"В резултат на тази война виждаме едно продължение и даже изостряне на това традиционно русофилско-русофобско сблъскване в България. Виждаме как това се отразява и върху политическите дискусии. Това разделение донякъде отклонява вниманието от тези проблеми, които вълнуват хората и води до отчуждаване на избирателите от политиците. Получава се смес, която допринася за това нещастно положение в България – гласуваме избори след избори и край не се вижда, не се виждат и алтернативни политически сили", коментира Кирил Дрезов в интервю за БНР.
По думите му, войната в Украйна "изостря дълбоко оформени конфликти русофили – русофоби, кой бил комунист, кой не бил комунист".
"Джорджеску спечели много гласове поради своята кариера в Обединените нации, в различни международни организации. Той не е просто някакъв маргинал. Това е човек, който е достатъчно високопоставен – и като дипломат, и като чиновник в международни организации. Това, че беше набеден за проруски може да го говорят хора, които не познават въобще румънската политика. Може да бъде обвинен в ултранационалистически увлечения, антиевропейски, подобни неща, но по никакъв начин не трябва да бъде обявяван за проруски, защото това просто не е вярно", подчертава Дрезов относно внезапния възход на Калин Джорджеску на анулирания президентски вот в Румъния. Медиите на Запад го окачествиха като проруски кандидат, но в интервю за "Таймс" той ясно заяви, че "Румъния се чувства добре в ЕС и НАТО".
"Румъния потенциално е най-заплашена в дългосрочен аспект. Фронтът е най-близо до Румъния. Румъния е силно свързана с Молдова, а Молдова – видяхме от последните избори, е 50:50. Страната е разделена също физически – Северна Молдова гласува за Стояноглу, който беше обявен пак за проруския кандидат (в случая с повече основания, отколкото случаят с Румъния), от друга страна Кишинев и около Кишинев са по-ориентирани към Румъния, към ЕС. Там е случаят с Гагаузия, знаем как гласуваха българите в Тараклия – масово подкрепиха кандидатурата на Стояноглу. И ако нещата в Модлова тръгнат към дезинтеграция, се получава случаят с Приднестровието, който в момента е спящ конфликт, но при тези смесвания на нещата потенциално е опасност и то непосредствено до България", отбелязва още в анализа си Кирил Дрезов.
Запитан дали Сърбия успешно балансира между Изтока и Запада, Дрезов посочва, че "Сърбия играе нейната игра и максимално се опитва да "дои" и от Запада, и от Русия – донякъде продължение на старата Титова линия":
"В момента Сърбия реално може да печели повече от Русия, защото Русия се намира в ситуация на държава-парий, има нужда в известен смисъл да "подкупва" своите съюзници. Сърбия може да получи по-добри условия в сравнение с условията преди конфликта. Както и Китай и Индия максимално използват тежката изолация на Русия, за да извличат максимални изгоди от това."
Кирил Дрезов анализира и обратния ефект, постигнат от Запада с политиката му спрямо Русия.
"Това, което за елитите в балканските страни е един кошмар – че Русия се приближава към Балканите и то именно тази политика след 2014-а: да се интегрира Украйна към западните структури, към ЕС, към НАТО, всъщност постигна нещо съвсем различно. Едно че Украйна се намира във война, другото – че Русия физически се доближава към Балканите и в Черноморския район: първо с анексията на Крим, а сега вече с анексията на цялото крайбрежие около Крим. На Украйна ѝ остана, грубо казано, по-малко от половината крайбрежие. Това, което за балканските страни беше много по-приемливо положение, е когато Украйна беше един голям буфер между Русия от една страна и между тях като членове на ЕС и НАТО. Това се отнася и за България, и за Румъния. Тази ситуация беше разрушена и не е ясно как може да се увеличи сигурността на Балканите по този път, по който се върви."
Както не се вижда победа на Украйна и интеграцията на цяла Украйна в западните структури, така идеята за замразяване на конфликта е катастрофална, нереална идея, изтъква в заключение Кирил Дрезов.
"Това би било съвсем временно положение. Буквално след няколко години ще се превъоръжат и ще започнат конфликта отново. Тази идея за примирие не решава абсолютно нищо. Просто отлага конфликтът да се възпламени с още по-голяма сила в бъдеще."
" Украйна като държава трябва да израсне до осъзнаване на необходимостта от това присъединяване, а не да очаква, че присъединяването към ЕС ще разреши вътрешните ни проблеми ". Това заяви в интервю за БНР проф. Игор Жалоба - председател на организацията ПанЕвропа в Украйна и професор по история, който работи в Института по история към..
Изкуственият интелект поставя пред много предизвикателства и адвокатите. В двете посоки - и за прилагането в практиката им, и заради появяващите се или липсващи регулации за използването му. Естония, Китай, Канада и САЩ използват изкуствен интелект в съдебните практики, припомнят футуристи. Международният съюз на адвокатите вече е изготвил..
От Фондация "Искам бебе" алармираха, че с постановление се орязват средства от Фонда за инвитро процедури, като е предвидено те да се насочат към земеделските производители . По този повод от "Искам бебе" вчера бяха на среща със здравния министър д-р Галя Кондева. "Това в никакъв случай не ни противопоставя на другата целева група, към която..
Изложбата "Фантастични умове", която представя успехите на България в международните олимпиади по природни науки за 2024 г., ще бъде открита днес в зоната за пристигане на Терминал 2 на Летище София . "Идеята за изложбата е продължение на проекта "Моите будители", който показва различни успехи от образованието и културата", отбеляза пред БНР..
Снимки: БТА
За 13-а поредна година бяха раздадени журналистическите награди в конкурса "Валя Крушкина - журналистика за хората". Тазгодишните носителки на наградата за млад журналист - "Журналист надежда", на конкурса, отидоха при Катерина Василева от "Свободна Европа" и Анина Сантова от "Капитал". В интервю за предаването "Преди всички" Катерина Василева..
Работещите внасят близо 70% от приходите в бюджета, а фирмите – едва 30%. Това сочи анализ, изготвен от Конфедерация на труда "Подкрепа". От синдиката изразяват недоволство, че огромната тежест е прехвърлена върху работещите, и припомнят, че над 11% от наетите са и работещи бедни. От КТ "Подкрепа" настояват за промени в данъчната и..
" Най-важното е да бъде съставено правителство. Ако има разговори за правителство, ще има разговори и за другите органи , с изключение на ВСС и..
"Това, че ловни дружинки, примерно, се събират и стрелят по кенчета и шишета трябва да го квалифицираме, че едва ли не са паравоенни структури ли?"...
Две от съществените новини в сферата на технологиите от тази година - собственикът на "Спейс Екс", на "Тесла" и на бившия "Туитър", най-богатият човек..