Младите българи излизат от дома на родителите си на 30. Защо?

Средната възраст, на която младите хора избират да живеят самостоятелно за страните от Евросъюза, е 26,3 години. Според психолога Николай Нетов, изследването дава по-широк поглед, при който важните детайли често се губят. 

"Бих разгледал някои по-особени детайли, да кажем, доколко показаните резултати, че младите българи напускат по-късно родителския дом в сравнение с техните връстници европейци, важи ли това за нашия град например, за нашия регион. Ако погледнете в края на всяка седмица 3-4 автобуса с млади хора заминават и напускат родния си край. Отиват по други населени места да си търсят препитанието. Не бих приел като чиста монета тези резултати."

Имат значение начинът на живот на обществото, състоянието на икономиката, образованието и здравеопазването, както и културното и историческото наследство, смята психологът.

"Показателни са резултатите, че младите хора от северните държави - от Финландия, от Норвегия, от Швеция са по-активни в напускането на родителските домове. Аз си направих труда да погледна и други изследвания в рамките на Евростат, свързани с удовлетворението и индекса на щастие. Оказва се, че богатството на една държава и на едно общество невинаги е фактор, който дава усещането за удовлетвореност и за щастие. Тази кратина навява на други размисли. 

Родителите са хората, които са длъжи "да скъсат" тази връзка, отбелязва психологът.  

Според Николай Нетов, фактът, че българите трудно напускат дома на родителите, не трябва да се тълкува като негативен. Той допълва, че между собствената удовлетвореност, чувството за щастие и семейството, което включва и близостта с родителите, има пряка обвързаност. 

Българите търсят самостоятелно жилище, когато те самите създават семейство или са готови на тази стъпка, отчита Стефан Филаретов, мениджър в агенция за недвижими имоти и уточнява, че половината от сделките във видинския офис са именно такива.

"Българинът, винаги майка му и баща му се грижат за него. След като завърши училище, кандидатства за студент. Издържат го като студент, след това му закупуват жилище. Грижат се за него, докато стане на 40, но това се променя. Все повече млади семейства си търсят жилище, защото са различни възрасти, генерации с различно мислене, не могат да живеят в един дом, гледат да се отделят. 50% от сделките ни са с млади хора, на които тепърва предстои да са заедно или са с граждански брак."

Според видинчани, младите хора остават зависими от родителите дори и след 30-годишна възраст, защото нямат финансова стабилност:

"Младите хора напускат дома си, когато отидат да учат, след като завършат училище, а докога родителите ги спонсорират и им дават пари, това дали се води откъсване, или не от дома, но мога да кажа. Вместо децата да помагат на родителите си, родителите продължават да им помагат до последно."

"Българинът се характеризира с това, че полага грижи за децата почти до края на живота си. Трудно му е да ги отдели от една страна, от друга страна в съвременните условия за младите хора е много трудно да се отделят, дори и да искат - те и родителите им, защото заплатите на младите специалисти са ниски. Те нямат възможност да поемат всички разходи, които са необходими, за да се отделят. Определено не е добре, защото трябва да се формира самостоятелност, а тя не се формира. Това е затворен кръг, в който се върти българинът. Няма излизане от него, докато не се подобрят условията на живот, на труд."