Какво да очаква Европа от новата президентска администрация във Вашингтон?

Доналд Тръмп се завърна в Белия дом без напълно да е отсъствал от европейската политика. Първите дни от втория му президентски мандат са чиста проба демонстрация на сила. Не закъсняха обещаните укази, с които извади Съединените щати от Парижкото споразумение за климата и от Световната здравна организация, както и заплахите към "лошата" Европа. В нито една от речите в деня на встъпване в длъжност - а те бяха много - Доналд Тръмп не спомена Европа, но на Стария континент никой не си прави илюзии, че отговорът на неговата "Америка на първо място" е "Обединена Европа". Видяхме какво мисли новият американски президент за международните организации и мултинационалните съюзи, какъвто е Европейският. Какво да очаква Европа от новата президентска администрация във Вашингтон, коментира Констанце Щелценмюлер, анализатор на трансатлантическите отношения в института "Брукингс".

"Чувам, че Тръмп трябва да се приема сериозно, но не и буквално. Според мен това е много голяма грешка. Мисля, че той винаги е бил предсказуем и прави това, което казва. Много отдавна Тръмп каза, че международните организации се възползват от финансовата мощ на Америка. Убедена съм, че ще ограничи американското финансиране на много международни организации, не само на Световната здравна организация. 

Положението с НАТО е различно. В момента спекулирам, но все пак Тръмп още не е казал, че ще извади Съединените щати от Алианса. Знаем за намерението му да изтегли част от американските сили в Европа. Моят прочит е, че чрез оставането в НАТО, но с ясно заявени резерви, Белият дом си запазва лост за оказване на натиск върху европейските партньори".

- В Европа се чува и назидателен тон към новата администрация във Вашингтон, закани от пиедестала на последната крепост на либералната демокрация в света. Това правилният подход ли е към Доналд Тръмп?

- Смятам, че европейците трябва да се опитат да водят спокоен разговор с новата президентска администрация - без нерви и излишни емоции. Но в същото време трябва да осъзнаят, че заявките на Тръмп не са празни приказки. 

В момента ме тревожи не толкова отношението на Тръмп към НАТО, Украйна или Русия, а натискът върху Дания да се откаже от Гренландия, която от своя страна - вече като независима - да се присъедини към Съединените щати. Това наистина е зловещо! Според мен тази тема се подценява, защото повечето коментатори смятат, че заканите на Тръмп са празни приказки. Според мен това съвсем не са празни приказки. Както апетитът му към Панамския канал и Канада не са празни приказки. 

Вярвам, че европейците - не само датчаните - ще се противопоставят на тези искания. При това обединени и сплотени зад Дания. А това от своя страна няма да се хареса във Вашингтон и ще причини главоболия в Белия дом. 

Гренландия е автономна територия под датско управление. Канада е членка на НАТО. Панама няма пряко отношение към Европа, но Европа има интерес да се запазят свободната търговия и свободното мореплаване. Или с други думи - по един или друг начин и трите въпроса са свързани с Европа. 

- Знаейки отношението му към международните организации и установения международен ред, достатъчно ли е европейските политици да повтарят мантрата за обединена Европа? Всъщност, един от първите, които формулираха това послание, беше германският вицеканцлер Роберт Хабек, който написа, че отговорът на "Americafirst" e "Europe united". И припомни, че в Европейския съюз членуват 27 държави, че Европа е сила и трябва да я използваме. 

- За мен "Europe united" не е мантра. Твърдението, че е мантра носи със себе си прекалено негативна конотация. Според мен европейската солидарност е напълно естествена реакция, когато установеният световен ред се поставя под въпрос от президента на Съединените щати, които гарантират международния правов ред през последните 80 години, включително и международно признатите граници. Тази солидарност не е нито високопарна, нито е лишена от съдържание. 

- Но достатъчно ли е европейските лидери само да го повтарят?

- Ще видим. Още е рано да се каже. Европа разполага с лостове за влияние, особено икономически. Американците знаят това. Позволете ми да изясня още нещо - не вярвам новият американски президент да посегне към военни средства, за да си присвои Гренландия, Панама и още по-малко Канада. Имам усещането обаче, че очакванията в Белия дом са, че дори само икономическите заплахи и яростта на свръхсилата Америка ще накарат съюзниците да клекнат. И че тогава международно признатите граници ще бъдат променени от само себе си, така да се каже.

- Тогава нека отново Ви попитам - какъв стил на поведение трябва да следва Европа?

- Където може - отстъпвай, където трябва - се съпротивлявай. В конкретния случай - солидарност с Дания и Гренландия. Колкото и да съм скептична към социологически проучвания, особено сред малобройно население, какъвто е случаят с Гренландия, хората там очевидно не искат да са част от Съединените щати. 

- Малко преди встъпването в длъжност на Доналд Тръмп германският посланик във Вашингтон Андреас Михаелис предупреди в изтекъл в медиите анализ, че очаква "масивно разграждане" и "дълбока промяна" в модела на управление на Съединените щати чрез засилена концентрация на власт в президента за сметка на Конгреса и федералните щати. Има ли основания за такъв анализ?

- Опитвам се да се изразявам изключително прецизно и предпазливо. Новият американски президент изглежда е убеден, че трябва и може радикално да промени вътрешния ред в Съединените щати. И че с изборната си победа е получил мандат за това. Първите му назначения, номинации и частично хаотични укази подсказват точно това. Тукашните реакции на някои от първите му решения обаче сочат друго - мандатът на Тръмп е много по-ограничен, отколкото му се иска. 

Доказателство за тази моя теза са два примера. Преди да встъпи в длъжност президентът се опита да притисне Сената да не разглежда номинациите за членове на новата администрация. Изслушванията в Сената са задължителни по силата на американската конституция. Или с други думи - Тръмп си представяше, че Сенатът сам ще се откаже от конституционните си задължения в смисъла на разделението на властите. 

Номинацията на Мат Гейтс, когото Тръмп предложи за главен прокурор и правосъден министър на САЩ, срещна сериозен отпор, което накара Гейтс сам да се откаже от поста. Но също така накара Тръмп да замълчи за настояването си преди това неговите номинации да минат през Сената без изслушване. Това е важна победа за Сената. При гласуването на министъра на отбраната Пийт Хегсет трима републикански сенатори се противопоставиха на кандидатурата му. Въпреки това легитимен остава въпросът дали Сенатът ще продължи да проявява кураж.

"Тази седмица последваха още ключови изслушвания в Сената - на Робърт Кенеди-младши за министър на здравеопазването, на Каш Пател за директор на ФБР и на Тулси Габард, която трябва да оглави 18-те американски шпионски служби. Тези изслушвания бяха доста трудни за тримата кандидати", подчертава Констанце Щелценмюлер от BrookingsInstitution, и продължава с втория си пример:

"Другият пример е също от тази седмица, когато Белият дом се опита отведнъж да спре всякакви федерални субсидии под формата на кредити или безвъзмездна помощ. Този опит се провали. На първата си пресконференция като говорителка на Белия дом Карълайн Левит трябваше да оповести, че президентският указ е бил оттеглен. 

Всичко това показва, че срещу начина на управление на Тръмп има съпротива. Предполагам, че дори най-консервативните среди са възмутени от освобождаването на 1500 души, осъдени за щурма на Капитолия. Дори неприкрито консервативното издание "Wal lStreet Journal" окачестви това като "лош сигнал". Тези дни същото издание публикува резултатите от едно проучване, според което консервативните избиратели в Америка не одобряват масовото депортиране на мигранти и превземането на Гренландия.

Свободата на действие, която Доналд Тръмп си мисли, че има, е много по-малка, отколкото би искал. Да не говорим, че Тръмп има време само до ноември догодина да изпълни предизборните си обещания и закани. Тогава ще са междинните избори, когато напълно се обновява Камарата на представителите и се избира една трета от Сената. А на такива избори американците обикновено гласуват за опозицията. И след тях започва кампания за президентските избори две години по-късно. Доналд Тръмп няма право отново да се кандидатира. 

- Изкушавам се накрая да Ви попитам за Германия, д-р Щелценмюлер. Наближават парламентарните избори, очаква се победа за консервативния блок ХДС/ХСС и сегашният опозиционен лидер Фридрих Мерц да бъде следващият канцлер. От негова външнополитическа реч наскоро стана ясно, че Берлин прави заявка да се върне на международната сцена като силен европейски глас. И че Европа трябва да предложи на Доналд Тръмп позитивен дневен ред и да общува с него на равни нога. Виждате ли във Фридрих Мерц европейският партньор на Доналд Тръмп?

- В момента партньорът на Доналд Тръмп и Илон Мъск в Европа е Джорджа Мелони. Фридрих Мерц е традиционалист и убеден атлантик, и ще му бъде много трудно с новата американска администрация. Тепърва ще разберем дали събитията от тази седмица в Бундестага - гласуванията на християндемократите с крайната десница - ще имат отражение върху изборния резултат за Мерц.