България, Гърция и Кипър са страните, които се нареждат в европейския Топ 3 за най-големи изгорели площи през 2024 година. Какво се прави по отношение на превенцията, потушаването и последиците от пожарите в трите държави, обясниха кореспондентите на БНР в едни от най-засегнатите от огнената стихия райони.
Бедствено положение е обявено за общините Тополовград и Харманли. Причината е пожар в землището на хасковското село Черепово.
Христо Христов – сътрудник на Радио Стара Загора, посочи, че по думите на директора на хасковската пожарна Митко Чакалов, пожарът, който лумна вчера около обяд, е ограничен, но все още е активен.
"Има какво още да потушават огнеборците. До края на деня се очаква да говорим за успокояване на ситуацията. Към тази сутрин вече става въпрос за 12 хиляди декара пожар. Гори гора, сухи треви и храсти. На място днес ще работят 15 екипа. Пожарът се е развил на три фронта. Най-проблемен остава един участък около с. Черепово в северната част".
Чакалов обясни, че най-вероятно днес няма да бъде търсена помощта на хеликоптер, каза още Христов.
Вероятно пожарът е тръгнал от изхвърлена незагасена цигара, посочи сътрудникът на Радио Стара Загора.
"Това е основната версия на полицията. Огънят е тръгнал в близост до асфалтовия път до с. Черепово".
Опасност за населените места няма, категорични са огнеборците, каза Христов.
Зам.-областният управител каза, че е осигурена 30-тонна водоноска.
Рано е да се каже дали ще бъде вдигнато бедственото положение, посочи сътрудникът на Радио Стара Загора.
"Ситуацията може да се влоши заради силния вятър и високите температури, които се очакват".
В планината Славянка над 160 души ще се борят днес с пожара по въздух и по суша.
Кети Тренчева – кореспондент на БНР в Благоевград, отбеляза, че при този пожар се регистрира най-продължителната битка на хората с огнената стихия. А едва днес има индикации за развръзка. Тя припомни, че областта, която е предимно планинска, беше обградена от три страни от пожари през миналата седмица.
Пожарът на границата с Гърция продължава да е активен, посочи Тренчева. Тя отбеляза, че френски, шведски и испански самолети са се притекли на помощ на България.
"Липсваше обаче споделена отговорност от двете страни на границата с Гърция. От гръцка страна се действаше само по въздух. Северната им граница остана наш проблем. На 23 юли огънят прехвърли граничната бразда. Работата на нашите огнеборци беше в рискова среда, защото имаше мини от двете страни на границата".
Хората в Славянка, които са денонощно на пожара, са преуморени, каза още Тренчева.
"Те успяха да изтощят бедствието. Днес е решителният ден. Ще има атака и от въздуха, и от земята. Изградиха се широки просеки и пожарните коли успяха да се качат в планината".
Пожарът е засегнал близо 5 хиляди декара на наша територия, обясни кореспондентът на БНР в Благоевград.
Планините все повече се обезводняват, напомни тя.
"А пожарите показаха крещящ дефицит на техника. Доброволците се оказаха истинските природозащитници".
Катя Пеева – кореспондент на БНР в Гърция, обясни, че според гърците билото на планината Славянка не е рисков район за населените места и хора.
"Там има екипи. На това място се действа, но специалистите споделят, че теренът е труден, а заради наличието на мини става и много рисков.
В Солун е една от базите на самолетите за гасене на пожари. Няма пренебрегване на опасността.
От гръцка страна действат професионални пожарникари. Не пускат доброволците. Държавата разполага с достатъчно техника - водоносни коли, самолети, хеликоптери".
Медиите съобщават, че за подпалване на три пожара е арестуван професор, който преподава в полицейската академия, разказа тя в предаването "Преди всички".
"В рисковите райони на горите има камери за проследяване. Най-добрата информация се получава от местните хора. Пожарникарите са толкова добри специалисти, че винаги могат да кажат дали пожарът е умишлен. Извършват се арести непрекъснато.
Промениха и наказателния закон. Наказанията вече са много сурови. До десет години при пожар по невнимание, до 20 - при умишлен".
Бранислава Бобанац- кореспондент в Кипър, обясни, че сурови наказания са предвидени и в островната държава.
"До 12 години затвор и 100 хиляди евро глоба ще се налагат за предизвикване на пожари в Кипър по последни законови промени. Досега действаха също строги мерки и санкции - 10 години затвор и 50 хиляди евро за палежи в горските райони.
Заради рекордните горещини, продължаващото засушаване и географското си положение Кипър се намира в много пожароопасна ситуация".
Тя отбеляза, че има арестувани.
"Разследват се случаи. Голяма присъда – от 8 години, беше наложена на 69-годишен мъж, за когото беше доказано, че е запалил в селската си къща трева, за да изчисти, което предизвика най-големия пожар в историята на Кипър. Това беше през юли 2021 година. Загинаха четирима души, 8 села бяха евакуирани, а щетите са за над 15 милиона евро".
Бобанац разказа, че още докато са продължавали разчистванията на терените, са обявени и помощите.
"Бързо се действа. Компенсации за пожарите от началото на юни започнаха да се изплащат в началото на юли".
У нас за обезщетения от началото на лятото са дадени малко над 306 хиляди лева.
Анализите на Христо Христов, Кети Тренчева, Катя Пеева и Бранислава Бобанац може да чуете в звуковия файл.Постоянно има дежурни, които се занимават с това да не позволят отношенията между София и Скопие да вървят напред . Това заяви пред БНР бившият македонски премиер (1998-2002 г.) Любчо Георгиевски, лидер на ВМРО-Народна партия. " Всеки път, когато отношенията се подобряват, се случва някой да започне да ги влошава . ... Не знам какво в този момент..
По данни на Европейската ракова информационна система за 2022 г. България е на второ място в ЕС по заболеваемост и смъртност от рак на маточната шийка с 503 смъртни случая. Това е втората водеща причина за смърт от рак при жените от 15 до 45 години в България. Експерти настояват и момчетата да получават безплатна ваксина срещу човешки..
" Учителят се е превърнал в плен на документа. Учителят не е момчето за всичко - той не би трябвало да пази в коридора, на двора или в автобусите. Несвойствените дейности претоварват учителя и той не издържа и отива да прави нещо друго или не е ефективен за своите ученици. Тези неща трябва да решим, за да запазим учителите и да задържим младите в..
" Очаквам ясна позиция на албанските партии, за да се опитаме да се ориентираме какво следва оттук нататък ". Това заяви пред БНР кореспондентът на БТА в Скопие Маринела Величкова. Вчера постоянните представители на ЕС единодушно решиха да започнат преговори с Албания за членство в ЕС, но не и с Република Северна Македония. Решението на ЕС..
Децата у нас са сред най-пристрастените към социалните мрежи. 34% от подрастващите съобщават, че играят онлайн игри всеки ден . Това е един от тревожните изводи на последното проучване върху зависимостта на децата от социални мрежи. Проучването "Здравно поведение при деца в училищна възраст" изследва около 280 хил. деца на 11, 13 и 15 години в..
" Хората с увреждания нямат нужда от съжаление, те имат нужда да се държим с тях като равни, което е проблем в България . Не всеки го разбира. Хората като че ли малко странят, а всъщност те са толкова пълноценни хора, колкото и ние. Това, че имат някакъв двигателен проблем не ги прави по-малко хора от нас ". Това каза пред БНР Вера Асенова..
Хората подценяват проблемите, които замърсеният въздух създава . Това заяви пред БНР Росина Тодорова - председател на Сдружение "Жените в бизнеса и професиите - София", преди пресконференцията "На въздух: Да седнем заедно и да поговорим за профилактиката преди лечението". Темата е част от по-големия проект "Пейка за здраве"...
Решението е добро за Албания, не е добро за Северна Македония. В България нямаме основание за потриване на ръце . Това мнение изрази пред БНР..
Победата на регионалните избори в провинция Бранденбург не се дължи на канцлера Олаф Шолц, а на кандидата за министър-председател Дитмар Войдке..
Новите технологии да се вкарват разумно, а не на основата на идеология. За това призова в ефира на БНР Кузман Илиев, икономически експерт и..