Накъде може да поведе Австрия крайнодесният Херберт Кикъл?

Следвоенна Австрия е рожба на разбирането на двете големи партии там - Народната и Социалдемократическата - че републиката е правова държава с демократично управление. Досега канцлерът винаги е бил представител на една от тези две партии, често е оглавявал голяма коалиция между тях. Сега тази традиция може би свършва. За първи път в следвоенната история на Австрия има вероятност канцлер да стане лидер на друга партия. Не само това - на партия, която не е убедена в демократичните принципи, не харесва критични медии и още по-малко харесва австрийците от неавстрийски произход. 

"Партията на свободата е единствената, която иска да спре новото преселение на народите. Ние сме за ре-ми-гра-ция! Да, осмелявам се да го кажа открито!"

Това е само едно от многобройните скандални изявления на лидера на Партията на свободата Херберт Кикъл, който тази седмица получи мандат за съставяне на правителство от своя може би най-яростен критик - президента Александър ван дер Белен, когото Кикъл не се посвени да нарече "мумия" заради напредналата му възраст. След изборите в края на септември, а и тази седмица, при връчването на мандата за кабинет, Ван дер Белен изрично припомни, че Австрия е правова държава с демократично управление и членка на Европейския съюз.

Крайнодесните популисти спечелиха парламентарните избори, но останаха в политическа изолация. Консерваторите, социалдемократите и либералите се опитаха да договорят мнозинство, но не успяха. "Трима се карат, четвъртият печели", заяви политологът професор Катрин Щайнер-Хемерле в отговор на въпроса дали идва "канцлерът на народа", както сам се нарече Херберт Кикъл по примера на Адолф Хитлер?

"Дали Херберт Кикъл ще стане канцлер зависи от Народната партия, която все пак реши да започне коалиционни преговори с него. Не вярвам, че в Народната партия ще се намерят разумни хора, които да предотвратят тази коалиция. А тя ще е катастрофа за консерваторите. В момента те си мислят, че ще получат още по-малко гласове, ако отидат сега на избори. А според мен е точно обратното - на изборите, след като са били по-малкият партньор на крайната десница, ще загубят повече!

Събитията се обърнаха срещу Народната партия, която проведе предизборната кампания с обещанието, че няма да позволи Кикъл да стане канцлер. А сега изведнъж се обърнаха на 180 градуса. Кикъл напълно осъзнава, че с провала на преговорите за тройна коалиция и получаването на мандат за съставяне на правителство спечели изборите за втори път. "Нека на всички да е ясно, кой е победителят", припомни Кикъл на пресконференция след посещението при президента в Хофбург.

Много политики на Партията на свободата са напълно неприемливи за Народната партия. Говоря на първо място за външната политика, Европа, сигурността, но и интеграцията. Хората на Кикъл искат ремиграция, т.е. изгонването на чужденците с австрийски паспорт. Не искат нито един чужденец повече да влезе в Австрия. Това Народната партия няма как да преглътне. 

Същото важи и за мерките срещу климатичните промени - Партията на свободата ги отрича напълно и заяви, че предпочита наказателна процедура срещу Австрия и да плаща глоби вместо да спазва европейското законодателство в тази област.

- Херберт Кикъл е отдавна в австрийската политика, беше дори министър на вътрешните работи, когато неговата Партия на свободата беше коалиционен партньор на управляващата тогава Народна партия с канцлер Себастиян Курц. Кажете ни нещо повече за него, проф. Щайнер-Хемерле. Какъв политик е Кикъл, как разбира демокрацията и какво мисли за медиите?

- Той е класически десен популист. За него демокрация означава безконтролна диктатура на мнозинството. Ако мнозинството реши нещо, нито парламентът, нито съдът да могат да го оспорят. Кикъл не го интересуват правата на малцинствата. Нещо повече - той смята, че е единствен представител на народа и затова се нарича "канцлер на народа", както националсоциалистите са наричали Хитлер.

Партията на свободата залага много надежди на референдума като политически инструмент. В референдумите няма нищо лошо, разбира се, но аргументите на Кикъл са притеснителни - ако парламентът не приеме някое решение, ще оставим хората да гласуват. 

Питате, какво мисли Кикъл за медиите: Същото, каквото и Илън Мъск. Не-журналистическите медии, както наричам платформите за споделяне на информация като "Екс" например, безспорно са важни. Но срещите на Кикъл с журналистите са много показателни за неговото отношение към медиите. Обикновено той не допуска въпроси. Така беше и сега, след като получи мандата. Нещо повече - критични австрийски репортери, но и независимата Агенция Франс прес не бяха допуснати до пресконференцията. 

Кикъл отдавна е обявил ОРФ, австрийските обществени радио и телевизия, за враг, очаквам съвсем скоро да им ореже бюджетните средства. Да не говорим, че Партията на свободата публично обяви списъци с недолюбвани журналисти и интелектуалци, на които трябвало да бъде спрян достъпът до публични изяви, каквото и да означава това.

Партията на свободата обяви, че ще работи за уеднаквяване на финансирането на журналистическите и не-журналистическите медии, т.е. за платформи, които не спазват световно приетите журналистически стандарти. Правя разлика между журналистически и не-журналистически платформи, защото има много сериозни онлайн-издания, които се ръководят от етичния кодекс и правилата в журналистиката.

- Вие преподавате в южната австрийска провинция Каринтия, родината на основателя на Партията на свободата Йорг Хайдер, но и на Херберт Кикъл, който започва кариерата си като негов верен последовател. На лобното място на Хайдер, който загина в автомобилна катастрофа преди повече от 16 години, все още има свежи цветя и гори свещ с надпис: "Твоят път е нашата цел." Колко дълбоки корени имат идеите на Хайдер и на Партията на свободата в австрийското общество, проф. Щайнер-Хемерле?

- Партията на свободата спечели изборите. В Каринтия спечели дори 38 процента, с 10 пункта повече в сравнение с националния резултат. Избирателите на тази партия са хора, които изпитват недоволство от настоящето и страх от бъдещето. Продължавам да твърдя, че най-мощният помощник за възхода на крайнодесните популисти са традиционните партии. Те не съумяха да отговорят на тревогите на хората. А сега не събраха воля да съставят управляваща коалиция, която да изолира Партията на свободата от властта. Колкото повече предизборни обещания традиционните партии не спазят, толкова повече гласове ще събират популистите.

Избирателите на Кикъл искат промяна, но не само промяна към крайната десница, а към по-традиционни ценности. С мои колеги анализирахме изборните резултати и се оказа, че за първи път Партията на свободата е първа политическа сила във всички възрастови групи с изключение на пенсионерите. Никога досега жените не са гласували така масово за десните популисти.  Вероятната причина е миграцията - социалните помощи за мигрантите, проблемите на децата в училище, където има все повече ученици, които не говорят немски език. 

- Вече седем страни членки на ЕС имат крайнодесни популистки правителства. Евросъюзът почти не присъстваше като тема в предизборната кампания, защото Кикъл отдавна поляризира със закани към Брюксел. Но изборите минаха. Възможно ли е Кикъл и Партията на свободата да омекнат, както стана например с премиера на Италия Джорджа Мелони?

- Засега не бих се надявала на промяна. Нека Ви дам един пример. Какво направи прясно избраният председател на парламента от Партията на свободата Валтер Розенкранц? Покани във Виена унгарския премиер Виктор Орбан. Протоколните снимки от тази визита са направени без знамето на ЕС. По това време Унгария беше ротационен европредседател, а Австрия тази година отбеляза 30 години от влизането в Евросъюза. Розенкранц се оправда, че бил неопитен и не знаел как се организират такива посещения. Но от администрацията на парламента отговориха, че са му обяснили протокола в детайли.

Така че съм скептична, че Партията на свободата може да се промени. Ако се стигне до коалиция с Народната партия, тя ще трябва да удържа тези антиевропейски влечения. Но това ми се струва трудна задача. Не мога да си представя как Народната партия, като по-малкият партньор в коалицията, ще успее да се пребори с някое антиевропейско решение на министър от крайната десница.

Освен това, Партията на свободата не е сама в Европейския парламент. В новата група "Патриоти за Европа" са и ФИДЕС от Унгария, и "Лега" от Италия, АНО от Чехия, "Вокс" от Испания. Така че ако тази немалка група наистина иска да блокира някакво решение на ЕС, има начин да успее. 

Засега антиевропейците са разделени, но кой знае, може един ден да се обединят, ако искат да играят по-важна роля от блокирането на отделни европейски политики. Ако възходът на десните популисти продължи и ако поемат управлението в още и още страни членки в ЕС, може би ще осъзнаят, че разделението им пречи.

Партията на свободата не иска Австрия да напусне Европейския съюз. Но иска да промени Съюза и да го редуцира до чисто икономическо обединение. Хората на Кикъл дори все още говорят за предшественика на днешния Евросъюз, за Европейската икономическа общност. Всички политически решения, според Кикъл, трябва да останат отговорност на националните правителства.

Кикъл няма проблем и с руската агресия срещу Украйна и не спира да повтаря, че санкциите срещу Москва трябва да паднат, а Австрия свободно да си купува евтин газ от Русия, за да пребори инфлацията. Било глупаво да изпускаме изгодната сделка с руснаците. Ето такъв човек иска да стане канцлер на Австрия.