Назначаването на Келог – признак, че подходът на САЩ към Русия ще се втвърди

Доналд Тръмп номинира тази седмица генерала от резерва Кийт Келог за свой помощник и специален пратеник за Украйна и Русия. Така новоизбраният президент на Съединените щати даде най-ясния до момента знак как възнамерява да изпълни едно от ключовите си предизборни обещания и да сложи по-скорошен край на войната в Европа.

Оформянето на бъдещата архитектура на сигурността на Стария континент попада в ръцете на ветеран от войните във Виетнам и Персийския залив, който последователно защитава тезата, че Украйна трябва да бъде въоръжавана, за да възпира имперските амбиции на Москва. Поне от година Келог критикува последователно и, на моменти, яростно администрацията на Джо Байдън за това, че не оказва достатъчно подкрепа на Киев. Миналата седмица (броени дни преди да бъде огласено назначението му) генералът коментира по "Фокс Нюз" решението на Байдън да разреши удари с американски ракети ATACMS по военни обекти на руска територия:

"Трябваше да направят това още преди година. Война не се води, като оставяш убежища на противника. Щом се налага да воюваш, воювай! А ние в действителност не позволихме на Зеленски да се бие така, както трябваше да се бие много отдавна. И жертвите са ужасяващи. Предимствата, които Зеленски имаше миналото лято, вече ги няма."

Дали в Киев могат да дишат по-леко след номинирането на Келог? Едва ли, защото скептичната към Украйна Републиканска партия взе пълен контрол над Конгреса. И защото за втората администрация на Тръмп, редом с имена като бъдещия съветник по националната сигурност Майк Уолц и бъдещия държавен секретар Марко Рубио, е посочен и Пийт Хегсет. Кандидат да оглави Пентагона с минимален ръководен опит, за когото НАТО е "реликва" за скрап, а помощта за Украйна отслабва американската армия, той ще замени лидера на групата "Рамщайн" Лойд Остин с приоритет не да координира украинските партньори като своя предшественик, а да прочисти военното министерство от твърде либерални генерали. Тълси Габард, кандидатът за директор на националното разузнаване, е известна с твърдението, че войната е резултат от незачитане на "легитимни" страхове на Русия от украинско членство в НАТО. А вторият човек в бъдещата администрация - избраният за вицепрезидент Дж. Д. Ванс - е известен с тезите си, че за да спре войната, Украйна просто трябва да отстъпи земи на Путин и да се откаже изрично от НАТО - точно както иска господарят на Кремъл.

Но човекът, натоварен пряко със задачата да постигне сделка с Путин, не споделя тези виждания, сочи д-р Щефан Майстер от Германския съвет за външни отношения.

"Назначаването на Келог е потвърждение, че Съединените щати ще възприемат твърд подход спрямо Русия. Позитивното е разбирането му, че Украйна може да преговаря само от позиция на силата. Необходима е промяна на политиката на Запада към Украйна. Подходът на Байдън и Шолц – да бъдем много предпазливи и само да реагираме на ескалацията от руска страна - този подход доведе до загуба на още територии и отслабване на Украйна. Логично е да бъде променен. Тръмп изглежда не се страхува да ескалира. Затова украинците виждат в неговото президентство повече шансове, отколкото проблеми."

Но ако планът на Келог сполучи, украинците ще трябва да се решат на нелеки компромиси. В статия, написана съвместно с бившия анализатор от ЦРУ Фредерик Флийц, генералът се застъпва за повторно "замразяване" на войната (второ след Минското споразумение от февруари 2015). Това означава не формален, но фактически отказ от земите, завладени от руснаците. Според пресмятанията на агенция Ройтерс (въз основа на данни от наблюдатели като вашингтонския Институт за изучаване на войната, DeepState и Black Bird Group), до този момент окупираната площ е колкото България - почти 111 хиляди квадратни километра.

Всичко украинско в тези земи - чието население и преди войната бе отчасти проруско - сега се затрива систематично чрез налагане на руско гражданство и руско съдържание на учебните програми в училищата. Келог и Флийц сочат в статията си, че Киев може да си върне тези земи едва след като Путин напусне поста си. Щефан Майстер споделя оптимизма им:

"Виждаме как Русия променя облика на окупираните територии. Но Украйна не бива никога да се отказва от тези земи. Руската федерация е залязваща сила. Въпреки успехите на бойното поле днес, в бъдеще тя ще става все по-слаба и по-слаба. Няма нито модел, нито перспектива за икономическо развитие в дългосрочен план. Твърде много зависи от развитието на Русия след Путин, от развитието на Украйна, от реакцията на Запада. Така че по въпроса за връщането на тези земи никога не казвайте "никога"."

Човекът, който решава в Украйна - Володимир Зеленски, не дава признаци, че приема тези аргументи. Запитан от кореспондент на Fox News по-рано този месец, какво ще прави, ако Съединените щати спрат оръжейните доставки, той призна, че Киев зависи от Вашингтон. Но намекна също така, че хората на власт там ще носят отговорността за подобно развитие:

"Ако отрежат помощта, мисля, че ще загубим. Разбира се, при всички положения ще останем, ще се бием. Имаме наше оръжейно производство, но не е достатъчно, за да надделеем, и си мисля, че не е достатъчно, за да оцелеем. Но ако този избор бъде направен, това ще бъде избор на американците. А ние ще решим какво трябва да направим."

Според Келог оръжейните доставки могат да бъдат използвани като нож с две остриета. От една страна, със заплахата, че ще ги ореже, Тръмп може да принуди украинците да преговарят с Кремъл. Обратното - заканата за драстично увеличаване на боеспособността на Киев може да принуди Путин да седне и да преговаря. В споменатото интервю за Fox Келог провидя възможност в разрешението за използване на ATACMS на руска територия:

"Това, което Байдън направи, е всъщност да даде на президента Тръмп един лост за влияние. Сега Тръмп може да отстъпи, може да маневрира, да направи нещо. Това наистина му дава повече възможности за действие."

Келог предвижда не само "тояга", но "моркови" за Кремъл: ограничено облекчение на санкциите и отлагане на перспективата за членство на Украйна в НАТО за продължителен период. Ще се съгласи ли Путин, който държи страната да остане неутрална завинаги?

"А защо да го прави? Путин иска да постави Украйна под контрол. Иска да я унищожи като функционираща държава. Иска да й попречи завинаги да се присъедини към каквато и да е трансатлантическа институция. Не виждам защо би се съгласил изобщо да обсъжда този въпрос, освен ако не бъде спрян - ако войната не стане твърде скъпа за него."

Президентът на Руската федерация изключва също така всякакво присъствие на натовски войски в Украйна. Но това е само един от аргументите защо идеята (поддържана от Келог) за създаване и поддържане на демилитаризирана зона след "замразяването" на конфликта изглежда неосъществима.

Другата причина е неспособността на Европа. Президентът на Франция Еманюел Макрон пръв сред европейските лидери заговори за изпращане на войски в Украйна. Това стана в началото на тази година, скоро след поражението на украинците при Авдеевка. Преди дни "Файненшъл Таймс" писа, че Естония заедно с Полша се опитват да съберат "коалиция на желаещите" за изпращане на мироопазваща войска в Донбас и Запорожието. Вестникът подплати твърденията си с интервю с естонския министър на външните работи Маргус Цахкна.

"Кой би отишъл там? Кой би гарантирал сигурност там? Европейците няма да го сторят. Дали американците ще го сторят? Наистина се съмнявам. Мога да разбера гледната точка на естонците, понеже войната е много близко до тях. Но дали Естония може да изпрати достатъчно войски на 1000-километровата линия на съприкосновение? Що се отнася до Макрон - той наистина има много идеи, но много от тях така и не съзряват да бъдат изпълнени. Помним и силната реакция от други европейски страни срещу идеята му за изпращане на войски в Украйна. Да, удачно би било да бъде създадена демилитаризирана зона, но някой трябва да поеме риска,"

сочи Щефан Майстер. Според него страните, граничещи с Русия, са изолирани в инициативата за изпращане на войски в Украйна. Но дори и да имаше политици в Западна Европа, желаещи да се наложат на общественото мнение, на тези страни липсва военният капацитет за мироопазваща мисия с изискваните мащаби:

"Германия изпитва затруднения дори в разполагането на една-единствена бойна бригада в малка страна като Литва, камо ли в Украйна. Само Съединените щати са в състояние да го направят. Ние нямаме не само необходимото оръжие и бойна техника, нямаме и войници. Европа няма суверенитет по отношение на собствената си сигурност. Това не се е променило от предишното управление на Тръмп. Едва сега започваме да инвестираме в отбраната си, а за изграждането на боеспособна армия са нужни десетилетия. Без американските гаранции и американските войски в Европа няма как да се отбраняваме."

При това положение - без перспектива нито за НАТО, нито за европейски миротворци - на Украйна не остават много възможности, освен да разчита на себе си и на американците. На Европа пък не остават много възможности да повлияе на предстоящите преговори на Келог с руснаците. Едната възможност посочи пак естонец - министърът на отбраната Ханно Певкур, с думите, че Украйна се нуждае не от чужди войски, а от ресурси за инвестиции в оръжейната си индустрия.

"Пределно ясно е, че европейците ще трябва да плащат повече за отбраната на Украйна и за закупуване на американско оръжие. И това е големият въпрос - дали те имат волята и способността да го направят."

Европейският съюз трябва бързо да увеличи драстично разходите си за отбрана. Има "нещо гнило", щом Русия може да заделя 9 процента от брутния си вътрешен продукт за въоръжаване, а европейците - 1,9, каза председателят Урсула фон дер Лайен в сряда, малко преди парламентът в Страсбург да утвърди състава на новата Европейска комисия. Но гаранции, че задачата, която тя поставя, ще бъде изпълнена, няма никакви. Илюстрация е Германия. Щефан Майстер не очаква рязка промяна в политиката на тази страна след изборите през февруари:

"Германия ще има много по-работоспособно правителство, отново с проамерикански канцлер, който няма да е толкова предпазлив колкото Шолц. Но при относително огромен бюджетен дефицит; при икономическа криза, която продължава да тегне; при пацифистко общество, което иска повече инвестиции у дома, отколкото в Украйна и при популистки партии, които агитират за мир с Русия и печелят значима подкрепа, по-скоро съм скептик, че изборите ще донесат голяма промяна в политиката на Германия."

От април, когато Кийт Келог изложи плана си за умиротворяване в Украйна, настъпиха доста промени, заради които той изглежда още по-отдалечен от реалността. Не на последно място - нахлуването на украинците в Курска област и декларацията на Кремъл, че няма да преговаря, докато не ги прогони от своя територия. Изглежда никой не вярва, че генералът може да договори спиране на огъня - руският парламент утвърди тези дни окончателно рекордните военни разходи за догодина, Украйна продължи да мобилизира, а САЩ и Германия я притискат да намали възрастта на мобилизираните. Междувременно, публикациите отвъд Океана за "замразяване" на фронтовата линия насъскват украинци и руснаци да се сражават все по-настървено за богатите на коксови въглища и литий райони в Донбас. Келог говори за това как да накара воюващите да преговарят помежду си, без обаче да поставя като изрично условие прекратяване на бойните действия. Без такова условие "месомелачката" може да продължи, докато Путин се прави, че преговаря.