В студените зимни дни имаме време да се обърнем навътре към себе си, да се успокоим, да се научим да чакаме по-светлите дни, да се убедим, че те скоро ще дойдат и ще посрещнем по-топлите и щастливи слънчеви лъчи.
Тази философия се утвърждава във времето и в нея ни убеждава житейският поглед на изкуството. То умело запечатва проекцията на дните ни и определя перспективата за тях.
Тихо е, вечер е, един топъл чай, замъглени фигури, ясни образи, много и различни цветове на един малък град със стари къщи и хората, които отиват на някъде.
Може да срещнете мъжа с двете кучета и след като всички заспят, да чуете какво говорят другите, съседите, или просто да зърнете две лица.
Играя си с думите от заглавията на картините на Татяна Харизанова, за да потвърдя как изобразителното изкуство може много точно да интерпретира и настоящето и бъдещето и това, което е в нас като усещане и външния свят, който ни заобикаля.
Татяна Харизанова е художник с много самостоятелни изложби зад гърба си, в които е разказала много истории на хора и улици, на предмети и отношения.
Художественият размисъл е оформил нейния стил като ярък и динамичен диалог в отрязък от времето и пространството.
В новото ателие на Татяна Харизанова
"Всяко нещо, което ми харесва, което ме впечатли, искам да го разкажа и да го покажа. Но не разговорите, а рисуването е моят начин на изразяване, сподели за БНР Татяна Харизанова."Обичам да се "закачам" със заглавията на картините си, понякога подсказвам с тях, в други моменти искам зрителят сам да намери това, което съм искала да покажа или той да намери сам за себе си нещо, но мисъл да се появи за него от видяното.
Играта с цветовете - моята работа е, когато застана пред бялото платно, аз имам цялата свобода. Може да изразиш нещо тъжно, нещо весело, можеш да изразиш някакъв цвят, може по-графично да бъде платното, няма нищо ясно предварително, както е при вас, например с подготовката на въпросите, при мен това не съществува... което понякога е трудно.
Защото търсенето тепърва предстои, може да е дълъг процес, но в други случаи, когато нещо съм видяла и на всяка цена трябва да го разкажа в картина, тогава нещата се случват бързо и с размах, разказа още художничката.
"При една картина няма момент, в който човек да каже - ето, тя е готова. Винаги може да хванеш четката и да сложиш една щриха, затова има един процес, в който да знаеш кога да спреш, за да не "развалиш" платното, а дали съм доволна от себе си - има още да уча", каза още Харизанова.
Художничката разказа, че сега е в цветен период, не графичен, иска всички цветове да са върху платното, обича и "по-твърда музика", може би защото е зодия "Скорпион". Тя е динамична личност, която не спира да търси в изкуството и в живота.
Съветва хората, които решават да си закупят картина за дома, да не я съчетават с интериора вътре в него, защото картината трябва да ти харесва, да те вълнува, тя е част от тебе, не от обзавеждането.
И да - трудно се разделя със своите "рожби картини", както самата тя ги нарича, интересува се къде са попаднали, дали новият човек, който я е харесал, е поставил подходящата рамка, защото:
"Картината е част от мен, не труда, а по-скоро разказа, срещата и усещанията, емоцията, които са вложени във всяка творба, защото за мен картината е цял разказ, допълни Харизанова.
И така природа, портрети, абстракции, пейзажи, натюрморти - всичко в добра симбиоза е част от лененото платно и маслени бои върху четката на авторката. С годините тя изучава как лененото платно дърпа маслената боя, а всичко зависи от периодите, през които минава художничката, като при част от картините има прототипи, има картини от снимка, има и фантазиите на самата Харизанова.
А докато рисува нощем, слуша електронни книги, за да има някой, с който да си говори...
25-ото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“ е посветено на 100-годишнината от рождението на великия български тенор Никола Николов. В него са включени изказвания на слушатели, споделени на редакционния телефон, част от слушателски писма, изпратени на електронната поща, и..
За почти 80-годишната история на Израелската опера за пръв път е поставена “Отело“ на Джузепе Верди. На традиционната лекция преди спектакъла драматургът на операта даде задача на слушателите си да открият какво прави тази творба предтеча на веризма. Според него тя се отличава коренно от предишните опери на Верди и отваря вратите на любимия му..
Мартенският афиш на Миланската Скала зарадва любителите на оперното изкуство с шедьовъра на Джакомо Пучини “Тоска”. На 15 март завесата на театъра тържествено се вдигна за спектакъла, открил сезон 2019/2020 г. За пореден път режисьорът Давиде Ливермор не разочарова публиката със своята зрелищна продукция, а изключителният музикален състав и..
Галерия "Доза" представя изложбата на Станислав Беловски "Къщата на залязващото слънце". Произведенията в нея не пресъздават миналото, а го разместват – като монтаж, който поражда напрежение между образите, вместо да ги фиксира в носталгичен ред. Те задават посока на тръгване "навътре" – към личното, към спомена. Изградени са така, сякаш кадрират..
Драматичният театър в Ловеч ще представи премиерата на моноспектакъла "Последният танц на Нижински". Пиесата на Норман Алън се поставя за първи път в България. Режисьор и актьор на моноспектакъла е Георги Грозев. Правата за постановката са закупени от Холивуд. Вацлав Нижински е легендарен руски и френски балетист и балетмайстор. Той е о..
Месец март ще остане паметен с първото гостуване у нас на оперната мегазвезда Анна Нетребко . Гледали сме на големия екран оперни продукции с нея – преки прожекции и филмирани спектакли, най-напред в НДК, след това в Cinema Cityв кино сезоните на Метрополитън, в кината Арена – в кино сезоните на Кралския балет и опера в Лондон “Ковънт Гардън“,..
Как една сива сграда, в която стотици хора всеки ден търсят работа, може да стане пространство за изкуство и да вдъхне оптимизъм, знаят в русенската..
"Външната политика на българското правителство е заплаха за националната сигурност" . Това заяви пред БНР Костадин Костадинов, лидер на "Възраждане"...