Тони Димитрова: Не мога и не искам да повярвам, че в момента актьори и театри са престъпниците на държавата

"Левко, представям си колко си самотен сега! Съдници много, а приятели малко! И повечето мълчим. Защото мълчанието е безболезнено и по-лесно! Мълчах и аз, защото не знаех какво да кажа. И сега не знам, но ще спра да се самоуважавам ако не напиша това. Благодаря ти за 140-те концерта заедно! Благодаря ти за таланта, чудовищния работохолизъм, за това, че не отблъскваше моите внезапни хрумки на сцената, и участваше в тях, че след дълго дърпане, все пак пя с мен, затова, че много пъти ми даде диригентската си палка за мъничко, и ми показа как се прави, затова, че приемаше с широка усмивка чувството ми за хумор, даже, когато леко прекалявах шегите за прическата ти, оприличавайки те с този или онзи известен човек!!За това, че безброй пъти ми написа и каза, че ме обичаш и вярваш в общата ни работа. За това, че ме запозна с приказните и любими мои хора от Разградската филхармония, които отдавна си ги наричам “моите хора”! За това, че изтегляше от дъските на сцената пропадналите ми токчета, за това, че следеше всяко мое движение и дишаше с мен на всяка песен. Благодаря ти за всичкото това щастие, което преживях 140 пъти!

По горещата тема ще кажа това: ако си виновен, ще се срамувам заедно с теб, но ако се окаже обратното, това ще е 141-то ми щастие! Знаеш ми телефона!", написа Тони Димитрова в профила си във Фейсбук. 

"Когато имаш приятел и той някъде пострада и се гърчи, най-лесно е да млъкнеш. Малко по-трудно е да се събереш и да не се страхуваш, че някой ще те наплюе или разкритикува. Да виждате някъде думата "подкрепа" или нещо да го оправдавам?  Затова написах: "Ако си виновен, ще се срамувам с тебе. Ако не – ще се радвам".