Спомен за диригента Месру Мехмедов

На 4 февруари се навършиха 90 години от рождението на големия български диригент от турски произход Месру Мехмедов - изключителен талант, загинал трагично на прага на своята световна кариера, ненавършил 36 години.

Той е роден във Велико Търново, в семейство на бръснар, което по-късно се премества в Дряново. В детските си години Месру свири на акордеон, а в Дряново създава ученически оркестър. С този самодеен състав той се явява през 1954 г. на Републикански младежки фестивал на художествената самодейност. Оркестърът достига до финала, а на заключителния концерт в Народния театър в София присъстват диригентът на Софийската филхармония проф. Саша Попов, както и държавният ръководител Вълко Червенков. Впечатлен от младия Месру, Червенков решава да го изпрати в Съветския съюз, където да получи диригентско образование. Така младежът заминава за Грузия. Първата година от обучението му е доста трудна, тъй като той, като самоук музикант, трябва да наваксва изоставането си спрямо своите състуденти, завършили музикални училища.

През втората година на следването, със съдействието на българското посолство, Месру се премества в тогавашната Ленинградска консерватория “Николай Римски-Корсаков”, където негови професори са големите руски музикални педагози и диригенти Илия Мусин и Евгений Мравински. Месру Мехмедов успява не само да запълни празнините в музикалната си подготовка, но и да се утвърди като един от най-добрите студенти в класа на проф. Мусин.

След дипломирането си през 1965 г. той се завръща в България. Постъпва като диригент в Пловдивската филхармония, ръководена тогава от легендарния Добрин Петков, което много помага за артистичното му израстване. Когато Петков напуска филхармонията, за главен диригент е избран именно Месру Мехмедов и той работи със състава от 1962 до 1968 г.

През 1965 г. младият артист успява да получи задграничен паспорт и на собствени разноски да се яви на международния диригентски конкурс “Николай Малко” в Копенхаген, Дания, където му е присъдена втора награда. Тогава получава и първите си ангажименти в чужбина - в Прага и Бърно с изпълнение на Симфония №1от Йоханес Брамс и Реквием на Джузепе Верди. Концертите му са много успешни и вдигат публиката на крака. 

Четири години по-късно Мехмедов се явява и на международния конкурс за диригенти „Димитри Митропулос“ в Ню Йорк. Претендентите са 21, а туровете се провеждат с Нюйоркската филхармония, зад завеса. Този път Месру печели първа награда. Председател на журито е Ленард Бърнстейн, който лично му връчва наградата и го кани за свой помощник в Нюйоркската филхармония.

Ето откъс от книгата на Иван Панайотов “Търновци, прославили България":

„На галаконцерта, при връчване на отличията, присъства и посланикът на Турция в САЩ, който го поздравил за големия успех и веднага му предложил да оглави Анкарската филхармония. Месру Мехмедов му отговорил: “Ваше Превъзходителство, разберете ме добре. Аз съм роден и израснал в България. Обичам родината си и в бъдеще ще разнасям славата на музикалното изкуство на моята родина, която ме създаде като човек и диригент”.

След триумфалното си завръщане в България Мехмедов получава признание от българската музикална общност и е назначен за диригент на Софийската филхармония. Там се задържа кратко, понеже същевременно дирижира Бостънския симфоничен оркестър и Филаделфийската филхармония.“ -  пише Иван Панайотов.

Месру Мехмедов има изяви и с Вашингтонския национален симфоничен оркестър със солист големия пианист Емил Гилелс. През цялата си кариера Месру Мехмедов дирижира наизуст.

На 18 януари 1971 г., на върха на славата си, Месру Мехмедов загива в самолетна катастрофа, при аварийно приземяване заради гъста мъгла в покрайнините на Париж. Така едва на 35 години от този свят си отива една от най-големите надежди на българското и на световното диригентско изкуство.

В негова чест е поставена паметна плоча в читалището на Дряново - там, където Месру Мехмедов е направил първите си диригентски опити.