Антон Грушецки: Украинците разбират, че няма бърз път към НАТО

"Най-резкият спад в доверието към Зеленски бе между декември 2023 и февруари 2024 г. Това не бе свързано с отстъплението от Авдеевка, а най-вече с уволняването на генерал Залужни. И до днес поне 80%  от украинците имат добро отношение към генерала. Преди година бе същото," казва Грушецки.

Според данните на КМИС към декември 2023 г. Зеленски се е радвал на подкрепата на 77 на сто от сънародниците си. Само два месеца по-късно – след замяната на генерал Валери Залужни с Олександър Сирски на поста главнокомандващ този процент е спаднал до 64. Спадът спира през пролетта и лятото, но, както се оказва, само временно.

"Положението на фронтовата линия е най-непосредственият фактор, който влияе на обществените настроения в Украйна. Когато имаме успехи на бойното поле, доверието в президента и изобщо в обществените институции нараства.

Между май и октомври миналата година рейтингът (на Зеленски) се стабилизира главно заради операцията в Курска област. Този успех повдигна духа на обществото и спомогна за укрепване на доверието в управляващите. След октомври обаче дойде победата на Тръмп (на изборите в САЩ), влошиха се проблемите на фронта и така се засили неувереността в бъдещето," допълва изпълнителният директор на института.

Скоро след победата на Тръмп Зеленски направи завой по териториалния въпрос. В интервю за британския телевизионен канал SkyNewsв края на ноември той допусна, че при покана към страната му в НАТО закрилата от член 5 на Пакта може да се разпростре само върху териториите, които не са окупирани от Русия. Така украинският лидер на практика склонѝ да отложи освобождението на Донбас и Приазовието в замяна на правдиви гаранции за останалата част на страната. Според Грушецки, това не е коствало на Зеленски доверие от сънародниците му – "тези послания са съобразени с общественото мнение. Когато говори в унисон с настроението на хората, той си гарантира подкрепата им."

Въпреки усилията на президента да следва общественото настроение, тенденцията на спад в доверието към него изглежда сигурна, в услуга на някои от вътрешните му противници и най-вече на пропагандната линия на Кремъл, че украинското ръководство е нелегитимно.

От една страна, украинската армия остава в отстъпление. На фронта в Донбас тези дни тя загуби промишления център Курахово и е на път да загуби и крепостта Торецк. В Курска област след неуспешна контраатака тя отстъпи още няколко села на руснаците.

От друга страна, от имението в Мар-а-Лаго тази седмица дойдоха нови неблагоприятни сигнали. Доналд Тръмп открито изрази разбиране с нежеланието на Путин да види НАТО на прага си и обясни руското нападение над Киев с отказа на Джо Байдън да затръшне вратата за украинците. По отношение на Зеленски и украинците не чухме същите думи на разбиране и съчувствие (въпреки че Русия не пропусна да даде нови поводи за това с бомбардировката над Запорожие в сряда).

Тези обстоятелства натежават на общественото мнение в Украйна, сочат от Киевския международен институт по социология.

"Ако ситуацията не се промени, може да се предположи, че доверието в президента ще продължи да ерозира. Бавно, но ще продължи. Просто защото много хора са уморени. Не уморени в смисъл, че са готови да се предадат (те са наясно, че тази война е екзистенциална), но просто защото им е дотегнало от някои управници и от някои политици. … Зеленски би спечелил евентуални избори с лекота, стига в тях да не участва Залужни. Но самият Залужни никога не е изявявал политически амбиции, макар някои опозиционни политици да се опитват да го използват срещу президента.

Що се отнася до Тръмп, той отправя твърде много послания, често неясни и дори противоречиви. Като добавим и посланията от екипа му, ситуацията става още по-неясна. Основното впечатление, което тези послания оставят в Украйна, е впечатление на несигурност в бъдещето. В нашето допитване от декември 45 процента отговориха, че при Тръмп ще стигнем по-скоро до мир. Имаме и малък сегмент от обществото – десетина процента от украинците – които са уверени, че този мир ще бъде напълно несправедлив за Украйна. Мнозинството смята, че бъдещите договорености ще имат и лоши, и добри страни," отбелязва Грушецки.

• Директорът на Киевския институт по социология: Украинците са против мир на всяка цена

• Антон Грушецки: Украинците са склонни да отложат освобождението на Донбас и Крим

• Стивън Пайфър: Каквото и да се договори Тръмп с Путин без Украйна, то не би било приемливо за нея

• Олексий Мелник: С Тръмп в Белия дом Украйна и Европа трябва да са готови за най-лошия сценарий

Затръшване на вратата към НАТО (стига да е временно) няма да е непременно крах за дипломацията на Киев – поне не в очите на повечето киевчани.

"Обикновените украинци разбират, че бърз път за страната ни към НАТО няма. Словакия, Унгария и някои други страни не биха подкрепили включване на Украйна в Алианса. Дори на Финландия и Швеция бе необходимо немалко време, за да убедят всички страни-членки да ги приемат.

При това положение ключовият въпрос е за предоставяне на реални гаранции за сигурността на Украйна. Ако Тръмп каже, да речем, отлагаме членството в НАТО с 20 години, но ви даваме, примерно 50 зенитни комплекса "Пейтриът", 200 изтребителя Ф-16 и няколкостотин танка "Ейбрамс", украинците ще се съгласят. Ако ще сключваме примирие, трябва да се чувстваме защитени. Ще бъде много по-добре да имаме 200 Ф-16 още сега, отколкото да влизаме в НАТО след няколко години, защото през това време Русия може да ни нападне отново", коментира Антон Грушецки.

Но и надеждите за съществено увеличение на материалната помощ, описано от него, са под въпрос. Развивайки външнополитическите си приоритети пред френския дипломатически корпус в Елисейския дворец в понеделник, президентът Еманюел Макрон изтъкна, че е време украинците да проведат "реалистични дискусии по териториалните въпроси". Такива дискусии отдавна се водят и украинците показват много прагматично отношение, подчертава  Грушецки:

"Макрон казва същите неща, които казва нашият президент. Но остава въпросът какви гаранции за сигурност Западът може да даде на украинците. За съжаление, Макрон и сега не каза какво би могъл да предложи. Западните лидери разбират, надявам се, че Москва не иска само Крим и още четири области – тя иска цялата Украйна."

Но Франция сама не може да осигури необходимите гаранции. Както Зеленски заяви при една от совалките си в Европа миналия месец, за Киев е много важно партньорите му в ЕС и Америка да бъдат единни. За броени седмици оттогава обаче отношенията взеха да се изострят по съвсем неочакван начин. Приближеният на Тръмп Илън Мъск взе да се меси все по-активно в предизборната кампания в Германия в полза на крайната десница, да сваля и издига партийни и правителствени лидери във Великобритания.Самият Тръмп предяви открито претенции да присъедини Канада и Гренландия, като не изключи да използва спрямо острова, който е под датски суверенитет, метода на Путин спрямо Донбас.

В Киев гледат на тези дрязги с тревога.

"Този развой на нещата крие много опасности. Защото виждаме авторитарни режими като Китай, Иран и други страни, които започват да действат като съюзници. За Западния свят единството е условието да просъществува. Със сигурност и за България. И си мисля, че в такава ситуация Украйна може да бъде и е много добър партньор на Европа. Украйна разполага с голяма и добре обучена армия, с ресурси и опит. Надявам се, че всички нормални държави в Европа – като Франция, Германия, Обединеното кралство, Дания, България и други – ще се държат заедно, като съюзници, за да дадат отпор на всички, които ни посягат", посочва още Грушецки.

"За жалост, това, което виждам аз от Киев, е, че Европейският съюз подценява потенциала си. Защото, ако по-малко от 40 милиона украинци бяха в състояние да забавят руското нашествие и да му се противопоставят три години, то Европейският съюз със своите 450 милиона жители и огромна икономика несъмнено има достатъчно потенциал. Но трябва да повярвате в себе си, да разберете, че врагове като Русия могат да бъдат спрени, че имате способността да се противопоставите дори на Съединените щати."