Привилегията да поставят началото на специалното издание, с което фестивалът празнува своята 40-годишнина, беше на Симфоничния оркестър на БНР и неговия главен диригент Константин Илиевски, а за солистка беше поканена блестящата оперна певица Светлина Стоянова.
Атмосферата в Созопол беше празнична. Под звездите в Амфитеатъра се бяха събрали елитни музиканти, високопоставени гости, създателите на този уникален по рода си фестивал на изкуствата - проф. Димо Димов и Маргарита Димитрова, и публиката, изпълнила изцяло пространството и дошла да чуе изпълнения от висока класа. Събитието беше уважено от президента Румен Радев и съпругата му, от кмета на града Тихомир Янакиев, от редица други официални лица, както и от директора на Българското национално радио Милен Митев, който също беше в публиката.
Румен Радев връчи президентския плакет “Св.Св. Кирил и Методий“ на Маргарита Димитрова, изпълнителен директор на Фондация “Аполония“, която създава това истинско бижу в културния ни живот - Празниците на изкуствата. Всички слова бяха произнесени след първите две изпълнения на Радиооркестъра – увертюрата към операта “Севилският бръснар“ от Росини и арията на Розина “Una voce poco fa” от същата творба, изпълнена блестящо от Светлина Стоянова.
Вечерта по нещо ми напомняше новогодишните концерти от българската традиция – искрящи, събрали обичана музика – българска и чужда класика от различни епохи. Това беше концерт, с който сякаш се вдига тост, празнува се постигнатото и се пожелава дълголетие. Програмата беше конструирана и така, че да вплете най-брилянтните и репертоарни роли на Светлина Стоянова от голямата сцена. Второто й изпълнение беше също от знакова нейна роля – Керубино из операта на Моцарт “Сватбата на Фигаро“. Този образ я съпътства от началото на кариерата й – веднага след спечелването на първата награда в престижния конкурс “Нови гласове“ в Германия през 2017 г. , през двата сезона, в които Светлина беше част от солистичния състав на Виенската държавна опера, и през последвалите години на гостувания в други театри в Европа.
Френският репертоар също беше застъпен – с изпълняваната от нея в момента партия на Стефано из операта “Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно. Персонажът на младия паж – елегантен, весел и дързък юноша от рода Монтеки, Светлина пя в началото на тази година в театър “An der Wien“ в австрийската столица, а в края на декември й предстои да го представи в Цюрихската опера. Към това певицата добави Кармен, хабанерата от едноименната опера на Бизе. Към нея тя все още не е посегнала като цялостна партия /за това се изисква известно „узряване“ на гласа, а Светлина все още е доста млада за това/. Не е посегнала и към оперетата като жанр, но много артистично поднесе арията на принц Орловски из оперетата “Прилепът“ от Йохан Щраус-син.
В тази толкова пъстра програма присъстваше и българската музика - напоследък това е неотменна част от изявите на Радиооркестъра. Затова прозвучаха Нестинарското хоро из балета “Нестинарка“ от Марин Големинов и въздействащата Молитва на Мария-Десислава из едноименната опера на Парашкев Хаджиев.
Впечатляващо е да се види колко различна е Светлина Стоянова във всяка ария и във всеки образ. Много стабилна вокално, тя влезе в кожата на всеки свой персонаж в рамките на няколко минути, като се преобразяваше напълно. Премина в съвършено крайни състояния – от пресметливата Розина до силно вглъбената и страдаща Мария-Десислава, от ангелското излъчване на Керубино до фаталната Кармен. Финалната й ария – на принц Орловски, беше брилянтно изиграна с мизансцен, с чаши за шампанско, едната от които тя предложи на маестро Илиевски, докато дирижира, който отказа напитката. /Все пак, не бива да се пие алкохол по време на работа/. Светлина се превърна в прекалил с еликсира млад аристократ, който се поклащаше нестабилно и звучно хълцаше в паузите. Получи се истинска забава, която накара хората от публиката да снимат с телефоните си и да следят всяко нейно движение с весели пламъчета в очите.
Всичко това беше поднесено в много добро партньорство с колегите ни от Симфоничния оркестър на БНР и диригента Константин Илиевски. След 6 съвсем различни стилистично арии публиката беше запленена. Аплодираше изпълнителите бурно и това доведе до бис. Тогава Светлина и маестрото обявиха, че са подготвили нещо малко за случая. А това “малко“ нещо се оказа бравурната и зашеметяваща ария на Пепеляшка из едноименната опера на Росини. Възторгът на хората беше пълен и аплаузите за артистите – повече от заслужени.
Светлина Стоянова се превърна в любимка на созополската публика. Не може да бъде иначе, защото е млада, красива, очарователна със своето нежно излъчване и дълги къдрави коси, прекрасна в своя стилен, ефирен тоалет и с ангелска усмивка. Всичко това, гарнирано с голям талант, школуван упорито в продължение на 9 години в Детския хор на БНР, после в Консерваторията на Глазгоу и след това по големите европейски сцени.
Светлина Стоянова вече е много зает артист. Тя пристигна в Созопол след дълга серия от спектакли на прочутия фестивал в Глайндборн във Великобритания, където само седмица по-рано изигра 14 спектакъла в операта “Юлий Цезар“ от Хендел в ролята на Сесто. Режисьор на постановката беше сър Дейвид МакВикър, голямо име в своята гилдия. Веднага след концерта на Празниците на изкуствата “Аполония“ певицата замина за Варна, където участва в оперната гала на Варненската опера, с която беше закрито 15-ото издание на фестивала “Опера в летния театър“. В програмата на Светлина Стоянова следва “Пепеляшка“ в Латвийската опера и за наша радост, завръщане на българската сцена, този път в рамките на “Дни на музиката в Балабановата къща“ в Пловдив. Там тя ще приеме друго предизвикателство- да си партнира с джаз пианиста Константин Костов и с Квинтет „Пилекадоне“. През октомври я очаква нещо ново и съвсем различно – постановка на операта “Рейнско злато“ от Вагнер в Миланската скала.
Много ни радва Светлина Стоянова със своето развитие и определено дава заявка да се превърне в един от най-добрите и желани мецосопрани на световната сцена. Щастие е, че можем да я слушаме и ние на българска сцена!
Заради ударната вълна от паднала наблизо ракета, която изпочупи стъкла на сградата на Операта в Тел Авив, премиерата на “Турандот“ от Пучини – последна за сезона, беше не в края на юни, а през юли. За най-нетърпеливите в едно от фоайетата се състоя концерт-лектория с избрани арии от творбата, изпълнени от студентите в специализирания клас на..
В осмото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: Разговор със сопрана Красимира Стоянова, диригента Павел Балев и продуцента Георги Еленков за звукозаписната работа по предстоящия моцартов албум на българската оперна прима със Симфоничния оркестър..
Ако сте ценители на съвременното изкуство, до 21 ноември в къщата музей "Вера Недкова" в София, която е филиал на Националната художествена галерия, можете да разгледате новата изложба "Метафора на паметта" на художничката Деница Тодорова. Тя е завършила живопис в Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен. От 20 години..
От днес - 18.08, на големия екран тръгва документален филм за певицата Милена Славова. Лайтмотивът "И никой не пита защо" е избран за заглавие на лентата. Ние се познаваме повече от 30 години, разказа пред БНР режисьорът Марио Кръстев. "Тя наистина си задава много въпроси и се чуди защо другите не го правят. Милена е запазила чистотата си...
В столичната галерия "Арт 158" беше открита изложбата "Да запазим "Корал": Безполезни изкопаеми 2025". В нея се срещат изкуството, екологията и протестът срещу застрояването на българското Черноморие. Тя е свързана със стремежа да запазим това място, обясни пред БНР кураторът проф. Борис Сергинов. "Показват се неща, които са намерени..
Специалисти от Регионалния исторически музей в Плевен готвят изненади за поредното издание "Лято в музея 2025". То ще се проведе от 21 до 25 юли. За заниманията разказва Елвира Конова , ръководител отдел "Връзки с обществеността и медиите". "Децата ще могат отново да се вживеят в професията на археолога, в професията на летописците, като..
В Дома на киното днес - 15.07, ще бъде почетена паметта на един от най-значимите български документалисти – Атанас Киряков. Гилдията "Режисьори" на СБФД е организирала специална прожекция на 35-милиметрова лента, която ще събере пет от неговите кратки, но въздействащи филми, заснети между 1988 и 1990 година. "Атанас Киряков е..
Извънредната ситуация с пожара край Костинброд се е развила много бързо – в рамките на 30 минути, не е имало време да се изпрати съобщение чрез..
„Комисията за противодействие на корупцията е обвързана с получаването на средствата по Плана за възстановяване от Европейската комисия. Този план, както и..
Цифровото евро няма да отнема права на европейските граждани, а ще им предостави по-голям избор. Това заяви за БНР Алесандро Джованини , съветник на..