Нов общоевропейски дълг за укрепване на отбранителните способности на Европа и изпращане на войски, които да следят за спазване на потенциално примирие между агресора Русия и Украйна - тези два акцента излизат на преден план след поредицата от разговори на френския президент Еманюел Макрон, който - първо посрещна избрания държавен глава на Съединените щати и украинския президент Володимир Зеленски в Париж, а след това отпътува за Варшава за разговори с премиера Доналд Туск.
От януари Полша поема ротационното европредседателство, чиито приоритети могат да се обобщят с една дума - Украйна.
Ето и мненията на Марта Прохович, заместник - директор на полския офис на Европейския съвет за външна политика и зам.-министърът на отбраната Павел Залевски пред репортера на БНР във Варшава.
"Това е война срещу европейското единство, а целта на Русия е да ни разедини. Нашата цел е да останем обединени - както в самия Европейски съюз, така и в НАТО", казва Павел Залевски.
С дълъг политически опит и вратовръзка в синьо и жълто Павел Залевски разглежда войната на Русия срещу Украйна в глобален мащаб - това е арената, на която се сблъскват Западът, воден от Съединените щати и Китай със своето партньорство с авторитарните режими в Русия, Северна Корея и Иран. От 20 януари - т.е. дни след началото на полското ротационно европредседателство, решенията във Вашингтон ще се вземат от Доналд Тръмп, чиято политика е често обсъждана във Варшава.
Последните му послания са позитивни, убедена е Марта Прохович, дългогодишен анализатор на евроатлантическите отношения, която е силно впечатлена от визитата на Тръмп в Париж за церемонията по откриването на обновената след пожара катедрала Нотр Дам:
"Това е много изненадващо развитие. Не мисля, че някой би предвидил, че Тръмп ще реши да дойде в Европа и да сложи жълта вратовръзка. Не знам дали това беше умишлено или не, но той определено изглеждаше така, сякаш носеше украинското знаме. Обикновено изборът му пада върху червена вратовръзка."
Прохович, която срещам във варшавския офис на Европейския съвет за външна политика, е напълно убедена, че на Стария континент рязко трябва да се повишат инвестициите в отбранителна индустрия - със или без Тръмп в Белия дом. Догодина отбранителните разходи на Полша ще достигнат 4,7 процента от брутния вътрешен продукт, а още тази надвишават сериозно задължителните в НАТО 2 процента.
"Многократно е изтъквана простата сметка, че европейците е по-добре да похарчим сега поне 4 процента от брутния вътрешен продукт, ако не искаме по-късно да се наложи да похарчим 40 процента, защото трябва да се отбраняваме. Напълно трябва да осъзнаем необходимостта от повишаване на разходите за отбрана. Разбира се, големите европейски икономики, които в момента изпитват сериозни трудности, като Франция и Германия трябва да преоценят важността на отбраната в собствените си бюджети, защото в миналото не са инвестирали сериозно", препоръчва Прохович.
Неофициално в Полша се говори за реорганизиране на приоритети на европейско ниво. Например, в коридорите на външното министерство във Варшава може да се чуе тезата, че вместо милиарди да бъдат насочвани към трети страни от Африка, е възможно да се отговори на краткосрочни и спешни нужди на държавите членки - от гледна точка на Полша, това е бежанският натиск на границата с Беларус, който във Варшава разглеждат като потенциална хибридна атака.
"Какво е абсолютно необходимо? Погледнете Русия, чиято икономика е във военен режим и водещ отрасъл е отбранителната индустрия. Трябва да постъпим по същия начин. Необходими са много по-големи инвестиции в производство на оръжия и боеприпаси. Между другото, все още се води дискусия вътре в ЕС какво означава европейска отбранителна индустрия и както Франция поставя въпроса - какво трябва да бъде сътрудничеството с държави извън Европейския съюз, каквито са Съединените щати, Обединеното кралство, Норвегия и Южна Корея. От една страна, напълно сме съгласни, че има нужда от развитие на европейската отбранителна индустрия. От друга - необходимо е да превъоръжим армиите си, което означава да намерим средства за трансфер на технологии, разработени извън Европейския съюз - в партньорство със Сеул, Вашингтон и Лондон", казва полският зам.-министър на отбраната Павел Залевски.
За това обаче трябват повече средства, което поставя Европа отново в неизгодна позиция. Марта Прохович от ЕСВП обаче е убедена, че след като схемата за общ европейски дълг проработи при ковид кризата, е възможно опитът да бъде приложен отново, особено след ясното послание от Вашингтон - или Европа дава повече пари за отбрана, или няма да може да разчита на Съединените щати.
И коментира:
"Тръмп призовава европейците да харчат повече за своята отбрана, да плащат своите 2 процента или дори повече. Но това не е нещо ново. Първият американски президент, който настоява Европа да отделя повече пари за своята отбрана и поставя въпроса за исторически развитата отбранителна зависимост на Европа от Съединените щати, е Дуайт Айзенхауер."
Айзенхауер преди да влезе в Белия дом има дългогодишна военна кариера, последвана от ръководни длъжности в американската зона на разделена след капитулацията на Третия райх Германия, и в НАТО. Сега Алиансът се оглавява от Марк Рюте, който има подход в преговорите с бъдещия президент Доналд Тръмп, но и сам призовава - Европа трябва да насочи минимум 3 процента от брутния си продукт към отбрана, защото - по думите на Рюте, "това, което се случва в Украйна, ще дойде и при нас".
"Вярвам, че Тръмп ще продължи да настоява за повече ангажираност на Европа към собствената й отбрана. Сега 23 от 32-те държави в НАТО повишиха отбранителните си разходи, така че първата стъпка е направена. Надявам се, че европейските държави осъзнават спешността да разходват повече за отбрана, особено сега, когато Европа е заобиколена от военни конфликти. Например - ситуацията в Сирия се взриви, което показва, че заплахата не идва само от Русия, а от редица други външни фактори. Този аргумент е изключително необходим за някои от западноевропейските страни, които не осъзнават екзистенциалната заплаха от Москва толкова пряко, колкото граничните държави на източния фланг", допълва Марта Профович.
А такава е самата Полша, заедно с Финландия, прибалтийските държави, Румъния и България. Затова и в двустранен план, и в различни многостранни формати, държавите започват сътрудничество помежду си и в подкрепа на Украйна, а изходът на руската война срещу нея ще е ключов и за бъдещето на Европа. Затова - държавите от Стария континент - независимо дали членуват в Европейския съюз или НАТО, или не - трябва да имат готов много силен преговорен пакет, който да поставят на масата при смяната на администрацията в Белия дом."
Марта Прохович обяснява, че "Доналд Тръмп ще продължи да призовава за ръст на европейските военни разходи, но това е просто преговорна позиция":
"Очевидно е, че той иска Европа да инвестира повече във военно оборудване, включително като закупува американско оръжие, защото това е в интерес на американската икономика, но има своите граници. Струва ми се, че около 90 на сто от това, което Вашингтон даде на Украйна, всъщност беше изразходвано в Съединените щати - говоря за американско оборудване, парите за което са инвестирани в американски военни компании."
Полша също купува много военно оборудване от Съединените щати и подкрепя по-високите разходи за отбрана в НАТО и Европейски съюз, коментира полският зам.-министър на отбраната Павел Залевски. Време ли е да говорим за край на войната?
"Няма място за мир. Край на войната означава договор, в който се уреждат териториални и политически договорености. Нито Украйна, нито Русия са подготвени. На този етап можем да говорим само прекратяване на огъня. Разбира се, надяваме се, че евентуално примирие може да е стабилно. Опасяваме се обаче, че може да се стигне до такъв тип "примирие", което единствено осигурява време на Русия да се подготви, да подсили въоръжението и нападателните си способности и да атакува Украйна още веднъж. Това е истинска заплаха и трябва да направим всичко възможно, за да я избегнем."
Полша засега да не оповестява намерение да изпрати военни сили в Украйна, които биха могли да следят за спазването на подобно примирие. Идея, която вече бе артикулирана от Франция и допълнена от Тръмп, че - ако се стигне до прекратяване на огъня, е работа на Европа да следи за спазването на договореностите. В Киев се гледа с добро око на подобен развой, който да продължи с дипломатически преговори, но посланието е ясно - Украйна трябва да бъде поканена в НАТО.
"Президентът Тръмп официално пренебрегва всяка възможност Украйна да стане член на НАТО. Това е първото ми изречение, което ще бъде последвано от второ, а именно, че непредсказуемостта е много мъдър начин за водене на политика. Това е осъзнато решение на Тръмп да си изгради имидж на "непредсказуем" политик. Според мен Съединените щати не са главният противник на членството на Украйна в НАТО. Знаем какво мисли например Унгария. Струва ми се, че Тръмп изобщо не иска да хаби време в обсъждания на потенциално членство на Украйна в Алианса, тъй като на този етап това е доста нереалистично. Усещането ми е, че съветниците на Тръмп са концентрирани в най-ефективното "разрешаване на конфликта", като под този термин разбирам решение, което дава възможност за суверенно развитие на Украйна като държава", коментира Залевски.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.Мъж и майка му са задържани в полицията в Монтана до 24 часа за нанасяне на телесна повреда на жена - бивша съпруга на сина, в условията на домашно насилие. Снощи малко преди полунощ в Районно управление Монтана е постъпил сигнал за битов скандал и последвала физическа саморазправа в частен дом в областния град. На място полицаите установили,..
Библиотеките да бъдат храмовете, които да върнат вярата в един по-добър свят - това каза председателят на парламента Наталия Киселова на церемония, на която Столичната библиотека връчи десетите си годишни награди. Киселова връчи отличие на проф. Цочо Бояджиев: "Като Ви поздравявам за наградата, проф. Бояджиев, като автор, философ, поет, ми се..
Според официални съобщения интерес към рафинерията в Бургас имат компании от Казахстан, Азербайджан, Унгария и Катар. По този повод енергетици и икономисти изпратиха писмо до институциите заради казуса "Лукойл". За БНР Евгений Кънев обясни, че "Предстои да видим кой ще бъде избран, но, според мен, е много слабо вероятно да не бъде избран..
В Германия започна процесът срещу подпалвача, който опожари жилищна сграда през март миналата година и в огъня загина българско семейство. Има задържан за палежа в Солинген, при който почина българското семейство Процесът срещу 40-годишния мъж от Солинген започна тази сутрин в Районния съд във Вупертал. Срещу него са повдигнати обвинения за..
Министерството на труда и социалната политика ще приема до 15 май проектни предложения за изграждане на достъпна жилищна среда. По програмата могат да бъдат отпуснати до 100 хиляди лева на одобрен проект за осигуряване на достъп до жилища на хора с увреждания чрез подемни съоръжения, рампи или асансьор. С проекти могат да кандидатстват..
Един човек е загинал при експлозия на пристанището в Барселона тази сутрин. Друг е ранен и е настанен в болница в критично състояние. От Спешна помощ посочват, че е възможно да има още пострадали. По първоначални данни се е взривил резервоар с химически вещества. След експлозията е възникнал пожар, който вече е потушен. Въпреки това..
Всички домакинства с доход под 848 лева на човек да се компенсират със задна дата заради увеличението на цените на тока от 1 януари - това е първото искане, което КНСБ отправя към редовното правителство. Експертните сметки сочат, че това са над 1 950 000 души или 35 на сто от населението, които попадат в групата на енергийно бедните. КНСБ..
Проблемите в детското здравеопазване и липсата на лекари не са от вчера, те са от доста години. Недостиг има в общинските и държавните болници,..
Грипният вирус е характерен за месеците януари и февруари и нашата имунна система трябва да бъде подготвена да се справи по-лесно с това заболяване...
"Висшият съдебен съвет беше поставен пред свършен факт . Той спря процедурата по принуда. ВСС имаше много други основания да спре тази процедура ...