Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какво е празникът на скромната кухня в Италия - страната, в която храната е нещо свято?

| обновено на 18.08.24 в 22:48 | Репортаж
Снимка: Jane Trang Doan

В Италия като сценарий от филм на италианския режисьор от Тоскана Леонардо Пиерачони е празникът "Кухнята със скромен произход"  – олицетворение на териториално и национално самоуважение. 

За италианците тяхната кухня е нещо свято: тя е майка, родeн кът и национална гордост. 

Няма италианец, който да се отрича от някое ястие -  било то от неговия или от другия край на Апенинския полуостров. През лятото няма село, което да не празнува своите специалитети, запазени във времето. Събират се хора от цялата околност,  а привличат туристи - с музика и с типична храна.

В Тоскана в селището Кастелина Маритима от 33 години насам се чества местната кухня. То е било миньорско селище от времето на етруските, където добивали алабастър. 

За единствена по рода си книга с рецепти в стихотворна форма

Съчетанието между миньорския труд, недоимъка и виртуозността да се създава семпла от наличните продукти храна е увековечено в книга с рецепти, представени като поезия.

Те са събрани в готварската книга "Под сянката на Белите камъни" ("All'ombra dei Sassi Bianchi") с подзаглавие "Трийсет легенди за 30 рецепти". 

Написана е през 1987 година от Алдо Кастелани и Иралдо Мангони

Издава я общината на Кастелина Маритима като в уводния материал пише: "Това е част от нашата история, характерна с простотата на ежедневието на една жизнена територия, богата на култура, емоции, вкус, аромати и усещания, от които човекът на 21-ви век се нуждае".


За Празника на скромната кухня в Тоскана

Именно чрез книгата се организира двудневният празник "Della cucina povera" – буквално в превод на бедната кухня, т.е. от скромен произход.

За празника тази година концерт на сцената пред Екомузея изнесе "Хорът на миньорите от Санта Флора" - също миньорско селище в Тоскана. Песните му разказват и за  непосилния труд в мините, и за небето и морето като богатство. Присъстващите на концерта бяха реазвеселини и с песен, посветена на Силвио Берлускони, чието име вече носи летище "Малпенса" в Милано. 

Гостите на Кастелина Маритима се редяха и на опашки, за да опитат храната, приготвената според рецептите от книгата "All'ombra dei Sassi Bianchi". 

Сред тях: "Maccheroni al sugo di Coniglio" - макарони със сос от заек, "Minestra di briciolelli" – супа от трохи, "Uova trippate" – яйца като шкембе, т.е. яйца на омлет, нарязан на ленти, прибавени след това в сос от запържен лук, моркови и магданоз, като ястието прилича на яхния от шкембе.


Шкембето е много уважавана храна в област Тоскана в най-различни варианти. 

Кастелина Маритима има своя рецепта "Шкембе по кастелински", за която за БНР разказа готвачката Тициана: "Сготвено с умение, шкембето е деликатeс, от който можеш да си оближеш пръстите. Хапва се стоплено добре и поръсено с качокавало, а в мазничкия сос топите хляб“. 

Рецептата в книгата също гласи, че "добре измитото шкембе се сварява, а след това се реже на лентички и парченца. В меден или алуминиев тиган в чист зехтин се прави запръжка от ситно наряни лук, чесън и магданоз. Прибавя се свареното шкембе, разбърква се и се посолява. Добавя се и лют червен пипер. Когато шкембето поеме добре тази смес се прибавя предварително затоплена вода и се оставя да ври, като се наблюдава тя да не изври напълно"

"Това скромно блюдо", се казва още в поетично написана рецепта, "не губи своя вкус и аромат, дори да се стопля много пъти - напротив, става още по-вкусно и иска само хубаво домашно червено вино".

В книгата с рецепти в стихотворна форма "All'ombra dei sassi bianchi" обаче никъде не се посочват количествата на използваните продукти. 

Усещат се - толкова, колкото има. 

Важни са добрият усет и настроението.

Така е на празника на "Della cucina povera", т.е. кухнята със скромен произход. В цяла Италия този вид кухня се почита и уважава много.


Материалът на Елена Шаханова за празника в Тоскана за предаването "Летни нощи" - лятното издание на "Нощен Хоризонт" на 17 август 2024 г. със Зорница Близнашка и Мария Петрова, можете да чуете в звуковия файл.

Автор на снимките на книгата в публикацията: Елена Шаханова.

Автор на снимката с продуктите за готвене: Angele J от Pexels.

По публикацията работиха: Зорница Близнашка, Мария Петрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Без дом, но с доброта в сърцата - истории на хора, които живеят на улицата

Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..

публикувано на 26.01.25 в 06:24

"Бъндараците" от "Подуяне" до Луната и обратно

Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..

публикувано на 24.01.25 в 21:29

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38

За ужаса от войната и за протокола по лечение на спасените от заложническата криза в ивицата Газа

Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..

публикувано на 22.01.25 в 11:20

Пропаганда или снимката на деня? Разходка из радиоархивите…

Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..

публикувано на 22.01.25 в 10:00