Жералдин Дани-Кнедлик: Европа да се вземе в ръце, няма време да протакаме решението за инвестиции в отбрана

Украйна неотлъчно присъства в предизборната кампания в Германия под различна форма - веднъж разделя избиратели и партии по въпроса за военната помощ и изпращането на мироопазващи сили, втори път косвено - чрез икономическите трудности, които изпитва Федералната република.

За какво по-напред да харчи пари новото правителство? И има ли сили германската икономика да ги изработи?

Весела Владкова разговаря по тезмата с Жералдин Дани-Кнедлик, ръководител на отдела за икономически прогнози към Института за икономически изследвания в Берлин.

Разходите за отбрана сякаш са тема табу в предизборната кампания. За всички тук е ясно, че трябва да се увеличат, при това много. В момента Германия отделя малко над 2 процента - вече напълно недостатъчно. Бюджетът, и особено парите за сигурност и отбрана, ще решат с кого консервативният блок ХДС/ХСС ще си партнира в следващото правителство. Защото никой вече не се съмнява, че председателят на ХДС Фридрих Мерц ще бъде следващият канцлер на Германия. Неговата първа основна тема в предизборната кампания беше икономиката - там той е компетентен, това е силната страна и на партията му. Мерц влезе в кампанията с обещанието да възроди германската икономика след вече почти 3 години без отбелязан ръст.

"Изборите ще са решаващи за икономическия курс на Германия", каза Жералдин Дани-Кнедлик. Тя ръководи отдела за икономически прогнози към Института за икономически изследвания в Берлин. И вижда два ключови аспекта, за да се върне Германия към ролята си на движеща икономическа сила в Европа:

"Най-важният въпрос е какви основи за икономическо развитие ще бъдат положени от бъдещите управляващи. Германия няма време за губене и бизнесът чака бързи отговори. Прекалено дълго време бизнесът, но и домакинствата живеят в икономическо затъмнение. Движим се със стъпките на тангото - две напред, една назад. Икономическата среда у нас е значително по-несигурна в сравнение с нашите европейски съседи и дори в сравнение с годините на пандемията. На тази несигурност трябва да се сложи край.

Другият ключов въпрос е за публичните инвестиции. Знаете, инфраструктурата в Германия има крещяща нужда от подновяване и модернизиране. Имаме нужда от значително по-високи разходи за отбрана и сигурност. Всички тези въпроси са спешни и няма за кога да бъдат отлагани."

Индустриалното производство в най-голямата икономика в ЕС намалява от поне 5 години, а това буди дълбока тревога. Консерваторът кандидат-канцлер Фридрих Мерц говори за деиндустриализация, а сравнително ниската безработица според него се дължи на заетостта в сектора на услугите. Дани-Кнедлик е частично съгласна с тази оценка:

"Дългосрочните очаквания за икономически ръст спадат, но така или иначе процентите се движат малко над нулата - около 0,3-0,4 на сто. Това е ужасно малко за индустриална държава като Германия! През последните години промишленото производство се свива дори повече отколкото по време на пандемията.

Има обаче един дисбаланс, който е много характерен за Германия. Ние произвеждаме продукти с много високо качество и с относително високи разходи за производство, но за сметка на това по-малко като количество. Това се дължи от една страна на факта, че производителите са едновременно и търговци или че предлагат и услуги, близки до тяхното производство."

• Какви са нагласите в Германия преди предсрочните парламентарни избори?

• Рязко подобрение на икономическите нагласи в Германия преди парламентарните избори

• ЕС готов да обсъди с Тръмп взаимоизгодни сделки и евентуално да намали някои мита

А това според експерта на Института за икономически изследвания означава, че преструктурирането в индустрията вече е в ход. "На ход сега са политиците, които трябва да осигурят стабилна среда за развитие", казва Дани-Кнедлик.

"Ако съм предприемач, който се опитва да планира развитието на своята компания, моят най-голям враг е неяснотата. Ще има ли субсидии за енергийни разходи или за въвеждането на екологични производства, или за декарбонизация на производството? Как да планирам инвестиции? Как да съм сигурен, че ще ми се изплатят? Затова наблягам толкова много на рамковите условия.

Но има още нещо много важно, което политиците трябва да имат предвид: индустриалното производство така или иначе ще се променя. Ще се променя начинът, по който произвеждаме стоки, защото причините за преструктурирането няма да изчезнат. Говоря за декарбонизация, за международна конкуренция (особено от Китай), и за дигитализация, която у нас значително изостава."

Подпомагането на индустрията, за което настоява Фридрих Мерц, трябва да се концентрира върху преструктурирането и публичните инвестиции, подчертава Жералдин Дани-Кнедлик. И обръща внимание върху това, че предизборните послания в различни сфери са взаимно свързани. Например болезнената тема "Миграция" - германската икономика изпитва крещяща нужда от работна ръка-както от висококвалифицирани кадри, така и от кадри в нископлатения сегмент, което в застаряваща Германия няма как да се реши без приток от чужбина и без реформа на пенсионната система. И още нещо:

"От година на година постиженията на учениците в Германия в международното сравнително изследване PISA стават все по-тревожни. Особено в точните науки. Това също има отношение към икономиката и означава, че и в образованието се нуждаем от сериозни инвестиции.

И още един пример: Мерки за подпомагане на производителите като компенсация на високите енергийни разходи не са трайно решение. Те само отлагат проблемите. Затова пак ще кажа: Вместо това икономиката има нужда от стабилни рамкови условия и предвидимост."

За каква предвидимост обаче става дума, когато президент на ключовия за Германия съюзник и търговски партньор - Съединените щати - е Доналд Тръмп, който обяви 25-процентни мита върху вноса от Европа на алуминий и стомана? И колко тежко ще ударят германската икономика? Такива мита Съединените щати наложиха и по време на първия президентски мандат на Тръмп и се отразиха негативно на износа. А германската икономика е експортно ориентирана. Жералдин Дани-Кнедлик обаче поставя акцента върху дългосрочните турбуленции:

"Притесняват ме заканите на Тръмп и отражението на тази враждебна политика върху международната търговия. За Германия това означава, че износителите ще страдат. Мисля си по-скоро какво може да очакваме след обявените вече мита върху алуминия и стоманата? Европа разполага с инструменти да реагира - това вече се е случвало и нашият отговор може да дойде бързо.

Германия би трябвало да се концентрира върху анализа и прогнозите какви размествания на пластовете в международната търговия ще предизвикат американските мита. Аз очаквам пренасочване на германския износ, защото Съединените щати въвеждат асиметрични тарифи. За Китай например те са по-високи. В крайна сметка може дори да се окаже, че в конкуренция с Китай за американския пазар Европа ще извлече изгода от търговската политика на Тръмп."

Администрацията на Тръмп вече обяви, че очаква от съюзниците в НАТО да увеличат разходите за отбрана на 5 процента. Откъде ще дойдат парите? Извънредният фонд за Бундесвера от 100 милиарда евро, който обяви отиващият си канцлер Олаф Шолц преди 3 години, ще бъде изчерпан до края на 2027-а. А след това? Слонът в стаята е дълговата спирачка - забраната за поемането на дълг над 0,35 на сто от БВП. Тя е записана в конституцията и промяната на това правило изисква две трети мнозинство в Бундестага, което ще бъде трудно постижимо. Очакваният победител в изборите утре - консерваторите на Фридрих Мерц, са против отмяната на дълговата спирачка. За разлика от социалдемократите и Зелените.

"Дори и да се стигне до някакво споразумение за развързване на кесията, ще се изправим пред следващото препятствие за повишаването на разходите за отбрана - Маастрихтските критерии, които ограничават бюджетния дефицит до 3 процента и държавния дълг до 60 на сто от брутния вътрешен продукт. И тъй като сигурността и отбраната са въпроси, които засягат всички страни членки, мисля че Европейският съюз трябва много скоро да се събере и да вземе общо европейско решение за финансирането на повишените разходи за отбрана.

Не съм геополитически експерт, но здравият човешки разум ми казва, че след всичко което се случва през последните 3-4 седмици, след всичко което изговориха Тръмп, Путин, Зеленски и европейските лидери, Европа трябва да се вземе в ръце и нямаме време да протакаме решението за инвестиции в нашата отбрана."