Интервю с китара, не само с китарист? Възможно, ако е китарата на Ангел Демирев

Как се прави интервю с китара, а не (както обикновено) само с китарист? С китарист и баба знае, затова в "Изотопия" интервюирахме ангелогласния струнен инструмент на Ангел Демирев. Е, поговорихме и с Ангел: за предстоящия му албум, музикалните срещи през времето и пространството, вдъхновението и пътя към себе си.

За добре дошъл припомнихме на Ангел как свиреше, когато бе сред творците, открили A to JazZ преди десетилетие. През 2014 г. "Джазофония" с участието на Ангел, проект на Музикалната къща на БНР, стъпи на откритата сцена под диригентската палка на Антони Дончев.

• За четвърти път „A to jazZ“ ни отвежда на открито с джаз музика

• Успешен старт на „Джазофония”

• "Джазофония" - нов проект на "Музикална къща - БНР"

"Особен момент е това. Всеки наблюдава себе си и работата си по различен начин, радвам се на това, което чувам, въпреки че много от нещата вече правя много по-добре. Но да, страстта и магията са най-важното във всичко, което правим. Ако ги има, всичко е наред", мъдро обобщава потомственият китарист, който от малък вкъщи слушал как се преплитат Джими Хендрикс и балканските ритми.

Освен ухо за всичко, Демирев има и око за всичко, макар че хич не го бива в рисуването: "Харесва ми да съзерцавам работи на Шагал, на Миро, на Кандински. Знам как звучат геометричните форми. Понякога, когато си говоря с някого, веднага получавам музикални картини, да не говорим за по-силни емоционални преживявания. Всичко при мен се филтрира и конвертира в звук. Никога не съм се стремял към това, просто така възприемам света", добавя Ангел и ни изсвирва триъгълник и паралелепипед.

Той е страхотен импровизатор и може да пресъздаде всичко – от геометрични фигури до описание на лятна вечер с Джон Маклафлин. Може и с по-малко струни, даже с една. Така, както се е научил да свири на китара като дете.

Припомняме на Ангел и скорошно скъсване на струна на концерт, надлежно документирано от "Изотопия" (без знанието на Демирев). "Скъсах четвърта струна, аз свиря с дебели струни, китаристите знаят какво е четвърта струна при комплект 12-ка. Имам друг случай от близкото минало, в който скъсах първа струна. Продължих да свиря и просто казах на хората, че за да направим нещата по-интересни, ще махна още една струна. Свирих до края на концерта с четири струни и беше много яко, хората се изкефиха, за мен беше голямо удоволствие.

Ако свириш свободно, всичко е позволено. В свободния стил пътуваш в музикалната картина, която е свързана с импровизация. Аз съм импровизатор и това е заложено като много сериозна база на моята работа. В този случай, в който плувам някъде в необятното и в музикалните картини, там такава ситуация даже би могла да спомогне за откритие, да стигнеш до нови места.

Тогава ти се отнема някаква възможност, което ти дава възможност за други неща. Но в написаната музика, в която трябва да следваш 100% някаква партия, свириш с други хора, там това скъсване на струна може да е пагубно, просто защото определеният набор от ноти намалява и тогава си в проблем."

Ангел има рецепта и ако струна се скъса на подобен концерт. Случката е от Пловдив: "Докато поздравя хората и ги питам как са, вече бях сменил струната и продължих да свиря. Всичко беше наред."

Историята помни още случки, в които за музикантите всичко е повече от наред – като Паганини, който, гласят легендите, не само можел да свири на една струна, след като скъса останалите, но и написал произведение за цигулка на една струна.

"Интересно е пътуването в света на звука и на импровизацията. Специално говоря за импровизацията, защото тогава наборът от изразни средства губи своята важност в количествена форма, но придобива друга, качествена и малко по-различна форма. Може да нямаш шест струни, да имаш по-малко, но има безкрайно много посоки, безкрайно много варианти. Всичко е свързано с импровизацията. В живота също е така", казва Ангел.

Урокът е научен от личния опит през годините, но и от този на многото музиканти, с които е обграден от дете.

"Господ дава талант, винаги съм смятал, че талантът идва с определени други параметри в човека. То си е пакет от неща. Целият пакет включва определени нагласи към света, нагласи на емоциите, на личността. При мен е комплект от всичко, тъй като семейството ми, баща ми, дядо ми, лека им пръст – всички са музиканти. По-големият ми брат непрекъснато свиреше на китара като бях по-малък. После и аз просвирих, сестра ми пее, другите ми двама братя също са много музикални.

След това, като започнах да ходя на училище, започнах да изучавам много усилено класическа китара. Това наслояване води нанякъде, почва да избива в посоки. Някой път като ми задават въпроса това откъде, онова откъде, аз нямам никаква представа. Това са наслоявания на годините и на информацията."

Господ дава, но мама и баба разполагат...

Бабата на Ангел видяла, че като малък си играе с татковата китара и казала на баща му да го научи да свири, а майка му го записала в музикално училище. "Винаги съм смятал, че целият живот се гради около вас (жените – бел. ред.). Ние сме просто бледи участници в цялото нещо и моята история го доказва."

Почит към жените Ангел отдава със специална пиеса, посветена на майка му. "Моята прекрасна майка вече не е сред нас, но съм сигурен, че ни слуша и любовта, която е дала на мен и на другите си четири деца... На всички възможни светове искам да изкрещя, че много я обичаме и сме ѝ много благодарни."

Бащата на Ангел е сред ромските музиканти, свързани с първопроходството на рока у нас. "Толкова са много песните на баща ми!", възкликва китаристът, който ни изпълнява любимата на цялото семейство.

"Баща ми я е написал за негова приятелка преди майка ми, но въпреки това беше любимата песен и на майка ми. Казва се "Тази нощ". Написал я е, когато е бил на 16. Просто е бил влюбен в някакво момиче от квартала и нищо, били са заедно известно време. Всички са знаели, че са заедно. Майка ми е била малка. И тя е знаела, че този батко, красавец, е с тази какичка, но после като пораства, майка ми става другарят на баща ми."

Песента, като много други на таткото на Ангел, е повлияна от модерните навремето произведения на The Kings, The Beatles и The Rolling Stones.

"Много от неговите песни съдържат духа на тази музика, популярна тогава, той я е обожавал и е трябвало редовно да дава обяснения пред кварталния защо ходи с дълга коса, защо е с брада, защо е с дънки и т. н., но баща ми е успявал да твори песни. Свирил е на сватби, увеселения, в заведения, навсякъде в Южна България, в района на Стара Загора и цялата околия и е бил много популярен изпълнител. Сега, от дистанцията на времето, мога да кажа, че е моят първи модел."

Като повечето тийнейджъри, и Ангел не обръщал внимание на всички съвети на татко си, но днес вижда колко общо има с него. "То е едно и също проявление, което се ражда в различно време. Основата на моята музика и като идея, и като концепция, е от моя баща."

• Ангел Демирев: Най-голямото вдъхновение са хората

• Митко Динев и Ангел Демирев - две атрактивни личности в „Часът на думите”

Отново се връщаме към 2014-а, когато по програма "Христо Ботев" Ангел разказва за част от срещите и приятелството с големи музиканти като Денис Стратън, един от китаристите на Iron Maiden.

Денис бил на почивка в България и чул Ангел случайно. Харесал го, поканил го в Лондон да си посвирят. Така и станало.

Сред останалите вдъхновения на Демирев, за да свири "бамбашка", както сам казва преди десет години, е Джон Маклафлин.

• Джон Маклафлин, "Snarky Puppy" и Илхан Ерсахин - в 11-ия фестивал "A to JazZ"

"Като бях малък, мечтаех, всеки тон, който слушах, беше безкрайно съзерцание. Неговата музика ме докосва страшно много и като дете, и сега. За жалост, все още не сме се срещали, но той е голяма инспирация за мен. Това е един от хората, които отварят вратите и границите на музиката даже малко радикално."

Ангел обяснява радикалността в творчеството на Маклафлин така:

"Музиката на западния свят се изучава в университети и по училища, докато музиката на източния свят... Отиваш при тях и я учиш на място. Този човек е от хората, които изравняват тези две проявления на музиката, което отваря цяла нова врата."

Така се съвместяват два музикални свята, несъвместими само наглед. Ангел вече е получавал комплимента, че е Джон Маклафлин на своето поколение заради начина, по който преминава през отворената врата.

Вдъхновява се от всичко и всички: "Чайковски, Стравински, Шостакович, Бах, Вивалди, Моцарт, Бетховен, от българската музика, от световната музика на изток, на запад, на север, на юг... Африка, арабския свят, навсякъде, където мога да се докопча."

Музикантите, които успешно пресичат граници, си говорят с ноти на друго ниво. Стенли Джордан, китарист, пианист и композитор, един от революционерите на свиренето по грифа с две ръце, е сред колегите, с които Ангел си поджемва у нас.

"Имам голямо уважение към тези хора, защото за всеки, който се занимава с китара в по-тесен смисъл, те са дали на китарата развитие. Това са приятни срещи, приятни мигове."

В такива моменти усещането за дистанция между музикантите хем намалява, хем остава голямо. Колкото повече се развива човек, толкова повече осъзнава дългия път пред себе си. Същевременно стремежът към самоусъвършенстване прави разговора без думи различен всеки път. Така стигаме до "по-дълбокото в музиката".

"Те са стигнали донякъде, аз съм продължил. След мен ще дойде друг, който ще каже други неща, това е красиво."

Красота има и в интервюто ни с китарата на Ангел – понякога твърде лаконична, но винаги емоционална. Споделя много лична информация – от ЕГН-то си до чувството, когато с Ангел имат трудности на сцената. Разказва как се сдобряват и какво ѝ се налага да изпълнява, когато всъщност иска да мълчи.

Отговорите на два от въпросите остави без коментар, но не спести мнението си за предишните китари на Демирев.

И той не ѝ остана длъжен като призна, че обича всички музикални инструменти. "Когато човек свири, всъщност свири себе си независимо какъв е инструментът". Затова Ангел харесва и най-съвършения според него инструмент – човешкия глас, и продължава да търси в музиката "индивидуалност, характер, любов, страст".

Сигурни сме, че всичко това ще е забъркано в предстоящия през октомври албум на Ангел Демирев, над който той работи с Борислав Петров (барабани), Христо Минчев (контрабас) и Петър Миланов (акустична китара).

Ангел обещава много фюжън и много от себе си, а как звучи самият той според китарата му – чуйте цялото интервю с двамата в звуковия файл.

Снимки от студиото: Иван Нотев

Снимки на Ангел Демирев: личен архив