Съвременните политици, включително и най-новите лица, предпочитат едни опитомени медии. Това отбеляза пред БНР Ирина Гъркова, филолог, юрист, доктор по журналистика и преподавател във ФЖМК на СУ.
"Колко от тях са способни да застанат пред медиите открито, колко от тях дават интервюта, които не са предварително режисирани?! Колко от тях предпочитат да се изказват през социалните мрежи или от трибуната. Това не е същински диалог.
Залагат на визията, на атракцията, на таблоидното, но в най-неприятния му вид. Стават известни заради самата известност".
В книгата си "Българските медии и политици – взаимни влияния" Гъркова изследва 40-годишен период от развитието на публичния диалог в България.
"Работих върху парламентарни стенограми и медийни текстове. Успях да проследя двупосочното влияние от медиите към политиката.
Изследвах езиковите и тематични влияния. Те дават индикация за тези, които обичайно остават скрити. Става въпрос за твърдения за престъпления и нерегламентирани практики. Самите медии признават за оказван натиск, за това, че се налага и автоцензура, при това не само в тоталитарно време".
През всички тези години се променя езикът и на политическата класа, и на медиите, отбеляза авторът в предаването "Преди всички".
"Променя се и разбирането за държавност. В последните години върви във все по-отрицателна посока. Отсъства разбирането за държавническо поведение".
Коректив може да бъде единствено гражданското общество, категорична е Ирина Гъркова.
"За политиците това са техните избиратели. За медиите също най-важно е доверието на аудиторията. Но и политиците, и медиите битуват в един своеобразен комфорт на съглашателство. Същевременно забравят за своята аудитория, за хората, които ги правят значими".
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.
Ирина Гъркова е филолог и юрист, доктор по журналистика и преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Изследователските ѝ интереси и публикации са свързани с журналистическото редактиране, трансформациите и взаимните влияния на медийния и политическия дискурс; комуникацията между съдебната власт и медиите.
Има дългогодишен опит в сферата на масовата комуникация. В периода 1994–1998 г. работи като журналист в печатни издания, сред които националните всекидневници "Стандарт", "24 часа" и "Континент".
Институционален PR експерт в Министерството на правосъдието в периода 1998–2021 г. Участва в авторския и редакционния колектив на изданието "Пътеводител – съдебна власт и медии" (2001), което съдържа правила за взаимодействие между съдебната власт и медиите, включително за комуникацията им чрез говорители. От февруари 2012 до октомври 2021 г. заема последователно позициите "съветник по духовност и култура" и "секретар по духовност и култура" на президента на Република България.
Седмица преди да отвори врати възстановената от пожара парижка катедрала "Нотр Дам", френският президент Еманюел Макрон приветства в специална реч хилядите строители и дарители, допринесли за възстановяването ѝ. Предстоящото откриване на "Нотр Дам" ще бъде "шок на надеждата", "по-силен от този от пожара" преди пет години. Това обеща..
Средната годишна работна заплата през 2023 г. е 24 485 лева, като тя се увеличава с 15,3% в сравнение с 2022 г., информираха от Националния статистически институт. През миналата година наетите в страната достигат 2,3 млн. души, което е с малко над 24 хиляди души повече спрямо предходната година. Икономическата дейност с най-високо трудово..
България има половин година, за да извърши необходимите реформи, иначе ще бъде лишена от 653 милиона евро, които трябва да получи по второто плащане по Механизма за възстановяване и устойчивост. Това съобщиха от Комисията . Причините са неизпълнение на 8 основни цели и една подцел. Според Комисията, страната ни не е изпълнила изисквания..
Над три милиона и половина украинци са пристигнали или са преминали през България от началото на войната до сега, а близо 200 000 души са намерили тук временния си дом. Това обяви Ана Тертична от посолството на Украйна у нас, която участва в организирана от Центъра за изследване на демокрацията кръгла маса за връзката между дезинформацията и насилието над..
Маслото и олиото са стоките, които най-много са поскъпнали през годината. Между 3 и 5 лв. за литър олио ще се движи цената на дребно до новата реколта. Стойността на малката потребителска кошница, в която влизат 27 основни продукти, не се променя в сравнение с 2023 г., съобщи за БНР Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по..
"При нас политическото е школа за по-звучно крещене. Идеята за същински и смислен дебат все още няма място" . Това заяви пред БНР Пламен Сивов, фондация "Покров Богородичен". "Това, което наблюдаваме в парламента, е проекция на собствената ни немощ като общност". Остават ни два пътя – на пълния разпад и на смирението, посочи още той. Вторачили..
Във Велинград се очаква се днес да бъдат оповестени резултатите от повторните проби, които бяха взети от поставените под карантина над 1700 овце. Напрежение възникна при опита на БАБХ да вземат нови проби за чума по овцете Ако пробите потвърдят наличието на чума, в началото на следващата седмица ще се пристъпи към принудителното..
В Плевен откриват Празника на пчелните продукти. Пчелари от областта ще предложат в специалните шатри пред зала "Катя Попова" мед, пчелни продукти,..
" Ако приемем, че съдебната система е един камион с ябълки, в него има едно буре гнили ябълки - хора, податливи на корупция, които се ползват от..
В посолството на България в Лондон професор Бетани Хюз представи откъси от новата си серия по BBC - Wonders of Bulgaria – "Съкровищата на България"...
Дъжд
Облачно
Превалявания
Дъжд / Сняг
Облачно