Експерт: По-голям от очаквания дефицит в данните за Бюджет 2024 на начислена основа

"Очевиден е стремежът на Министерството на финансите да търси приходи от всички възможни източници. Ситуацията с публичните финанси е неособено добра. По-важната цел е публичните финанси да бъдат вкарани отново в ред", коментира пред БНР икономистът Димитър Чобанов от УНСС.

Първоначалният замисъл на мярката е бил да се изтеглят евентуални данъчни задължения от следващи години за настоящата, тъй като ситуацията в момента е критична. Финалният вариант обаче е по-мек, смята икономистът.

Чобанов вижда в предложението и подсказване, че "може да има нещо допълнително към офертата", тъй като в настоящия ѝ вид тя не е привлекателна.

"Начинът, по който е направено предложението, подсказва, че може да има допълнителни стимули за лицата, които решат да даряват тези пари. Освен възможността за корупционни практики, другият елемент, който ми изглежда по-вероятен, е даряващите лица да се надяват на вид индулгенция – да не им бъдат правени данъчни ревизии за определен период от време и именно по тази причина те да се включат. Подобна беше идеята при амнистията, заложена при предния проект - на служебното правителство. Тогава "морковът", който предлагаше финансовото министерство, беше именно този – участвайте, за да нямате ревизии."

Тази мярка има нужда от допълнителни пояснения или промяна в текста, който е внесен. Напълно е възможно тя да отпадне, отбеляза Димитър Чобанов.

Липсват достатъчно стимули за даряващите и поради това човек се сеща за допълнителни ползи за дарителите, които биха били предлагани неофициално, допълни той, визирайки практиките за дарителство извън сегашния контекст.

• АИКБ за проектобюджета: Продължава политиката на увеличение на разходите и нови дефицити, финансирани с дълг

• Иван Михайлов: Бюджетът е следствие и от харченето на предишните правителства

• Георги Вулджев: Нито управляващи, нито опозиция честно говорят за състоянието на публичните финанси

• Стоян Панчев: Проблемът във фиска ще лъсне, ако влезем в еврозоната от 2026 г.

В проектобюджет 2025 приходната част е прогнозирана изключително оптимистично, отчита икономистът. Включително данъчните и неданъчните приходи са надценени, категоричен е той. Темата за разходите при съставянето на проектобюджета беше табу, изтъкна експертът.

"Нещо повече – правителството предложи допълнително 5%-но увеличение на заплатите в бюджетната сфера, които не са засегнати от другите вече приети увеличения. Проблемът е, че в голямата си част тези разходи са много трудни за контролиране. Част от тях се случваха след ковид кризата  - извънредни увеличения на пенсиите и социалните разходи, които много трудно могат да бъдат понижени и ограничени. Видяхме твърде голямото повишение на заплатите в сектор сигурност. Да не забравяме това, което се случва със заплатите в училищното образование. Това, което не виждаме на практика, са резултати."

• България ще поиска извънредни оценки за изпълнението на критериите за еврозоната

По темата с готовността на страната ни за приемане на еврото преподавателят заяви, че данните за изпълнението на бюджета на начислена основа до края на третото тримесечие за миналата година показват дефицит, по-голям от очаквания.

"Проблемът с данните на начислена основа е, че се публикуват на тримесечие. В момента България изпълнява критерия за инфлацията, но това се случва само към края на януари. Дали ще се превърне в тенденция – от началото на годината виждаме по-рязко увеличение на ценовото равнище в страната. За съжаление, не е само еднократен ефект. Тази тенденция за показване на инфлацията започна преди 3-4 месеца."

Все още очакваме да видим средносрочния фискално-структурен план и да видим какво се случва по отношение на бюджетния дефицит и инфлацията. Тогава ще може да се каже с по-голяма яснота дали сме готови или не, обобщи в заключение Димитър Чобанов.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.