Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

България е с една от най-дългите работни седмици в ЕС, причината - ниските доходи

| Интервю
Величка Микова
Снимка: Личен архив

България е една от страните в Европейския съюз с най-дългата работна седмица - 39 часа, при средно малко над 36 часа за съюза. Това показват най-новите данни на Евростат. Преди нас в класацията по този показател са само Гърция с почти 40 часа, както и Румъния и Полша - с по над 39 часа. На другия полюс е Нидерландия - с малко над 32 часа седмично.

Според синдикалистите една от основните причини за продължителността на работната седмица у нас се дължи на ниските доходи.

Според Величка Микова, национален секретар на КНСБ и специалист по трудово право, вероятно статистиката се дължи на това, че в България доста хора работят над законоустановеното работно време от 8 часа дневно или 40 часа седмично, защото се налага да компенсират ниските си доходи с допълнителни часове труд.

"Търсим в ниските възнаграждения една от сериозните причини за по-продължителната работна седмица".

Моделът на 4-дневната работна седмица вече се тества в Испания, Белгия, Германия, посочи Микова. Тя уточни обаче, че това не е само експеримент:

"Тя стои зад икономически подкрепени действия от страна на държавата. Навсякъде в тези държави 4-дневната работна седмица е установена по силата на финансиране, минало през Плановете за възстановяване и устойчивост на отделните държави".

По думите ѝ в България този модел се обсъжда, но все още социалните партньори не са седнали сериозно на масата за преговори, за да се види дали можем да съкратим работната седмица и часове, но да запазим всички права на работещите.


Продължава практиката за наемане на работници на 4-часов работен ден, но всъщност да работят по 8 и дори повече часа, отбеляза Микова в предаването "Преди всички".

"Успяхме да намерим баланса за хората, работещи от разстояние, и да се даде по-добра и по-актуална нормативна уредба, която да позволява работещите от разстояние да могат да имат повече от едно място на работа, т.е. едно лице, работещи от разстояние, може да е назначено да работи от София, но може да си промени мястото на работа и да заработи от Варна. Не се счита за изменение на трудовото му правоотношение, ако това се случва в рамките на 30 дни в една календарна година. Лицето може свободно да се придвижва да работи от вилата си, от дома си и т.н.", коментира тя.  

По думите ѝ в България за първи път се регулира правото на изключване:

"Всеки работник и служител може да не отговаря на инициирана комуникация от страна на работодателя във времето, което му е отредено за междудневна и междуседмична почивка. Нито един работодател няма право да го безпокои в това време. Ако работникът откаже да отговори на повикване, мейл или съобщение след редовното си работно време или в почивни дни, не биха могли да бъдат санкционирани от работодателя".

Предстои създаването на нов Закон за насърчаване на заетостта, каза още Величка Микова.  

Цялото интервю на Мария Костова с Величка Микова в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Анастасия Крушева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
150 зрелостници получиха отличието

150 зрелостници с наградата "Национална диплома" за отличен успех 6.00 по всички учебни предмети

На тържествена церемония вчера Министерството на образованието и науката отличи близо 150 зрелостници с наградата "Национална диплома" за отличен успех 6.00 по всички учебни предмети от дипломата за средно образование, от матурите и други успешни национални или международни състезания.  Младежите получиха своите дипломи от министър-председателя..

публикувано на 13.09.25 в 06:00

Адвокат Мариета Караджова: Вече имаме едни от най-високите наказания за престъпления срещу животни

През юли Народното събрание прие промени в Наказателния кодекс за подобряване на закрилата на животните. Измененията бяха определени като историческа победа от защитници на правата на животните и дойдоха след масови протести в цялата страна против насилието над четириноги. Демонстрациите бяха породени от задържането през март на Габриела Сашова..

публикувано на 11.09.25 в 11:30
Методи Лалов

Адв. Методи Лалов: По случая "Кожухаров" е подавана неправилна информация към вътрешния министър

  "Ще накараме институциите да работят. Всеки заслужава да има процес, който да му осигури истината". Това заяви пред БНР адвокат Методи Лалов, който пое защитата на непълнолетен участник в побоя, при който пострада старши комисар Николай Кожухаров, ръководител на Областната дирекция на МВР в Русе. Повдигат обвинения на задържаните за..

публикувано на 10.09.25 в 10:05

Шекеринска: Русия и тероризмът остават най-директните и дългосрочни заплахи

Русия и тероризмът остават най-директните и дългосрочни заплахи. Това е посочила Радмила Шекеринска по време на втория ден от посещението си в България.  Свързаността между страните в Югоизточна Европа е и фактор на колективната сигурност на НАТО в региона. Това е казал президентът Румен Радев на срещата си номинираният от РСМ зам.-генерален..

публикувано на 08.09.25 в 19:39
Даниела Тонева

След нападението: Екоактивистката Даниела Тонева отива в парламента

Екоактивистката Даниела Тонева, чийто дом в кюстендилското с.  Шатрово беше замерян с камък, а колата ѝ беше нацапана с боя, ще отиде в парламента, за да представи пред журналистите, а и евентуално - пред депутатите, проблемите и ситуацията с ТЕЦ "Бобов дол". Това каза тя за БНР.  Еколози, активисти граждани я подкрепят, дават ѝ да разбере,..

публикувано на 08.09.25 в 10:53
проф. Даниел Вълчев

Проф. Даниел Вълчев: Правителството е в режим на оцеляване

Цялото интервю на Снежана Иванова с проф. Даниел Вълчев в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.

публикувано на 07.09.25 в 13:48
Манол Генов

Манол Генов: Черно море подобрява качеството на морската вода

Липсата на вода се дължи предимно на климатичните промени и заради неадекватно управление на водния сектор. Инфраструктурата е собственост на няколко министерства, а МОСВ контролира подземните води - имаме Министерство на енергетиката, Министерство на икономиката, напоителна система, посочи в интервю пред БНР министърът на екологията Манол..

публикувано на 07.09.25 в 11:17