На регионалните избори в източногерманските провинции Саксония и Тюрингия "Съюзът Сара Вагенкнехт" се превърна в голямата изненада в германската политика - това е първата лидерска партия в най-новата история на Германия, която за по-малко от година от създаването си набра нечувана подкрепа на изборите и се превърна в незаобиколим фактор при съставянето на правителство в две източногермански провинции, където влиза във властта. И не на последно място - "Съюз Сара Вагенкнехт" е пряк наследник на комунистическата партия в бившата ГДР. Генезисът на партията не притеснява ли избирателите в бившата ГДР?
"Не мисля, че генезисът на тази партия е имал значение за гласоподавателите, когато в изборния ден са предпочели да подкрепят Сара Вагенкнехт. Подобни политически феномени, когато леви избиратели започват да гласуват за десни партии, и обратното, са познати и от други европейски държави като Франция или Италия. Такива преливания на подкрепа от едната в другата крайност се дължат на големи структурни промени, на дълбоките размествания в обществото и разтварянето на ножицата между бедни и богати. Наблюдаваме този процес на много места в Европа", коментира проф. Дирк Ошман в интервю за БНР.
"У нас е същото - в източната част на Германия разликата в качеството на живот между градовете и селата е огромна. Много по-голяма отколкото в западните провинции. На изток има три големи града - Берлин, Дрезден и Лайпциг. Останалата част е слабо населена без големи индустриални производства.
Сара Вагенкнехт се обръща именно към хората, които живеят в тази част на Източна Германия, в малките населени места. Според мен нейните избиратели не гласуват за нея от някаква носталгия по социалистическото минало. То все пак е доста назад в годините. В подкрепа на това мнение е фактът, че за нейната партия гласуваха много млади хора, които не са живели по времето на комунизма. Младите, които сега навлизат в активния професионален живот, са разочаровани от ниските заплати и от липсващите професионални перспективи в тази част на Германия", изтъква проф. Ошман.
Ако правилно Ви разбирам, описвате протестния вот, който обикновено се дължи на икономически несгоди. Социологически изследвания сочат, че заплатите на изток са с над 20 процента по-ниски от тези в западните провинции. И също толкова по-малка е подкрепата за демокрацията като обществен ред. Само това ли е обяснението за ръста на популистките партии като "Съюз Сара Вагенкнехт" и "Алтернатива за Германия"?
"Абсолютно. Но "Алтернатива за Германия"отбелязва ръст и на запад. В две богати западни провинции като Бавария и Хесен партията спечели на регионалните избори миналата година 16%. В същото време влиянието на тези две партии прави по-голямо впечатление на изток, защото тук социалното и икономическо неравенство е по-силно изразено. Рискът от изпадане в бедност тук е шест пъти по-голям отколкото в западната част на страната.
Източногерманците са много по-чувствителни на промени, защото са преживели много обрати в живота си за кратко време. Разбираемо е, че не вярват на традиционните партии, които без изключение са партии от Западна Германия. "Алтернатива за Германия"също е западногерманска партия. Дори фашистът Бьорн Хьоке - лидерът на партията в източногерманската провинция Тюрингия - е западногерманец.
Фашистите и националсоциалистите намират в Източна Германия благодатна почва за своите послания. Тук хората винаги са били по-бедни и ще бъдат и в бъдеще по-бедни от западногерманците. Тук доходите са значително по-ниски, а заради национализацията хората нямат семейни богатства и наследство, на които да разчитат при финансови сътресения.
Освен това в бившата ГДР се получи нещо като политически вакуум. Две от сега управляващите Германия партии, Зелените и либералите, така и не успяха да пуснат корени в източните провинции. Либералите и без това правят политика за богатите. А политиката на Зелените е обърната изцяло към градския елит в университетските градове."
Във Вашата книга твърдите, че начинът, по който се е случило обединението, е било грешка. Трябвало е вместо ГДР да се присъедини към ФРГ държавата да бъде създадена наново, с нова конституция, в чието изработване да участват и западногерманците, и източногерманците. Какво според Вас е последвало от тази грешка?
"Дори бих казал, че обединението беше нещо средно между западно превземане и източно предаване. Защото източногерманците доброволно се предадоха на богатия Запад. Тогавашните западногермански политици изобщо нямаха намерение да преговарят с ГДР на равни нога.
Когато милиони германци с различна история и след дълги години на разделение се обединяват в една държава, би било редно заедно да изковат своята нова конституция. За мен това е пропуснат исторически момент и причина днес да продължаваме да сме разделени. Западна Германия не разбра - или не искаше да разбере, че през 1989-а светът се е променил, че настъпва кардинален обрат, който засяга и старата западна Германия. А тя не искаше да се променя.
Посланието на това решение беше, че запазваме нашата конституция и източногерманците нямат принос към нашия общ демократичен ред, в който ще заживеем заедно. А Източна Германия имаше с какво да допринесе за съвместния ни живот."
Все още към германското правителство има пълномощник за източните провинции. Защо е необходим този пост 35 години след падането на Берлинската стена и обединението на Германия?
"Позитивното обяснение е, че в Източна Германия трябва да се свърши още много работа и затова е нужен пълномощник на правителството, който да координира тези дейности. Но има една аналогия, която поставя този координатор в недобра светлина - такива специални пълномощници обикновено има за обществени групи в неравностойно положение.
Тази служба може би е възникнала от добро чувство, но носи със себе си нещо покровителствено. Сякаш става дума за деца, на които трябва да се обяснят нещата от живота, които трябва да възпитаваш. Всъщност, в Западна Германия се знае много малко за историята и порядките в Източна Германия. Единственото, което чувам от там за нас, са клишета и тенденциозност."
Когато говорите за равни шансове, веднага се сещам за статистическите данни, които цитирате във Вашата книга - по-малко от 2% от лидерските позиции във всички области на живота са заети от източногерманци. "Бял мъж на около 50 години" - това е формулата на успеха в университетите в бившата ГДР, пишете още. Почти няма ректор източногерманец. Едно от обясненията, разбира се, е смяната на елитите след промените по идеологически причини. Но лустрацията би трябвало отдавна да е приключила, нали?
"Още по-тревожни са резултатите от едно изследване от миналата година, според което делът на източногерманците на водещи позиции дори намалява. Т.е. 30 години след падането на стената и обединението все по-малко източногерманци успяват да се издигнат в професията си. Това е проблем от една страна за представителността, а от друга - за участието и доверието на хората тук в демократичното общество.
Когато няма лидери, с които хората да могат да се идентифицират, които да служат за пример за подражание, които да имат водеща роля в обществения дебат, тогава масата остава с впечатлението, че е само част от миманса, безгласна буква. Това е опасно.
А защо е така, мога само да се опитам да анализирам. Единият отговор е, че елитите се възпроизвеждат. Всеки, който търси наследник за поста, който е заемал, го търси първо сред познати и приятели. Така е навсякъде по света. За съжаление, има още една причина - източногерманците нямат самочувствието, че са способни да бъдат лидери и не са готови да поемат отговорност, да рискуват, нямат смелост да се борят за лидерски позиции в която и да е сфера. Това поведение само затвърждава масовото вярване сред източногерманците, че шефовете са западняци."
Озаглавили сте книгата си "Източна Германия - измислица на Запада". Когато я четях, имах чувството, че описвате не само Източна Германия, а цяла Източна Европа. Защо се насади убеждението, че Западът е нормата, а Изтокът - отклонението от нормата? И имаме ли и ние на изток вина за това, проф. Ошман?
"Разбира се, че носим вина. Може би най-доброто описание е на Иван Кръстев в книгата му "Светлината, която угасна"в съавторство със Стивън Холмс - за отърсването от похлупака на Съветския съюз и доброволното хвърляне в обятията на Запада. Бившите съветски сателити отхвърлиха диктата на Москва и го замениха с покровителството на Брюксел. Западът каза: "Само ние знаем какво трябва да се прави, ние ще диктуваме правилата на играта, освен това държим парите."
Известно време след падането на Берлинската стена всичко вървеше добре. Но постепенно източноевропейците се притесниха, че губят националната си идентичност. Мисля си, че в началото източноевропейците са се надявали, че ще бъдат равностойни партньори. И днес знаят, че са били политически наивни в това вярване."
Като стана дума за различните роли, които са възприели Западна и Източна Европа - защо политическите промени от 1989-а накараха само Изтока да се промени? Промените тогава са толкова революционни, че налагат осмисляне и на запад. Съгласен ли сте, проф. Ошман?
"Това е пропуснат исторически шанс. По принцип ми е трудно да боравя с обобщените понятия "Изток - Запад". След падането на Берлинската стена Германия беше разделена по отношение на обединението. Консерваторите и либералите бяха "за", но социалдемократите и левите партии бяха скептични. В крайна сметка консерваторите се оказаха от правилната страна на историята, защото усетиха, че е настъпил политическият момент за обединението на Германия.
Но западните политици не си даваха сметка, че с падането на Берлинската стена се променя цялата световна политика. Рухна цяла една политическа система, която се градеше върху противопоставянето на две идеологии. Позицията на Германия на световната политическа сцена се промени. Промени се значението на Америка за Европа. Но политическите лидери дълго време не отчитаха колко дълбоки са тези промени и Западът продължи да живее така, сякаш всичко е останало по старому. Резултатите от това неглижиране на революционните промени от края на 90-те дойдоха десетилетия по-късно, когато Източна Европа разбра, че Западът не е безусловна норма, която не подлежи на преосмисляне."
" Когато преживееш нещо лично, след това искаш по всякакъв начин да измъкнеш хората, които в момента преживяват това, защото си разбирал болката, трудността и начина, по който те се чувстват ". Това обясни пред БНР Екатерина Ангелова, която създаде платформата "Поговори с мен", насочена към хора с множествена склероза и депресия. Самата тя е с..
Само с изкуствен интелект иска да се занимава Стоян Ганчев от математическата гимназия в Пловдив. Последна година той ще учи у нас, а после иска да отиде в чужбина. Знанията си за изкуствения интелект обаче момчето ще върне в България. Интересът към роботиката и това, че е добър по математика провокирало дванайсетокласникът в математическата..
С около 12 декара може да намалее площта на Природния парк "Сините камъни". Това ще се случи, ако имот край Алпийския дом – навремето резиденция на Тодор Живков, бъде изваден от границите на парка. В средата на декември в Областната администрация на Сливен се състоя обсъждане, организирано от МОСВ съвместно с РИОСВ – Стара Загора. Това..
В отворено писмо психиатри алармират за недоимъка в болничното психиатрично лечение. В него се настоява да се отпускат средства, които да обезпечат достоен начин на работа. От над 7000 днес у нас са останали близо 2700 психиатри . Голяма част от тях са практикуващи в амбулаторната психиатрична помощ, казва доц. д-р Мая Стоименова, която има..
" Рождество е дълго чакан отговор от човечеството докога ще бъде в това страдание, в което се е поставило с първородния грях. Смъртта вече няма жило , защото идва Онзи, който ще я унищожи. На този ден се ражда Спасителят на света." Това казва пред БНР Димитър Митев, автор на книгата "Как станах свещеник", в която разказва различни истории..
"Българската Коледа" не е само концерт, не е само благотворителна кампания, а е общественозначима кауза , която сплотява обществото ни и укрепва нашите хуманни ценности. "Българската Коледа" е инвестиция в най-важния капитал на нацията - нашите деца". Това каза пред БНР диригентът Георги Милтиядов, като сподели щастието, благодарността и..
Във Ватикана Папа Франциск ще открие Всеобщия юбилей на Католическата църква. Той ще приключи на 6-и януари 2026-а година. В Рим за целия период на събитието се очакват над 30 милиона души, Началото на Всеобщия юбилей на Католическата църква ще започне с внушителен ритуал с отварянето на Светата врата на базиликата „Св. Петър“ в Рим, след..
Филмът за Гунди е един от най-професионално направените български филми. В кино "Влайкова" имахме 25 прожекции при пълна зала. Според мен на..
На 22-рата година от живота на дъщеря ми аз все повече се страхувам, какво би станало, ако нещо с мен се случи с мен, защото аз вече съм на 55..
Мисля, че проблемът е между София и Скопие, не е в Брюксел и Париж. Това заяви в интервю пред БНР Владо Бучковски, бивш премиер на Република..