Струва ми се, че пианистката Злата Чочиева няма все още български фен клуб – името ѝ не е познато по нашите ширини, затова бих започнала с акценти от нейната биография:
Родена е в Москва, но има осетински корени – името Злата дори звучи много по нашенски и тя твърди, че често я питат има ли нещо балканско в кръвта ѝ. Сяда на пианото на 4, а на 8 вече дебютира като солистка на оркестър. Приемат я да учи в школата за надарени деца към Московската консерватория и докрая, наред с другите учители, неин ментор е големият пианист и диригент Михаил Плетньов. По думите ѝ, той я е накарал да преобърне мисленето си както за музиката, така и за целите на един артист по пътя към голямата сцена.
След това Злата Чочиева се насочва към Европа. Концертната си диплома получава в залцбургския Моцартеум, където после нейният професор Жак Рувие я кани за асистент, така че тя започва отрано и педагогическа дейност. Славата ѝ нараства, когато идват поканите от реномирани оркестри и важни фестивали, като Международния фестивал на пианото в Маями, клавирния фестивал „Гилмор“ – Масачузец, „Проекта Марта Аргерич“ в рамките на фестивала в Люцерн и Берлинския клавирен фестивал.
От есента на 2019 г. Злата Чочиева живее в Берлин, а година преди това тя и Миша Дачич основават международен фестивал в имението Ивановка, където се намира най-големият музей, посветен на Сергей Рахманинов.
Тази година, в 16-ото издание на международния конкурс за пианисти „Геза Анда“, Злата Чочиева беше част от журито и на предварителните кръгове, и на финалите в Цюрих.
За предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" тя сподели:
„За втори път съм част от този конкурс и за мен е изключително вълнуващо да съм член на журито, защото предишния път нивото на участниците беше впечатляващо, но тази година сякаш е още по-високо. Всички свирят фантастично. Може би знаете, че имахме 170 кандидатури – голям брой – от които избрахме в предварителния тур 42-ма. Така че нивото се вдига все по-високо и по-високо, което не е за вярване, но е така. Благодарна съм на всички участници в конкурса „Геза Анда“, че споделиха с нас своето красиво изкуство – всеки от тях е уникален и са толкова трудолюбиви. Много е трудно да се подготви тази огромна програма – това са 6-7 часа музика. При това го правят на много високо ниво и с голям ентусиазъм, и с цялата си любов към музиката, което изисква много кураж.
Заслужават нашите адмирации, защото е трудно да излезеш на сцената и да покажеш най-добрите си качества за само половин или един час. Наистина е тежко – може да имаш лош ден, може да не обичаш да свириш сутрин рано – разбирате ли, толкова много са факторите. И все пак, начинът по който всички участници се опитват да преборят стреса, проблемите, които може да имат през този точно ден, е забележителен. Много смело подхождат. А като артист, като концертиращ пианист, аз разбирам напълно какво чувстват, през какво преминават, затова изпитвам голямо уважение към всеки един от тях – заслужават да постигнат много в кариерата си. Да не забравяме, че на конкурс е въпрос и на късмет понякога.“
Като изпълнител на елитно ниво, смятате ли, че конкурсите помагат за развитието на една артистична кариера? Често самите музиканти са раздвоени – едни смятат това за „необходимото зло“, а други – за абсолютно вредна практика, защото, както често чуваме, "Състезанията са за коне, а не за музиканти".
„Зависи. Всеки си има неговата история – това е индивидуален път, по който поемаме и, реално погледнато, може да бъде много полезно. Не ми се иска да пренебрегвам факта, че конкурсите могат да изиграят голяма роля в откриването на много великолепни таланти, както и да подкрепят кариерата им, а защо не и да помогнат тя да започне. Мисля, че конкурсът „Геза Анда“ в Цюрих е един от малкото, който подпомага изключително много младите пианисти да изградят началото на артистичната си кариера.
И дори млади изпълнители, като например Гиорги Гигашвили, който в предишното издание не достигна до финала, и все пак, на база на показаното от него на полуфинала Фондация „Геза Анда“ избра да му даде специалната си награда, да го подкрепя и менажира за следващите три години, и сега кариерата му разцъфтява по най-добрия начин. Това е ценно. Всеки заслужава, както вече казах, и не само носителите на първите три награди, но и тези млади пианисти, които са направили впечатление със запомнящо се артистично присъствие. Смятам, че това е рядкост, характерна за конкурса „Геза Анда“, която го прави забележителен.“
Попитах Злата Чочиева, както и всички останали прочути пианисти - членове на журито в Цюрих, кое е качеството, което според нея ще спечели състезанието през 2024 г.
„Знаете ли, трудно ми е да отговоря. Защото понякога е въпрос на репертоар – тук той е толкова разнороден, че самата аз често променям списъка с фаворитите си. Един свири отлично Бетовен, но не е чак толкова навътре в други автори, друг – обратно. За мен, в крайна сметка, е важно артистът да се откроява, да има собствен облик в изкуството и да е убедителен, когато го показва. Или дори той самият да бъде убеден. Ние не сме само музиканти, ние сме артисти – трябва да имаме връзка с публиката, да споделяме нашето изкуство с нея. Това е много важно! И това, като че ли, не се учи в училище. Учиш се на сцената. Затова обичам да казвам, че именно сцената е един от най-важните учители в живота на музиканта. Тя те кара да се чувстваш освободен – така би трябвало да бъде.
Аз пожелавам на всички кандидати в конкурсите да чувстват сцената, а не състезанието помежду си. Най-важното е да осъзнаваш, че е привилегия да си във връзка с музиката, когато си на голямата сцена, защото е пространство, в което можеш да изразиш себе си – да бъдеш себе си, всъщност. Това е щастие и радост! Дори и да си на конкурс, ако си с тази нагласа и преодолееш тежестта на състезателната атмосфера, ако се опиташ да бъдеш артист и да почувстваш радостта от това да си на сцената, това е много привлекателно и дори ние, членовете на журито, го усещаме и оценяваме, макар да сме професионалисти, така да се каже, и трябва да следваме дълбоките критерии, които не винаги са ясни за публиката – а не е и нужно. Ярката индивидуалност и изразяване в крайна сметка имат голямо значение, защото носителите на награди ще преследват кариера по световните сцени, затова е важно ние сега да изберем онези, които са готови за нея.“
Злата Чочиева, член на журито на един от най-престижните клавирни конкурси в света – „Геза Анда“ в Цюрих - е пианистка с успешна международна кариера и има прелестна колекция от компактдискове, а през октомври очакваме първия ѝ албум с оркестър. Веднага прави впечатление нетрадиционния подход на изпълнителката към съставянето на програмите и търсенето на малко познати произведения и автори.
Цялото интервю със Злата Чочиева чуйте в звуковия файл.
Добрич ще отбележи 145 години от рождението на писателя Йордан Йовков със съвременен спектакъл, обединяващ в себе си музика, танци и текст. Инициативата е финансово обезпечена от Министерството на културата по проект „Добрич арт“, който ще се осъществи от Общинския културен институт. Сцената на изявата ще бъде в градския парк „Св. Георги“, а..
То и името й българско, и хубостта й българска, и талантът й в повече на Гергана Христова - Веселинова от Враца. Книгата, която представям е " Неродена мома", издържана изключително в стил български диалект и бит, унаследен от бабите. Завършила е гимназия във Враца със специалност " История", бакалавър 4 социална педагогика в..
Пианистката Венета Нейнска ще представи творби на Димитър Ненов на престижни сцени в Ню Йорк, Ню Джърси и София. На 15 февруари в Nicholas Music Center на Rutgers University, Ню Джърси, тя ще представи киноконцерта "В търсене на Димитър Ненов" . Това събитие, част от тридневен фестивал, посветен на 90-годишнината на американския педагог и..
На 5 февруари от 19:00 часа Първо студио на БНР ще бъде домакин на авторски концерт с пиеси на композитора Костадин Генчев от поредицата "Петолиния и вдъхновения". Познаваме Костадин Генчев като един от виртуозите в Оркестъра за народна музика на БНР. Високо цененият наш кавалджия обаче отдавна е направил своята заявка и като автор на музика, в която..
Над 40 книги – поезия, проза, научни и научно-популярни издания и произведения за деца на автори от Сливен и региона, издадени през 2024 г., бяха представени в Регионалната библиотека "Сава Доброплодни" в рамките на първия за годината Петъчен литературен салон. Прегледът на годишната книжна продукция на сливенските автори се провежда от..
Поредицата "Културама фест в музея" ще има специално събитие на 31 януари от 19 часа в Софийската градска художествена галерия. Под надслов "Деца свирят на деца" фондацията организатор "Културни перспективи" ще представи най-младите си стипендианти: Анжелина Денчева - сопран, Кристиян Менев - баритон, Дарин Ламбрев - виолончело, и Филип Ангелов -..
Ново българско музикално произведение ще види бял свят на 29 януари във Военния клуб. Композиторът Минко Ламбов ще бъде и диригент в концерта на Симфониета "София", а в програмата са включени още пиеси от Кирил Ламбов, Ренцо Руджери и др. Новото произведение на Минко Ламбов е Концерт за цигулка, акордеон и оркестър. То е част от поредицата..
Вездесъщата роля , приписвана на Пеевски, прекрасно се вписва в неговата стратегия – помага му да си приписва сила на демиург, каквато не притежава..