Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Времето за купон и времето за бунт: Кольо Гилъна на 60

Снимка: издателство Ciela

Кольо Гилъна от "Контрол" доживя до 60, които ще отпразнува тази вечер в летния клуб "Строеж" в София. КГБ, "Ревю" и "Уикеда" ще бъдат с него на сцената, защото – както казва Николай Йорданов, каквото е името на един от най-култовите български пънкари: "Не съм празнувал 25, нито 2 х 25, но 60 е друга бира – баш е време за купон! На тези години може и да е за последно!".

Въпреки че в парчето "Не умирахме от щастие" от дебютния албум на "Контрол" ("Старият дъб" от 1988 г.) групата не умира от щастие на прага на демократичните промени, Гилъна има страхотни, пък и смешни спомени, които да възпее в отбрана компания.

От понеделник на книжния пазар е автобиографията му "Без контрол" в съавторство с Борислав Колев. Вероятно книгата е доста забавна, защото:

"Чувството за хумор е на първо място, на второ е професионализмът."

Думи от интервю на Гилъна преди 5 години в "Преди всички" по повод концерт на група ЕКС (Ерол от "Уикеда", Кольо от "Контрол" и Светльо от "Хиподил").

Заради пънк ретроспекцията, която ще разтресе центъра на София от 18.00 ч., в "Преди всички" се разровихме още по-дълбоко из радиоархивите, за да допишем в ефир някоя и друга дума из житието, битието и страданието на Гилъна.

Два спомена за две песни. Първа е "Леле, како" в откъс от поредицата "Радиото" на програма "Христо Ботев" от 2016-а.

Епизод 16 "Музиката, Каролина и малките секунди" събира Фреди Меркюри, Емил Табаков, Парашкев Хаджиев, Владимир Аврамов, Асен Аврамов, Панчо Владигеров, Шаги, Пламен Джуров и... Гилъна.

"На 15 април се събрахме, а юни 1988-а, два месеца по-късно, вече бяхме спечелили два големи фестивала. Навремето ние бяхме донякъде дори облагодетелствани, затова защото беше забранено да се казва каквото и да било. И тази апокрифност ни помогна, не само на нас, а на много групи, да бъдем легендарни, защото радио "Свободна Европа" беше заглушено, цялата тази Желязна завеса и дезинформация, която я имахме, ни помогна ние да бъдем бунтари", спомня си Гилъна и допълва разказа с любопитни детайли около историята на "Леле, како" от 1992 г.

Репетирали в читалище. Вече били "сериозна група" и затова били повишени от мазето в стая на втория етаж. В същото читалище репетирали "Сигнал" и "Конкурент". Песента се ражда от казармени спомени, но се превръща в пародия от "Отдела за борба със сръбската музика".

И още един спомен като за празник: поздрав в ефира на Радио София по повод петия им рожден ден през 2007 г.

"Най-щастливият ден" е от любимите на Кольо, от 1993 г. Изпълнявали я къде ли не, даже на сватби. Вярно, не изглежда подходяща за повода, "но важното е, че хората я приемат много добре, до ден днешен се слуша, това е евъргрийн на група "Контрол"."

А дали това ще е най-щастливият рожден ден на Кольо Гилъна? Само концертът ще покаже.

Усмивките от старите ленти с повод и без повод чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Лора Търколева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Камерната музика на Рихард Щраус - акцент в програмата на "Камералия"

В събота, 21 септември, в София започна шестото издание на фестивала за камерна музика "Камералия".  То ще продължи до 9 октомври и включва общо пет концерта под надслов "Камерната музика като страст". Втората изява е на 24 септември в Софийската градска художествена галерия. Тя е на част от своеобразния диптих, с които фестивалът поставя акцент..

публикувано на 27.09.24 в 17:52

Художникът Юлиян Табаков с послание към децата чрез изложбата "Виждам те"

"Творението е красив организъм, съставен от множество форми, безброй същества. Но като че ли рядко виждаме неговата същност, скрита от собствените ни проекции – желания и страхове. А в страха и желанията си се опитваме да капсулираме битието, да го геометризираме и класифицираме. А защо след това да не почерпим от благата му и да отстраним неудобствата?..

публикувано на 27.09.24 в 13:35

Джихан Ел-Тахри и Радостин Седевчев показват "Спътници в живота"

Институтът за съвременно изкуство в София открива тази вечер изложбата "Спътници в историята" на Джихан Ел-Тахри и Радостин Седевчев.  "Програмата, която озаглавихме тази година "Живот заедно", е част от проекта "Суперпозиции" 3, започнат от института преди 3 години. Всяка година се кани нов куратор, който предлага една тема", обясни пред БНР..

публикувано на 27.09.24 в 11:56

София е домакин на международното изложение за съвременно изкуство Sofia Art Fair

София се присъединява към големите европейски и световни центрове, домакини на атрактивни международни изложения за съвременно изкуство. Sofia Art Fair ще се проведе от 3 до 6 октомври в София Тех Парк. В изложението ще участват галерии и колективи, които представляват над 70 автора, творящи в най-разнообразни художествени стилове. БНР е медиен..

публикувано на 27.09.24 в 10:30
FAKE PHOTO EXHIBITION

Елена Филипчева представя FAKE PHOTO EXHIBITION

Визуалният артист Елена Филипчева представя изложбата си FAKE PHOTO EXHIBITION в One Gallery.  "Съвременният разговор се води в посока фалшиви новини, фалшиви профили, фалшиви стоки, дори фалшиви хора. Не исках да заблуждавам зрителите за това какво ще видят. Исках те сами да изградят своята фабула и да интерпретират. Аз съм..

публикувано на 26.09.24 в 19:54
Георги Андреев

Георги Андреев е първият български автор в новия сезон на Радиооркестъра

Композиторът Георги Андреев, ръководител на оркестъра в Националния фолклорен ансамбъл "Филип Кутев", гради творчески връзки и със Симфоничния оркестър на БНР от много години. На 27 септември в зала "България" неговата пиеса "Земя на рози" за гъдулка и оркестър ще открие първия концерт от новия сезон на състава, а самият автор ще бъде и солист. Другите..

публикувано на 26.09.24 в 17:57
Маргарита Русева

Обективът на Маргарита Русева ни среща с жителите на малки села в планината

Есента носи в себе си някаква мъдрост. Придава отвън и отвътре усещането за нещо топло и уютно. Есента е обръщане към себе си, някакъв особен инсай д, в който като филм се прожектират спомените ни, случките и преживяванията. Появяват се картини, все още ясни и неподправени.  И ние сме в синхрон с времето, леко отпочинали, леко уморени. Вече не..

публикувано на 26.09.24 в 17:06