Аугусто Ечевери Чуковски: Важно е да вярваме в доброто и да разчитаме на него

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Мария Петрова с Аугусто Ечевери Чуковски за предаването ''Нощен хоризонт''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Самото му име загатва интересна фамилна история и автобиография - Аугусто Ечевери Чуковски има колумбийска, френска, българска и беларуска кръв, но се чувства изключително свързан с културата на Полша, защото детството му преминава там.

Преподава полски език в Софийския университет, а освен това е и музикант.

Как празнуват в Полша и Колумбия, но и защо той е решил да обвърже живота и настоящето си с България - разказа самият той за последното за 2024 г. предаване "Нощен Хоризонт" с водещи Зорница Близнашка и Мария Петрова.

Има разлики между празнуването на Коледа в България и Полша, която според Аугусто е по-религиозна държава.

"Празнуването през декември започва още на Никулден, понеже в Полша това са т.нар. Миколайки", разказва Чуковски: 

"Свети Никола, на полски święty Mikołaj, той носи на децата подаръци, т.е. още на 6-и декември. В училищата то е организирано по този начин - теглят се имена на съученици от някаква томбола и за 6-и декември има такъв таен Дядо Мраз. Понеже съм и с три деца, в моето ново семейство привнасям тази смесица от култури. Още на 1-ви декември започваме да украсяваме цялата къща и елхата и на 6-и декември почват подаръците. 24-ти декември – тук има малко разминаване в традициите между Полша и България. Ние винаги го правехме, че с първата звезда на небето, Витлеемската звезда на 24-ти декември се отива при елхата и се търсят подаръците. Докато в българската култура може би е прието или след полунощ, или на 25-и сутринта. Това е една от основните разлики, ако говорим за Рождество Христово".

"Също може би като храни това, което се различава, е, че за Коледа е много типично да е има barszcz, т.е. по-известния в България като борш. Това е супа от червено цвекло с други зеленчуци. Типични за Полша са пироги, в България под името пелмени през руски език. И се яде риба, което в България поне за тези, които спазват постите, рибата, млечните и месата са чак на 25-и след полунощ. Също има един полски типичен кекс, който се казва piernik. Той е общо взето като ginger bread с джинджифил, сушени плодове. Той също е един от гвоздеите на вечерта", обясни университетският преподавател.

Коледна служба в полския град Вроцлав.

При отбелязването на Нова година приликите между България и Полша обаче са повече от разликите, казва Аугосто, както и че разликите в украсите за празниците са значителни между Колумбия, Полша и България:

"В Колумбия и изобщо Латинска Америка това е лятото. Декември там е лято, така че е топло. Те украсяват вкъщи палми със светлинки и е много шарено. Дори за нас славяните или европейците, да го обобщим, изглежда дори кичозно. Понеже наистина са много цветове, всичко мига. Те са свикнали, понеже има голямо изобилие и от цветя, и от пеперуди, така че те са свикнали да им е шарено". 

"На мен по-познати са ми полската и българската култура. Това, което бих могъл да посоча като основни разлики, е, че поляците в традициите си са много по-вярващи. Католицизмът там е много силно застъпен. Те си имат т.нар. szopka, т.е. това са сценки от раждането на Исус. И дори има конкурси. В училищата построяват такива сцени", каза Аугусто Ечевери Чуковски и допълни, че тези сценки са едно от най-характерните за Полша неща, свързани с Коледа, освен базарите, посветени на празника.

Аугусто признава, че богатството от култури и етноси, които съчетава в себе си го отличава от останалите, но той също така е установил, че най-ключовото е да си заобиколен от добри и обичащи те хора.

"В един момент съм достигнал до убеждението, че всъщност няма значение кой къде живее. Това, което е от значение, е от какви хора сме заобиколени. Живял съм и в Полша, и в България, и в Испания покрай "Еразъм" за девет месеца. Когато човек е някъде за по-дълго има възможност да види и какви са хората. Всяка държава има своите положителни и отрицателни страни. Винаги, ако човек иска, може да има на какво да се изнерви и от какво да е недоволен. Мисля, че това, което всъщност е колумбийското в мен, е, че приемам нещата такива, каквито са. Старая се да се радвам на малките неща, така че на мен тук ми е семейството, заобиколен съм от много добри хора, които са ни истински приятели. Мога да разчитам на тях. И всъщност може да се каже, че нищо не ми липсва, така че нямам външен стимул или вътрешна нужда да се преместя в друга държава", подчерта той.

За Новата година Аугусто Ечевери Чуковски пожела:
"Първо и може би най-важното е да сме здрави. Понеже каквито и предизвикателства да ни се изпречат на пътя, ако сме здрави и ако сме заобиколени от хора, които обичаме и те ни обичат, всеки проблем изглежда много по-малък и всяко предизвикателство се покорява по-лесно. Така че да не се затваряме в себе си, да обичаме другите, да не забравяме нито приятелите, нито роднините си". 

"В днешни времена е много трудно да поддържаме толкова активни връзки с приятели, понеже всеки търчи в различна посока, но дори веднъж или два пъти на месец, ако се виждате или поне се чувате, ако сте истински приятели, това ще ви зареди и няма да се чувствате сами. Така че да не се изолираме, да помним, че ние сме общност, да не мислим само за себе си. Според мен да вярваме също е важно. Сега всеки да избере в какво да вярва, но да вярваме в доброто и да разчитаме на него, че то ще ни помогне с всичко, което се изправим, да се справим по-добре и да имаме повече възможности за усмивки", добави той.

Цялото интервю, в което има още информация за това как се празнуват Коледа и Нова година в Полша и Колумбия - можете да чуете в звуковия файл.

Автор на снимката с Аугусто Ечевери Чуковски: Личен архив.

Автор на снимката с коледна меса в църква в полския град Вроцлав: Pixabay/Myriams-Fotos.

Автор на снимката с коледна украса от коледен базар: Pixabay/garten-gg.