Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Елица Бъчварова: Мама винаги казваше, че най-голямото й богатство са хората

Елица Бъчварова
Снимка: Ирина Недева

"Цялата ми фамилия сме македонци, аз бях дете и помня как се стигна до написването на книгата тогава, бях ва 9 години, трябваше да намерим лентов магнетофон, за да се запише гласа на Дилбер Илия - прототипът на главния герой - четникът Дилбер Танас, разказа в "Графити по възудха" Елица Бъчварова, която от години живее в Аржентина, със спомени за майка си, Свобода Бъчварова и за написването на романа "Литургия за Илинден". Романът вече има свое пето издание.

Елица Бъчварова: Македонският въпрос е болката на Балканите

"За първи път прочетох книгата през 1969 г., преди да замина за САЩ, спомни си още Елица Бъчварова.

"Дилбер Танас в романа сяда на пейката и наблюдава хората 15 години след страшните събития, и всичко буди в него шок, защото това е било братоубийство, виждаш хора, с които си бил съратник, с които си бил готов да се биеш до смърт срещу турците, или във войната и изведнъж те са ти неприятели!

Тоест ти вече няма на кого да вярваш - това е екзистенциален страх, не е страх за кожата...Той е герой. Още от младеж си е "сложил главата в торбата", това го знае и той, и всички от родата...

Още от библейски времена смъртта влиза в човешкия живот като братоубийство, допълни Елица Бъчварова.

По думите й майка й винаги се е интересувала от македонския въпрос.

"Тя разговаряше и с т.нар.врагове, не се страхуваше от нищо, много искаше със своя приятелка и съратничка Добра Иванова от Благоевград, да запишат последните оцелели от Креснесктото възстание, имало е тогава още живи. Но не стана и тя винаги съжаляваше...

От гледна точка на илюзиите за Македония, връщането на Македония, защото бащиното и поколение се връщат в Македония през Второта световна война, те са убити тогава. Това е семейната й болка, непревъзмогната с много непознати материали остава тази част от личната й история, допълни Елица Бъчварова.

"Мама винаги казваше, че най-голямото й богатство са хората. Няма друг път към вяра, към любов, към съществувание освен чрез хората.

Да си отворен към хората, не може да си песимист. Тоест - виждаш нещата, премисляш ги, винаги ще има илюзии, но ще има и големи радости. Тя докрай запази това в сърцето си!

В Бразилия хората я обичаха и я нарекоха - Дона Фелисидадес - Щастливката, допълни още Елица Бъчварова.

Според Тончо Жечев романът "Литургия за Илинден" се отличава със своята парлива актуалност във връзка с опитите за фалшифициране на фактите от историческото минало на нашия народ, на националноосвободителното движение на българите от Македония в края на миналия и началото на сегашния век, с недвусмислената си и страстна позиция спрямо посегателствата към нашето историческо наследство".


Още по темата в звуковия файл.

По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Премиера на книгата

"Приключенията на една блондинка" - среща с автограф и чаша вино на 12 ноември

На 12 ноември от 17,30 часа на среща с автограф и чаша вино в Коктейл бар "Опус" на ул. "Иван Вазов" 8 Мариана Кирова кани приятели и почитатели на премиерата на новата си книга "Приключенията на една блондинка". В книгата са включени разкази и новели, както и едноименния роман, който е обект на второ издание . Излезе от печат новата книга..

публикувано на 10.11.25 в 08:00

18-годишен столичанин с мисия: Младите трябва да са гласът на своя град!

В рубриката " Горещи сърца"  ви срещаме с Калоян Желев – едва 18-годишен, но вече утвърден като активен млад човек в обществените инициативи на столичния кв. " Младост". " Като млад човек мисля, че ние, младите, трябва да бъдем гласът на нашата столица, гласът на нашия квартал",  казва Калоян. Още от 14-годишна възраст той започва да се..

публикувано на 09.11.25 в 06:10
Мавзолеят на княз Александър I Батенберг в София.

Милена Бордън за идеята да има паметник на княз Александър I Батенберг

През 1897 година в центъра на столицата, по проект на швейцарския архитект Хайнрих Майер се издига еднокуполна сграда в стил неокласицизъм и късен барок. Куполът над четирите арки е украсен с месингова корона. Саркофагът вътре е от алпийски мрамор, а на стената зад него е поставен барелеф на Александър I Батенберг.  След смъртта на княз Александър I..

публикувано на 06.11.25 в 15:00
Тодор Стефанов

Джаз музикантът Тодор Стефанов: Реалността в България извиква чувство на тъга

В "Нощен Хоризонт" ви срещаме с изявения български джаз музикант Тодор Стефанов . Той е завършил Кралската консерватория в Брюксел - специалност "Поп и джаз музика". От 23 години гради музикална кариера в Белгия - свири в клубове, участва в джаз фестивали, композира и преподава музика в British School в Брюксел. "За тези, които..

публикувано на 03.11.25 в 12:10
Жулиета Нелова

Жулиета, която се шегува с трудностите и проплаква с книгите

В рубриката „Горещи сърца“ гостува Жулиета Нелова, която се шегува с трудностите и проплаква с книгите. Някога журналист, сега тя е помощник-частен съдебен изпълнител. Обрати бележат професионалния и житейския път на 60-годишната жена. Тя започва да работи като журналист в местен вестник във Враца в началото на 90-те години. Идва в родния град на..

публикувано на 02.11.25 в 06:05
Карстен Хен

Карстен Хен пред БНР: Четем, за да усетим връзката, която ни липсва в реалността

Немският писател Карстен Хен се завърна у нас с книгата "Златната пишеща машина" . История, насочена към по-малките читатели, в която те ще открият любовта към книгите и историите, скрити в тях. Карстен ме посреща онлайн, настанил се удобно в дома си в Кьолн. Разказва за първите си стъпки към детско – юношеският роман. "Ако имаш деца и си..

публикувано на 27.10.25 в 22:15

Ина Николова: Изкуството помага на децата да израстват като пълноценни и щастливи хора

Животът на Ина Николова е сбъдната мечта. От дете тя мечтае да бъде учител по пиано и целият ѝ професионален и творчески път преминава като музикален педагог. Тя е на 62 години и отскоро е пенсионерка. До последно работи във врачанското училище „Отец Паисий“, което е с насоченост към изкуствата. Там преподава пиано и е корепетитор на средношколския..

публикувано на 26.10.25 в 04:36