Хървое Маркович: Военното обучение в Хърватия може да бъде атакувано в съда

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Добромир Видев с Хървое Маркович

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Това обясни в интервю за БНР Хървое Маркович от Центъра за икономическо образование в Хърватия. Това е НПО, което прави инициативи в областта на икономическата и финансова грамотност. Маркович е автор на петиция срещу връщането на казармата в страната, под която подписи са поставили около 6 000 души. Хърватските власти обмислят повторно въвеждане на задължителна служба от началото на 2025 г. Очаква се 18 000 младежи годишно да бъдат записвани да служат за период от три месеца.

Предимно икономически са аргументите към петицията ви срещу задължителната казарма?

"Да. Това е старият спор за разделението на труда и специализацията му, която е в основата на благоденствието. Теоретично, ако кажем, че всеки мъж или жена трябва да се обучават хем за работници, хем за бойци, тогава няма да имаме нужда от армия. И още ще се защитаваме с лъкове и стрели, защото просто няма да произвеждаме благоденствие. Смисълът е, че ако имаме избори в какво хората да влагат своите умения, тогава те биха работили не само за своя интерес, но и за този на обществото. Така щом една държава започва да търси хора за армията си, тя създава пазар. Пазар за хора, които могат да посветят времето си да развиват своите способности в полза на общия интерес."

И това да става доброволно. А не по задължение.

"Да. Защото не е нужно да задължаваш хората да стават генерали, полковници, майори. Защо? Защото тези хора на тези позиции виждат, че самите те имат интерес да са на тези позиции. Те получават достатъчно от вложените усилия. Придобиват умения, които биха им били полезни и ако излязат от армията и отидат в цивилния сектор. Затова казвам, че ако хората имат достатъчно мотивация, тогава и доброволно биха постъпили в армията. И това е аргумент от времето на американския президент Бенджамин Франклин. Във времето, в което се търсели моряци от цивилния във военния флот. Той обяснил нещо от сорта, ако това е законно, задължителната служба би била щадяща. Парите биха били достатъчни, за да поискат доброволно да се включат. Но той се застъпил за включването на хора от публичния сектор, съдии, които биха се застъпили за набирането на военни. Тези хора биха служили от техните офиси, без да се налага да се бият. Те биха вършили своята си работа, но със заплащането на военните. Така се формирал фонд, от който реално сражаващите се моряци и военни, които доброволно да идват в армията."

Как върви диалогът в Хърватия от май по темата за военното обучение?

"Има липса на диалог, на смислено обществено обсъждане. Посоката е само една. Правителството си говори за това, че от януари стартира военната служба. Говорят, че става дума за основна военна подготовка. Първо се говореше, че ще е три месеца. Преди дни казаха, че ще бъде два месеца. После казаха, че ако има отлагане по обективни причини, хората ще служат двойно повече. Министерството ни отбраната каза, че такива хора може да не носят оръжие, а например инструменти, за да чистят листата. Сега пак има промени. Защото отбелязахме, че според определени точки от международното законодателство, които Хърватия е подпасала, не е позволено да има алтернативно служене с двойно време. 

Един от местните коментатори в Хърватия публикува статия за петицията, която аз написах. Там припомняме, че във времената, в които имаме доста силно предлагане на хора, във времената, в които армията задължава хората, армията генерира неефективности, защото в този момент армията няма мотивация. Слага хора на работни места, които биха могли да бъдат заети по-евтино от цивилни, от машини, или просто на измислени работни места. Онзи пример с листата, които трябва да бъдат местени от едно място на друго. И в този материал се изрази съмнение, че с хората ще се злоупотребява. Но не това беше идеята. Просто поставяш хората с едни умения в необичайна ситуация…"

Сега, разбирам, че правителството ви още не пуснало някакъв тип документ, законодателство за старта на военната служба.

"За да направят онова, което искат да направят, трябва да променят законите. Преди това трябва да ги има онези официални публични обсъждания. Трябва да има и преди това предложение от страна на правителството за закона или поне проект. Но към този момент тези неща ги няма. Не са представени нито на правителството, нито на президента ни, който също е важен фактор. Той все пак е и върховен главнокомандващ на армията."

Защо тогава вашият министър на обраната Иван Анушич твърди, че са обяснили всичко на обществото, че са направили всичко нужно, за да може хърватските военни да се чувстват добре платени и сигурни.

"Нямам представа. Оттук нататък ще трябва да спекулирам. Правителството може да иска това заради наличната в парламента за момента подкрепа. И това също е интересна част от дискусията. Защото е интересно откъде идва предложението за военното обучение. И медиите също имат роля в това. Защото поне десет пъти тази година пишеха, че от догодина става официална военната служба."

Това четем за Хърватия и в България…

"Предложението обаче го няма официално. Няма го, а това предизвиква загриженост в контекста на ескалацията на международното положение. Представете си, че хората в Сърбия четат за това как Хърватия започва да обучава населението си за войници. Ако ние четем, че това го правят в Сърбия…"

Така, както из цяла Европа се завърта този въпрос. Нещо като да се подтикват едни-други държавите да въвеждат подобни мерки.

"Нещо подобно. Но спомнете си какво се говореше за карантинирането по време на Ковида. В началото всички говореха, че няма да прилагат китайския модел за локдаун, но постепенно вълната започна от Италия, Германия. И така и целят свят. И това се случи за дни. Не за месец. Политиците, обществото казват – да направим нещо и то се случва, но без оценка какво би струвало това. И тази е нашата цел в дискусията за армията. Не стига че нямаме ясно разписан документ. Нямаме и анализ колко би ни струвало. Да, определена предприета мярка би решила проблема. Но без анализ дали би решила този проблем. Малко ще се отклоня със следващия пример. Но преди 10 години имахме програма, която да реши проблема с високите ипотеки за домове. Когато хората се възползваха от програмата, ефектът наистина беше, че хората започна да купуват повече имоти. Но това вдигна цените. И така домовете пак останаха трудни за купуване. Така предложената да реши проблема мярка просто го изостри."

Мнозина биха привели в полза на военното обучение ситуацията с войната между Украйна и Русия. Това би бил валиден аргумент.

"Това би бил валиден аргумент, ако задължителността идва от непосредствената нужда от защита. Не и в мирна ситуация, в която да имат нужните способности. При нас този аргумент има друга тежест. Знаете, че в Хърватия имаше война през 90-те години на 20-и век. Не ми се иска да правя паралели. Но и в Хърватия имаше сръбско малцинство. И когато Хърватия декларира своята независимост от Югославия, сърбите в Хърватия поискаха да са независими от Хърватия. Но за аргументите… И този аргумент сега не идва от политиците ни, а идва от генералите, военните ни или от хора от военната сфера, които имат значителен опит в този конфликт. И те казват - и това е цитирано от журналистите - когато започнаха бомбардировките, като започнаха убийствата, хората с военния опит са били в много по-добра позиция. Това е помогнало да оцелеят и това твърдение е иронично. Защото това би важало по същото време за сръбските бунтовници, които ни атакуват. Това, което ние нарекохме гражданска война, се случи и с руско-украинката война. Просто граждани на Украйна се въоръжиха и то не от днес. В рамките на Югославия имаше задължителна военна служба. И всяка една част от нея – противници или защитници - всеки е имал това обучение. Все пак преди войната сме били в една и съща армия."

Въпросът също тук е дали наистина цивилните имат нужда да придобият определени военни познания. Такъв е дебатът в България. Да предложим ли вариант за военно обучение на цивилните.

"И при нас е така. Това един от мотивите за връщането на военната служба. И това е и заради проблема, който имаме с попълването на резерва."

Също и в България…

"Защото в миналото, след като си минал през казармата, са те оставяли в резерв. Но от 2008-ма година той не е попълван, защото беше спряна задължителната казарма. Казали са - след казармата ще те зачислим в резерва, ще те викаме веднъж годишно за определени опреснявания на уменията. Което не се правило и то доста пълно. И затова сега се говори, че хората са нужни за попълването на резерва с хора, които имат знания и умения. И това е доста разумен аргумент от една страна. Но от друга имам приятели, един от тях е служил през 1999-а година, мисля за 6 месеца. И той ми е казвал, че дори не е видял пушка, камо ли да стреля с нея. И само са бягали на плаца, викайки "Ура!". Това като шега."

Какво следва оттук нататък с петицията?

"Пред юли подадохме петицията. Все още нямаме отговор от правителството дали ще я вземат под внимание. Имаме и други варианти. В медиите вече обявихме, че ще е възможно военното обучение да бъде атакувано в съда. Защото на подобна мярка ние гледаме не само като вредна за икономиката, а и за армията. Смятаме, че и методът, по който ще се случи, е противоконституционен, затова се готвим за битка в съда. Тези неща не поставят всички наравно през закона и не осигуряват свобода на решенията. Конституцията на Хърватия определя военното задължение. Всеки способен жител подлежи на военна повинност и  Законът за отбраната развива значението на тази военна повинност. Една от тях е тази задължителна служба. Но тъй като мъжете и жените служат рамо до рамо, принудата на определени хора да служат на базата на техния пол, очевидно е нарушение на равенството пред закона. Защото сегашната идея е военната служба да е само за мъже, а в други европейски държави тя е задължителна и за двата пола. 

Смешното е, че при нас дори и омбудсманът, който в Хърватия е жена, омбудсманът, който отговаря за равенството пред закона, дори и тя отклони искането да обясни дали готвената мярка е дискриминационна. Тя каза, че дискриминация би било ако и на жените бъде забранено да служат. Мнение, с което съм съгласен. Но тя пък обясни, че давайки равенство на мъжете и жените пред закона не е равенство, защото трябва да се отчетат индивидуалните умения на човека. Сега това, което тя иска да каже, е, че правителството ни настоява за военното обучение, за да запълни някаква нужда на държавата. И ако казваме - мъжете трябва да имат военни способности, а жените "ако искат" биха могли, автоматично внушаваме, че жените не са способни да удовлетворят нуждите на държавата."

В Израел и жените ходят войници. Има ли други начини за оспорването на закона.

"Готвим се за административни действия… възражения… Може да организираме протести. Но ще е най-интересно как младите хора ще реагират на мярката, ако бъдат засегнати - учениците, студентите как биха реагирали."