Проф. Пламен Павлов разказва за търновски светци и духовни водачи в най-новата си книга

Книгата е посветена на Велико Търново като историческа, духовна и свещена столица на България, особено в периода 12-14 век.

"Тук имаме една много неприятна провокация, че от този светителски пантеон, който е правил средновековния Търновград втори след Цариград, трети Рим, не е останало почти нищо. Няма град, който така да е ограбен, опустошен, да е понесъл такива щети. Въпреки всичко, той не губи своето очарование и продължава да носи слава този град", казва професор Пламен Павлов за последната си книга "Търновски светци и духовни водачи".

В научно-популярна форма и с много илюстрации медиевистът разказва за известни, но и за забравени светци, чиито мощи са пазени в средновековните търновски храмове.

"Защитата на един град, особено на столичен град, се е осигурявала не само от дебелите крепостни стени и войската, но и от тази сакрална благодат, която се олицетворява и от самите светци. Разгледал съм над 30 личности, които можем да наречем търновски светци, а те най-вероятно са били много повече. Имало е мощи на свети Димитър Солунски или на много тайнствения свети Варвар - арабин, който е приел християнството още в далечния осми век. Имало е византийска императрица - Теофана, съпруга на Лъв Шести. Първата съпруга на Иван Александър – Теодора, става монахиня и приема името Теофана и това съвсем не е случайно, тъй като има много големи сходства в нейната съдба с тази на византийската императрица  векове по-рано, чиито мощи обаче са били съхранявани в Търново".

Царствено Търново е пазило мощите на св. Иван Рилски и на св. Петка Търновска, но много популярна е била св. Филотея Темнишка.

"Тя носи името и Темнишка, и Търновска. Днес нейните мощи са в Румъния. Вероятно част от днешното Първомайци – Темниско и Сергювец, може би са били дарени на църквата от някой от българските царе. Култът към нея е много силен в днешна Румъния, а у нас е почти заглъхнал. Тя върви редом със св. Петка. Паисий е писал житие за нея. Даже в румънските указания как се рисуват икони, казват, че тя трябва да бъде в българска носия".

Разказва се за св. Евтимий Търновски, който идва от Видинското царство, за св. Ромил. Имаме царици, които са светици – Ана-Неда, която е била канонизирана от Българската православна църква още в Средновековието и Теодора-Теофана, канонизирана през 2022 година от Румънската православна църква, обяснява проф. Пламен Павлов. Това е и намек към Българската православна църква да официализира някои от тези култове към търновските светци и духовни водачи, подчертава историкът.

"Говорим за Иван Асен Втори и за Иван Александър. Дори призовават и някои личности от по-близката ни история, например отец Сергий Плаковски, който е един от водачите на Велчовата завера, а днес не се споменава в църковния календар. Или д-р Стефан Черкезов. Това е един образ на мъченик за ближния, който няма аналог в най-новата ни история, този млад лекар“.

Апелът е да се замислим какво означават тези ценности, тези светци и духовни водачи за нас, съвременните хора, отбелязва проф. Пламен Павлов.

Книгата му ще бъде представена тази вечер от 17,30 часа в Община Велико Търново.

Снимки: Здравка Маслянкова