Николина Делева: Днес критиката на изкуството изчезва, тя в повечето случаи е заменена с пиар

В морето от информация губим представата за това, кое е добро и лошо, кое красиво и грозно. Колкото повече ни се предлага даден продукт, толкова се покачва неговата стойност, без това да е релевантно на истинската му ценност и качества. 

Независимо какъв е продуктът, нещо абстрактно, утилитарно, малко или голямо, то цената му се покачва от интензитета, с който продуктът влиза в пространството на потребителя. Така купувате и неща, които изобщо не ви трябват, нали? И ако с купуването на тези неща парите ви намаляват, то макар и трудно можете да наваксате разходите от ненужните покупки.

Не е така обаче с културните продукти. Тяхната употреба променя мисленето ви, може да издигне или срине вече създаденото ви вътрешно мерило за качество и стойност.  

Замислете се - кой е принципът, по който оценявате изкуството – често той е харесва ми или не, или пък от страх да не се изложите се опирате на модата – модерно е или не. Щом толкова присъства в рекламното и медийно пространство, то значи другите мислят това изкуство за качествено, следователно трябва да се съглася. Годините на прехода, за съжаление, отстраниха критиката. Критиката от компетентни в областта на изкуството специалисти, за да не тежи в пространството като ограничение за творците.

"Специално за визуалните изкуства - те отдавна са се разделили с идеята за красота, тоест ценността на едно произведение не може да бъде достигната чрез сетивата.

Това дали носи естетическо удоволствие, дали е красиво, дали е хармонично, отговаря ли на някакви пропорции и стандарти, симетрия - това, което е било в предишните векове като критерий за качество. Сега няма такива критерии. И всъщност как да бъде приемано изкуството определят кураторите - тези, които представят изложбите...

Най-често задаваният въпрос на изложбите е - "Това изкуство ли е?", дори има определение на един теоретик, че всъщност съвременното изкуство е това, което задава въпроса - това изкуство ли е? То търси самоопределението си", коментира още за БНР Николина Делева.

Още повече, че една от характеристиките на съвременното изкуство е, че то е временно и бързо преминаващо, като стил, направление, мода. Нищо не създава традиция и не се задържа, и не създава последователи сред общественото внимание, поясни още Делева. Затова на хората, които правят изкуство, им се налага да правят различни скандали и да нарушават границите, да произвеждат медийни сензации, за да се отличат от другите, изтъкна Делева.

Като пример тя даде залепеният на стената банан - част от арт инсталация - творба на италианския художник Маурицио Кателан, която в последствие се продава за милиони.

Николина Делева е завършила НАТФИЗ Кръстьо Сарафов с докторска степен по Театрознание. Изявява се като театрален критик в печатни и онлайн издания. Тя работи в Института по философия и социология при БАН.

Още по темата в звуковия файл.