Мария и Андрей Щремфел – една от най-известните двойки в алпинизма

Мария и Андрей Щремфел са една от най-известните двойки в алпинизма, заедно са от близо 50 години. През 1990 г. стават първото семейство, изкачило Еверест. Андрей е двукратен носител на наградата "Златен пикел". И двамата са международно сертифицирани алпийски водачи, десетки години водят хора в планините по света. 

Миналия месец Андрей Щремфел беше официален гост на Банско филм фест, придружаван от съпругата си. 

"Когато срещнах Андрей, бях момиче, той беше истински алпинист и знаех, че ако съм с него, това няма да се промени. След като се оженихме, имаше момент, в който трябваше да реша дали да остана с него. Беше ясно, че планините ще бъдат много важна част от нашия живот. Но те бяха важна част и от моя живот. Бях влюбена в Андрей, както е и сега. Дори понякога си говорим, че сега сме по-влюбени един в друг, отколкото в началото на нашата връзка. Толкова много неща се случиха, имаме толкова много спомени. Най-важно е доверието. Той беше всяка година на експедиция, ако пропуснеше някоя година, на следващата отиваше на две експедиции. И когато се върнеше, бяхме като на меден месец всеки път – толкова беше хубаво мъжът, когото обичам, да си бъде отново вкъщи. Както и за децата. Те се появиха доста скоро – когато бях на 24, се роди синът ни Лука, а две години по-късно се роди и второто ни дете, после и третото. Те също бяха много щастливи, когато Андрей се връщаше от експедиция, защото когато той си беше вкъщи, беше вкъщи в истинския смисъл на думата – прекарваше много време с нас. А и след като родих децата, аз не спрях да се катеря – може би защото Андрей прояви разбиране, знаеше колко обичам това и нямаше очаквания да си стоя вкъщи" - казва Мария Щремфел..

Съпругът й я допълва: "Първо, ние се обичаме, а и двамата обичаме планината – това е много важно. Когато бях прекалено фокусиран върху планините, Мария беше тази, която ми напомняше, че имаме семейство, и това е причината аз все още да съм жив, защото бях толкова луд, че исках още и още, и още... Тя беше мой пристан и аз винаги обичах да се завръщам вкъщи".

Двамата се срещат, когато са на 18 години. Мария е деветото дете в семейството, на което Андрей гостува често.

Мария: "Брат ми беше алпинист и се катереше с Андрей. Беше председател на алпийския клуб в нашия град, Кран. Често след сбирка на клуба момчетата идваха вкъщи. Беше ми интересно да ги слушам какво са правили, да гледам снимките им. Андрей вече беше много известен, заемаше важно място в алпийския клуб, в моите очи стоеше високо, имаше вече много преминати маршрути. Нейц Заплотник виждаше в него една бъдеща легенда, виждаше в това младо момче колко много обича да се катери и започна да го води на по-сложни изкачвания, после – и в Хималаите. По онова време аз бях начинаеща, Андрей беше звездата. Тези момчета не искаха да се катерят с начинаещите и аз започнах да ходя с други приятели, с времето ставах все по-добра, започнах да се интересувам от по-трудни маршрути и да ставам интересна за Андрей".

През 1990 г. Мария и Андрей Щремфел стават първото семейство, достигнало Еверест.

Мария: "В нашия живот обаче да бъдем известни никога не е било важно. Никога не сме имали много спонсори. Не сме и искали, защото е било по-важно да сме свободни. Не сме имали много пари, всичко отиваше за катерене, за пътувания, за експедиции, за екипировка… Но въпреки това, имахме хубав живот – имахме достатъчно, за да преживяваме, за нещата, които обичахме".

През 1992 Андрей Щремфел и партньорът му Марко Презел получават най-престижната награда в алпинизма – “Златен пикел”, за изкачването в алпийски стил на осемхилядника Канчендзьонга – Юг, по нов маршрут по южния ръб. През 2019 г. Щремфел получава втори "Златен пикел" – този път за цялостна кариера. Отличие, което преди него е присъдено на едва 9 души в света.

В дългогодишната си алпийска кариера той и съпругата му преживяват редица моменти, в които виждат как животът им "виси на косъм".

Андрей: "Когато слизахме от Дхаулагири през 2005 г., бяхме трима, горната част не е толкова лесна, бяхме малка експедиция, без носачи, над лагер 3 не фиксирахме въжета, тук-там имаше остатъци от стари въжета, качихме се на практика без парапети. На слизане, точно метър преди Мария да се закачи за едно такова старо въже, тя се подхлъзна и започна да се пада надолу… Далеч по-трудно е да гледаш подобно нещо – как някой пада надолу, отколкото да си в неговата позиция. Мислех, че това е краят… Беше прекалено заледено и не можеше да се използва пикел, беше стръмно и склонът беше може би 200-300 м, а надолу - още 2000 м падане. По някакъв начин обаче тя спря на едно скалисто място. На около 7500 м и дори повече височина. После успяхме да се слезем до базовия лагер".   

През 2009 г. двамата оцеляват в лавина, докато снимат филм за тях.

През 1979 г. Андрей Щремфел и Нейц Заплотник стават първите алпинисти в света, които успяват да изкачат Еверест по Западния му гребен в неговата цялост.

Питам семейство Щремфел какво биха посъветвали начинаещите алпинисти и въобще хората, които искат да ходят в планината.

Андрей: "Важно е хората да се катерят не за друго, а защото им харесва. Не за да си направят хубави снимки или да се хвалят с това".

Мария: "Не е нужно да постигат бързо високо ниво. Планината изисква да я опознаваш стъпка по стъпка. Там загубих сестра си, знам колко опасно може да бъде. Напоследък е опасно и от гледна точка на това, че някой, който е добър в спортното катерене, минава 7а например, и очаква, че в планината ще е същото. А то не е. Не е само да изкатериш една стена – преди това има подход до нея, след това трябва да слезеш, да имаш късмет с времето, да знаеш как да се осигуряваш. И това желание бързо да станеш по-добър, да стигнеш бързо високото – планината не го търпи дълго".

Цялото интервю с двамата можете да чуете в звуковия файл.

---

Новините следете в рубриката "Екстремните спортове".