Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Киберсигурността на дневен ред: Още нямаме нова стратегия и киберрезерв

Няма и хора, които да бъдат "свиквани", ако има нужда, допълва военният експерт Велизар Шаламанов

| Репортаж

В понеделник страните-членки на ЕС приеха законодателни промени в пакета за киберсигурността, който да укрепи откриването, подготовката и отговора на киберзаплахи в Съюза. Един от инструментите за целта ще бъде изкуственият интелект, а частният сектор ще изгради служби за намеса при сериозен инцидент или опасност. 

В България все още няма киберрезерв, въпреки че от септември 2021-ва в армията ни има Киберкомандване. Въпросът за киберзащитата стои на дневен ред.
 
Само новинарските заглавя на европейските медии от последната половин година са достатъчен аргумент за засилване на киберзащитата дори и в България. Русия подготвя серия от кибератаки, за да останат милиони хора без електричество, алармира британски министър на националната сигурност. Пак от там дойде и твърденето, че страните от НАТО са въвлечени в "скрита кибервойна" с Русия. С Русия Нидерландия е в кибервойна от 2018-а година. А администрацията там има забрана на служебните си телефони да инсталират приложения от страни като Русия и Китай. От средата на годината Чехия и Германия обвиниха Русия в кибератаки. А само преди дни румънските власти съобщиха, че са открили кибератаки, чиято цел е била да повлияят на резултата от президентските избори.

Удвояване на кибератаките спрямо 2023-а в Европа установи в средата на годината Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност. На този фон България все още няма нова стратегия за киберсигурност, припомня Велизар Шаламанов – дългогодишен военен експерт. Няма и хора, които да бъдат "свиквани", ако има нужда в киберрезерва.

"Важно е да се развие киберрезерва, важно е и да се развива това партньорство между администрацията, частния сектор, академията, както и киберрезерва - всички специалисти, които имат образование и сертификация в сферата на киберсигурността да бъдат поддържани в регистър и да бъдат въвличани чрез учения, демонстрации и участия в реални операции при киберкриза. Това трябва да бъде направено със съответните промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, в Закона за киберсигурност. В противен случай никоя армия, най-малко българската, която е в некомплект над 20%, може да каже, че има достатъчно специалисти по киберсигурност. Зависимостта от киберпространството е все по-голяма, тъй като всяка оръжейна система е свързана в киберпространството".

В България, за разлика от държави като Естония, Литва, Румъния, го няма публично-частното партньорство с армията, казва професорът по компютърни науки в УниБИТ Боян Жеков и обяснява:

"Темата я търкаляме от 15-20 години. Тя няма решение в България. Държавата предвижда не малко средства за осигуряване на държавна инфраструктура за киберсигурност, но на принципа плащаш и получаваш. Има много добри практики в ЕС за публично-частни партньорства, които ние не ги въведохме през годините".

Друго законово ограничение - достъпът до класифицирана информация - пък пречи заетите от частния сектор да бъдат свиквани като експерти в армията. Законови ограничения не допускат частичен достъп до тайни, дори и само за времето, в което киберекспертите са извикани за решаване на задачата към държавната институция. Други трудности пред киберрезерва са, че работодателите не са склонни да заделят ресурс от своите знаещи хора, без да имат възмездно заплащане за ангажимента. ИТ специалистите пък не биха се ангажирали с държавен ангажимент, ако не е добре платен. И всичко това попада в по-общата причина за липсата на киберрезерв - недостига на хора по принцип за армията. 

Последният Доклад за състоянието отчита, че некомплектът от военнослужещи е над 20%, а доброволният резерв е готов едва на 16%. Засега само неофициалните устни заявки, че се готвят нормативните документи, за да се реши почти 12-годишният въпрос с киберрезерва, едва ли са достатъчни на фона на предприетите от НАТО действия за защита на киберпространството.

НАТО успява с консенсус да има ясна политика и план за действие, припомня Велизар Шаламанов.

Съветникът на министъра на отбраната по киберсигурност Явор Тодоров подсказва, че в министерството са наясно с проблема, но липсват адекватни политики, процедури и планове за реакция. Но Явор Тодоров не е много конкретен със следващите стъпки за България. Според него най-големият дефицит е разликата в стандартите между страните-членки. По думите му основният акцент е уеднаквяване на стандартите.

Засега няма опасност заради киберзаплахите за бъде активиран член пети от договора за НАТО, казва Явор Тодоров. Но наскоро именно ръководителят на Военния комитет на НАТО Роб Бауер предупреди, че бизнесът трябва да е готов за военновременен сценарий. И макар Бауер да не обвързва това с киберсигурността, казва, че концепцията за възпиране е гаранцията, че всички важни услуги и стоки могат да бъдат доставени независимо от всичко.

"Предприятията трябва да бъдат подготвени за сценарий във военно време и да коригират своите производствени и дистрибуторски линии. Защото макар военните да печелят битките, икономиките са тези, които печелят войните. Възпирането надхвърля рамките на военния капацитет и обхваща всички налични инструменти, които могат да бъдат използвани в условията на съвременна война. Благодарение на нашите нови планове за отбрана, сега знаем как точно ще защитаваме ключови сектори в нашия съюз срещу двете заплахи, описани в стратегическата концепция и военната стратегия на НАТО. А именно Русия и терористичните групи. Ние също така знаем точно какви активи или способности се изискват от нас в кризисен сценарий, включително къде и какво да разположим и какви биха били техните задачи. И ние знаем. От поне две години инвестициите, необходими за да направим нашите нови планове изпълними, ще бъдат по-високи от 2%. Общият процент, който е необходим, за да направят новите планове изпълними, е много по-близо до 3% от БВП".

Парламент и правителство има във всеки един момент във времето. Това припомня и военният експерт Велизар Шаламанов, запитан как дори и новите европейски регламенти за киберсигурност ще бъдат приети в периода на политическата турболенция у нас.

"Трябва да има базов капацитет и то най-вече в МО. ... Не можем да искаме да бъдем на възможно най-доброто ниво в киберпространството, след като сме допуснали дезинформацията, пропагандата, чуждестранното манипулиране на информацията да разстрои най-базовата система на нашето общество, която е функциониране на институциите при демократична организация на обществото. Вероятно атака в киберпространството ще повлияе отрезвяващо, дано да не е късно", надява се Велизар Шаламанов. И то на фона на предупреждението на ръководителя на Военния комитет на НАТО Роб Бауер, че Европа трябва да скъса с мисленето си от последните 80 години, че някой друг ще я защитава. 
По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Христо Гаджев

Христо Гаджев: Ще има огромен пазар и презапасяване с боеприпаси

Германският концерт "Райнметал" ще изгради два завода у нас – за барут и 155-милиметрови снаряди. Предложението за инвестиции е сред най-големите в отбранителната ни индустрия за последните години. По изграждането на мощности за барут се работи от 2024 г. , обясни за БНР Христо Гаджев, председател на парламентарната комисия по отбрана...

публикувано на 27.08.25 в 08:31

Влязоха в сила допълнителните американски мита върху всички стоки от Индия

Индийските износители се подготвят за сериозни затруднения, след като от днес влязоха в сила допълнителните американски мита от 25% върху всички стоки с произход от Индия. Очаква се мярката значително да засили търговския натиск на САЩ върху азиатската държава, предаде БТА като се позова на Ройтерс. Така общите американски мита за индийски стоки могат..

публикувано на 27.08.25 в 08:10

Гръцки съд спря депортирането на четирима суданци

Първоинстанционният административен съд в Атина е приел искането на четирима судански граждани и временно е спрял изпълнението на решението за депортирането им от Гърция, съобщи неправителствената организация "Гръцки съвет за бежанците“.  Те са били лишени от правото да подадат молби за убежище заради наложения от правителството тримесечен мораториум..

публикувано на 27.08.25 в 08:09
Протест заради безводието в Самораново

Започва подмяна на ВиК мрежата в дупнишкото село Самораново

Днес ще бъде направена първа копка в подмяна на ВиК мрежата на село Самораново. От години там има протести заради водоснабдяването, а проблемът се изостри след като в селото беше построен нов затвор за 400 мъже и комплексът също трябваше да бъде снабден. Очаква се да присъства министър на Министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван..

публикувано на 27.08.25 в 08:07

Успешен тест на мегаракетата "Старшип"

Американската компания "Спейс Екс" извърши успешен тест с разработената от нея мегаракета "Старшип" след поредица технически неуспехи. 120-метровата ракета излетя от "Старбейс" - частната стартова площадка на "Спейс Екс" в щата Тексас - малко след 2:30 ч. българско време.  Пореден неуспешен тест на ракетата "Старшип" По-късно се приводни успешно..

публикувано на 27.08.25 в 08:01
Киър Стармър тръгва от Даунинг стрийт 10 към парламента в Лондон  за седмичната сесия с въпроси към министър-председателя, 5 март 2025 г.

Киър Стармър не е съгласен с идеята на Фарадж за депортиране на мигранти

Британският премиер Киър Стармър заяви, че идеята на Найджъл Фарадж Обединеното кралство да напусне Европейската конвенция за правата на човека ще постави страната в същия лагер с Русия и Беларус. Коментарът на Стармър бе по повод на обявените от Фарадж планове да депортира 600 000 мигранти в рамките на пет години, ако "Реформирай Обединеното..

публикувано на 27.08.25 в 08:01
Васил Николов

Васил Николов, БТС: Всеки отвсякъде се опитва да отчупи някакво парче

Българският туристически съюз отбелязва 130 години организиран туризъм. През 1895 г. Алеко Константинов и 300 любители на природата правят първото организирано туристическо пътуване у нас, като изкачват Черни връх. Основава се и Българското туристическо дружество, чийто председател е Иван Вазов. На 30 и 31 август, събота и неделя , БТС..

публикувано на 27.08.25 в 07:58