аз търся треньори. Моля, който иска да работи в Сингапур на пълен работен ден да ме потърси. Нашата Академия е по- особена. Ние сме ориентирани към високите резултати. Отдаваме повече значение на процеса, отколкото на победата, на медалите  и на оценките. Ние искаме да покажем, че гимнастиката не е просто спорт, че от нея има много повече полза в живота извън залата за едно младо момиче. Всеки има шанс. Всяко момиче трябва да вярва, трябва да всеотдайна. Трябва да гледа звездите, слънцето и да има хубави мисли. Трябва много работа, много отделеност, много търпение.  Никога не трябва да се предава, защото в момента, в който се предадеш всичко е загубено. Пак казвам – винаги има шанс“