Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Политическите елити в региона поддържат огъня на конфронтацията"

Аднан Хускич: На политическо ниво отричането на геноцида в Сребреница не спира

Освен да си спомняме, не успяваме да си извадим поуки, казва политологът от Сараево за трагичните събития

| Интервю
Снимка: БГНЕС

В четвъртък - 11 юли - босненските мюсюлмани отбелязаха с поклонение на мемориалното гробище Поточари 29-ата годишнина от клането в Сребреница, признато от съдилищата на ООН за геноцид срещу местното мюсюлманско население.

Повече от 8000 възрастни мъже и момчета бошняци са отведени от там на 11 юли 1995 година от армията на босненските сърби и в последствие избити и заровени в масови гробове. Осъдени за това след войната бяха политическият и военният лидер на босненските сърби Радован Караджич и Ратко Младич.

В деня на годишнината Денис Бечирович - представителят на бошняците в тричленното президентство на Босна и Херцеговина - сподели мнение, че има много прилики между великосръбската политика от 90-те години на миналия век и тази в днешно време.

Президентът на Сърбия Александър Вучич реагира гневно и нарече това изказване "директна провокация", но се зарече също така да не воюва с бошняците.

Темата коментира в интервю за БНР политологът от Сараево Аднан Хускич.

Господин Хускич, кажете ми, моля, за войната. В Босна знаете много за нея. Близо три десетилетия вече живеете в мир, но като че ли сянката на войната там не ви оставя.

"За съжаление все още витае духът й. Не бих казал, че сме обладани от някакво инстинктивно желание непрекъснато да си спомняме за войната и тя да присъства непрекъснато в обществения дискурс. Но тъкмо това е стратегията на политическите елити тук и въобще в региона. Те поддържат огъня на конфронтацията, защото това им помага да легитимират определени свои политики."

Един от най-грозните белези, които останаха от босненската война, е геноцидът в Сребреница. В четвъртък беше отбелязана 29-ата годишнина от тогава. Имат ли вече хората в Босна отговор на всички въпроси около това чудовищно престъпление?

"Всяка година през юли, и особено в деня, в който споменаваме жертвите на геноцида и съчувстваме на онези, които са загубили най-близките си, е тежко. Все още има съвременници на тези събития. Не може да се забрави лесно такова нещо. И има много причини споменът за него да не напуска живота ни. Една от тях са сериозните опити не само да се омаловажи престъплението в Сребреница, но и направо да се отрече, че то е било извършено. Най-изтъкнат в тези опити е Милорад Додик - водещият политик в Република Сръбска. Но също и част от политическия елит в Сърбия. Едва ли е необходимо да ви напомням, че настоящият сръбски президент беше министър на информацията в режима на Милошевич по време на войната. А партньорът на Вучич в управлението - Ивица Дачич - беше в младежката организация на милошевичевата партия.

Затова според мен така и не успяваме да стигнем етап, в който освен да си спомняме за Сребреница, да си извадим и необходимите поуки от случилото се там. Вместо това продължава да се води борба за признаване на фактите. И това беше и една от причините за резолюцията на Общото събрание на ООН за Сребреница. Но отричането на геноцида на политическо ниво не спира.

Хората в цяла Югославия пострадаха много от разпадането й през първата половина на 90-те години. От всички войни, съпътствали това разпадане, босненската беше най-кървавата. Но тогава, в тези смутни времена за целия свят, получихме нещо уникално - Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия, който ни осигури правен епилог за онези мрачни събития. Получихме шанс, който сирийците например вероятно няма да получат. Шанс да приемем, че отговорността за военните престъпления е лична, и да продължим живота си.

Но това така и не става. Голяма част от политическия елит в Сърбия и в Република Сръбска не пожелаха да го направят. Те подхванаха тази история за колективната вина. Защо? Защото им е по-лесно да разпрострат отговорността върху всички, вместо да остане тя за онези, които стоят зад геноцида в Сребреница, а и зад други мрачни събития, сполетели бивша Югославия по онова време."

Резолюцията на Общото събрание на ООН беше приета през май и с нея 11 юли беше обявен за Международен ден за възпоменание на геноцида в Сребреница. За първи път той ще бъде отбелязан догодина - на 30-ата годишнина. Додик и Вучич направиха всичко по силите си тази резолюция да не бъде приета. Предвид изявленията и поведението им тогава, какви са според вас намеренията им занапред?

"Преди всичко, напълно погрешна беше предпоставката, че се прави опит да бъде хвърлена вината за геноцида в Сребреница върху всички сърби - че те са "геноциден народ". Никога не е имало такава идея. Никъде не пише такова нещо. И в документите на Трибунала в Хага също. За виновни там бяха признати отделни хора - от политическата върхушка и висши военни офицери.

Причината Вучич да се впусне в онзи маскарад в ООН с угрижената физиономия и загърнат със сръбското знаме беше, че малко след това се проведоха доста спорните избори в Белград. Това беше пиар акция  в типично негов стил - той е опасен популист. Такива като него обикновено се стремят да отвлекат вниманието на обществото към виртуални - несъществуващи заплахи. И сега какво? Няколко седмици минаха и това вече не е тема. А беше проблем №1 с потенциал да предизвика дестабилизация в региона. Е, как да не наречеш това глупости!"

Милорад Додик пък каза, че това е краят на Босна и Херцеговина. Дали ще посмее да отцепи наистина Република Сръбска?

"Според мен единственият път пред Додик е този на ескалацията. Защото е жертва на собствените си приказки. Имам предвид три неща. Първото е иридентизмът - мантрата му за отцепване от Босна и присъединяване към Сърбия. Второто е, че лидерството му е проблемно. Защото резултатите от изборите преди две години бяха оспорени от опонентката му Йелена Тревич заради измами. Това го кара да се чувства несигурен - че позицията му на върха на властта в Република Сръбска вече не е сигурна. А от там идва и третото нещо - властта му трябва, за да брани финансовите си интереси и тези на семейството му. Той самият и фамилните му фирми са под американски финансови санкции."

Как би могла Босна да бъде спасена от кьорсокака, в който изглежда се е вкарала от толкова време вече?

"Не е необходимо кой знае какво, бих казал. Не е вярно, че такава ни е съдбата, защото живеем в исторически проблемен регион, в който винаги има конфронтация. Промяна към по-добро винаги е възможна. Също както Европа се е променила след Втората световна война. Но докато ни управляват корумпирани политици, докато демокрацията ни остава недоразвита, а изборният процес е компрометиран, ще си останем така."

Снимки в публикацията: БГНЕС

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Директор на столично училище: Имаме финансови резерви, ще увеличим заплатите

В столичното 51. СУ "Елисавета Багряна" ще бъдат вдигнати заплатите, тъй като има финансови резерви , заяви директорът Асен Александров в интервю пред БНР. Председателят на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета на България Диян Стаматов, директор на софийското 119 СУ "Акад. Михаил Арнаудов", бивш зам.-министър на МОН..

публикувано на 17.01.25 в 13:58
Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията Иван Димитров

КРС: Няма мобилен оператор - монополист за 2024 г.

За 2024 г. няма мобилен оператор, който да е монополист , т.е. да има 50 и над 50% участие на пазара и той да диктува цените на този пазар. Това заяви пред БНР председателят на Комисията за регулиране на съобщенията Иван Димитров. По думите му се правят регулярни проверки на мобилните оператори за това дали някой не се държи като монополист..

публикувано на 16.01.25 в 09:40

Венци Мицов: Партиите продават страх, а не решение на въпросите

" Зарът е хвърлен, дюшешът е излязъл. Скоро можем да пием благата ракия. Доколкото разбрах, са се прегърнали четирите формации, които теоретично би трябвало да нямат абсолютно никакви допирни точки ".  Това е коментарът на музиканта и бивш политик Венци Мицов относно очакваното правителство между ГЕРБ-СДС, БСП, ИТН с подкрепата на ДПС - Доган...

публикувано на 15.01.25 в 12:19
Кризисен център за бездомни в

15 са свободните места в центровете за временно настаняване на бездомни в София

3 са центровете за временно настаняване на бездомни хора на територията на София. Капацитетът им е 510 места, като към момента има 15 свободни . Това заяви пред БНР Мина Йовчева, директор на Дирекция "Социални услуги за деца и възрастни" в Столичната община. Тя уточни, че центровете се използват целогодишно . По думите ѝ всеки ден, дори в..

публикувано на 15.01.25 в 09:51

90 битови пожара от началото на годината

На повече от 120 сигнала през изминалите 2 денонощия са реагирали служителите на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението". Типично за този период от годината има доста битови инциденти, свързани основно с използването на отоплителни уреди , заяви пред БНР главен инспектор Йото Василев, началник сектор "Държавен..

публикувано на 14.01.25 в 14:22

Диян Стаматов: Да не се удължава учебната година

Не трябва да бъде увеличавана продължителността на учебната година , заяви пред БНР Диян Стаматов - директор на 119 училище в София, бивш заместник образователен министър и председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета. За него е наложително да се въведе национална регулация по отношение на използването на различни..

публикувано на 13.01.25 в 11:35
Кирил Вътев

Кирил Вътев: Продоволствената независимост трябва да е национален приоритет

Темата за продоволствената независимост на България трябва да е водеща и да е национален приоритет.  Това е мнението на бившия земеделски министър Кирил Вътев, който пред БНР разказа за предстоящата кръгла маса в УНСС "Достъпът до пазара за българските производители по агрохранителната верига".  " Всички производители трябва да осмислят..

публикувано на 13.01.25 в 10:01