Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Никола Петров от Рожен: Не можем да обърнем хода на климатичните промени, но можем да се предпазим от бедствия

| Интервю
Директорът на Националната астрономическа обсерватория "Рожен" доцент Никола Петров
Снимка: Александър Райчев

Високите температури през това лято дори в планинската Смолянска област бяха непоносими за родопчани, които са свикнали на прохлада. В най-горещите дни живакът стигна до 38 градуса, но след първия дъжд температурите в курорта Пампорово и високите части паднаха до 12-15 градуса.

Има места, където средните температури се повишават, но и такива, в които или са се запазили от последните 20-30 години, или има понижение на средномесечни, сезонни и средногодишни температури, сочат наблюденията на учените. 

Директорът на Националната астрономическа обсерватория "Рожен" доцент Никола Петров обясни:
"Това, което видяхме и последните дни, не е било нещо, което да не се е случвало - с голямо затопляне. Това, че говорим, че дори в Смолян и в големите ни градове сме отчели температури, които вероятно не сме отчитали досега - да. Но става въпрос за един, два или три градуса повишение, което по някакъв начин бихме могли да обясним с това, че урбанизираните зони, големите градове, където няма толкова силни ветрове, а има все повече постройки, а и нагряването на самите сгради и улици - то е в състояние да повиши тези температури с един, два или три градуса"

"Това, което се случва, например, в нашата обсерватория, мога да кажа със сигурност, че тази година не сме достигали температури, които сме достигали години назад във времето, когато задължително през летните месеци има и 28 градуса, и 29 градуса по Целзий температура. Докато тази година имаме 26-27 градуса в най-горещите дни, но това съвсем не означава, че пък при нас има захлаждане", добави доцентът.

Непоносимите за хората горещини не се усещат във високите гористи и чисти планински места за разлика от по-големите населени места, а дали има разлика в температурите през това лято в сравнение с предходните години ще се разбере след края на месец август.  

Според доцент Никола Петров, човек не може да повлияе глобално на климатичните изменения на Земята, но "може да затрие изобщо живота на Земята, което като че ли всячески се опитва да го направи! Това да се грижим за околната среда е едно, а това да говорим, че въглеродните емисии, диоксиди, водят до глобално климатично изменение на Земята, предизвикано от човека, според мен, не е съвсем вярно".


Дали има някакви изменения при Слънцето, за които обикновените хора не знаят?

"Със сигурност можем да кажем и да твърдим, че Слънцето не е променило своята радиация, своето лъчение, което достига до Земята. Това е абсолютно сигурно!", подчерта доцент Петров, който е специалист по Слънцето:

"Дори напротив - в момента ние се намираме около максимума на слънчева активност, което означава повече на брой слънчеви петна, по-чести слънчеви изригвания, т.е. избухвания, които могат да бъдат и силни, и слаби. Това се повтаря на всеки 11 години. Факт е и че последните три максимума на слънчева активност намаляват с всеки следващ". 

По думите му, няма как да кажем, че Слънцето е виновникът за нашите усещания, включително и когато говорим за климат:
"Тук се намесват не един и два климатични фактора, които могат да окажат влияние върху това, което усещаме и измерваме. Винаги трябва да има натрупване на поне няколко фактора, влияещи върху климата, за да можем да получим някаква по-трайна тенденция било то за една, две, три години или повече години". 

"Една година не е определяща за това накъде можем да вървим със сигурност, но ако така продължават нещата, факт е, че можем да очакваме и да виждаме около нас бързи климатични изменения в рамките на дни. Това са по-скоро метеорологични явления за кратък период от време, които се случват и които могат да доведат наистина до все по-големи бедствия при нас на Земята, в т.ч. и в България ще ги усетим", каза още доцент Петров, както и изтъкна, че:

"Най-много ме притеснява, че ако така продължават всички тези неща на Земята да се случват: на първо място какво ще правим с питейната вода и на второ мяясто какво ще правим, когато и в България дойде някой по-силен ураганен вятър? Защото през последните години забелязваме как това се проявява в Западна Европа, Англия, Франция. Преди години подобни ветрове със скорост 130-150 км/час започнаха да се появяват спорадично за кратко време в Германия, в Чехия, а тази година се появиха и в Словакия, т.е. това нещо приближава и към нас".

Националната астрономическа обсерватория Рожен


Ние не можем да обърнем хода на климатичните изменения, но е добре да помислим как можем да се предпазим от евентуалните бедствия, подчерта доцент Никола Петров.

"Няма как, ние, астрономите, или самите учени да можем да предначертаем тази абсолютна програма за превенция, която да се спазва, но е добре да се вслушваме в нашите колеги за това, че все пак ще ни е необходима вода. Може би сега трябва да започнеме тези геоложки проучвания от къде и как да се сдобиеме с необходимата ни питейна вода, включително за всички земеделци и животновъди, за които това е нещо задължително.

"Трябва да мислим за това и когато строим новите си домове - как точно слагаме керемидите си, дали ги закрепваме правилно? Ами едрите градушки, които започваме да ги забелязваме последните години - те няма да спрат с магическа пръчка. Напротив - в следващите от четири до десет години най-вероятно тези процеси ще се ускорят, т.е. ще станат още по-бурни". 

за кратко време ще наблюдаваме изменения на времето - от студено към топло, от топло към студено или да речем силни ветрове, поройни дъждове, т.е. вече трябваше да ни е светнала лампичката!"

Подробности можете да чуете в материала на Радостина Чернокова за предаването "Чуй лятото" с Мария Петрова и Зорница Близнашка в звуковия файл.

По публикацията работи: Зорница Близнашка и Мария Петрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Матео Бочели: Стъпиш ли на сцената, остава само щастието

"Fall on me" е песента, с която световноизвестният тенор Андреа Бочели представи сина си Матео през 2018-а година. Младият Бочели ще има концерт у нас на 11 юни в Античен театър - Пловдив . Матео е на 27 години, а през 2023-та издаде и своя дебютен албум. Младият талант даде първото си интервю преди концерта в България за "Понеделник вечер"...

публикувано на 01.04.25 в 12:52
Оксана Цветанова

Оксана Цветанова: Нови проекти ще се реализират в Регионалната библиотека в Плевен

Оксана Цветанова е директор на Регионалната библиотека „Хр. Смирненски“ в Плевен“. Работи от 1989 г. в културния институт. Владее  италиански, руски, английски и немски език.  Как ще се развива библиотеката, какви проекти се реализират, за да стане привлекателно място в града? Латинка Светозарова разговаря с Оксана Цветанова в звуковия файл.

публикувано на 30.03.25 в 06:51
маестро Томислав Аспарухов

Маестро Томислав Аспарухов отпразнува 80-ия си рожден ден

През седмицата редица институции и много врачани почетоха 80-я рожден ден на един от ярките музикални дейци във Враца и региона - маестро Томислав Аспарухов.  Неговият значим принос за културния живот във Врачанско е в развитието на хоровото изкуство.  Той е основател и диригент на редица певчески формации, а негови възпитаници са стотици..

публикувано на 30.03.25 в 05:57
Отец Стоил от храма

Отец Стоил - 26 години в служба на Бога

Отец Стоил е свещеник в Ракитово. Служи в храма "Света Неделя". Родом е от Велинград. Носи името на дядо си Стоил. За здраве и изцеление баба му го водила от малък по църкви и манастири, защото е бил болнаво дете. От нея е закърмен с любов към Бога, който го води към дверите на църквата, в която служи вече 26 години. "Ние всякога трябва..

публикувано на 28.03.25 в 10:50
Никола Вукчевич

Черногорският режисьор Никола Вукчевич: Никой не е отделен остров, трябва да общуваме

На София филм фест гост бе и черногорският театрален и филмов продуцент Никола Вукчевич . Носителят на "Оскар" Данис Танович: Киното надхвърля границите и езиците Във филма си "Крепост на силата" той сблъсква войната и религията, за да разберем какво е кодът на честта и колко важна е ролята на саможертвата не само за времето,..

публикувано на 27.03.25 в 11:23
Данис Танович

Носителят на "Оскар" Данис Танович: Киното надхвърля границите и езиците

През 2002-ра босненският режисьор и сценарист Данис Танович печели "Оскар" за чуждоезичен филм със заглавието "Ничия земя".  Тази година, за София филм фест, той дойде, за да представи новия си филм "След края на лятото" . История, развиваща се на красив хърватски остров ни запознава с жена, която изследва сложната същност на семейните връзки и..

публикувано на 26.03.25 в 11:07
Проф. Бранимир Ботев

Проф. Бранимир Ботев: Европа е в тежка рецесия, на границата на икономическия колапс

"В момента  трябва да преформатираме цялата матрица на Европейското икономическо сътрудничество , защото Европа е изправена пред необходимостта да генерира, да създаде и то на базата на много широк консенсус собствена икономическа и финансова доктрина, защото  Европа е в тежка рецесия, на границата на икономически колапс , който до голяма степен, за..

публикувано на 25.03.25 в 09:13