Джазът като "кипящо гърне", Биг бендът на БНР на 65!

Трети март е не само националният празник на България, но и рожденият ден на Биг бенда на Българското национално радио. През 2025-а той празнува 65 години от основаването си. В чест на оркестъра "Изотопия" представя спомени и случки, разказани от осмината му диригенти.

"Това е музика, която заслужава да се слуша и не да се смята като несериозна, а напротив – като много сериозна музика." (Димитър Ганев)

"И на моите ученици им казвам: "Това, че свирите джаз, не ви прави по-специални музиканти от другите". Живях 40 години в Америка и съм виждал кънтри, уестърн музиканти там, те така държат цигулката долу… Може да изметат доста джаз музиканти по начина, по който те импровизират. Импровизацията не е приоритет или патент на джаза. Импровизация винаги е имало като класическата музика. До края на XIX век няма класически музикант, който не знае да импровизира." (Милчо Левиев)

"Импровизация и суинг. Нямаш ли суинг, мъчно става джаз." (Димитър Ганев)

"Още от самото начало джазът се създава като фузия между много елементи в Ню Орлийнс. Африканците, от една страна, испанци, французи, ирландци, всичко в Ню Орлийнс създава джаза, едно гърне, кипящо, гювеч ли го наричате... Той винаги е бил и винаги ще бъде. Чист джаз няма, понеже музикантите не признават държавните граници." (Милчо Левиев)

"Една импровизация, която би могла да започне от хаоса, за да може да стане нещо с нея, трябва да намери ключ към подредба. Другото не би имало смисъл. Свободата не е хаос." (Антони Дончев)

"Винаги съм вярвал, че музиката, от каквито и исторически епохи да е, трябва да звучи, все едно че е написана предишния ден. Тая музика трябва да се чуе. Това е първото нещо, а авторът, името... Вярвайте ми, аз го чувствам второстепенно." (Милчо Левиев)

Левиев, Дончев и Ганев са само трима от осмината диригенти на Биг бенда, основан на 3 март 1960 г., макар че по спомени на Вили Казасян съществува от края на 1959-а. Познат в началото като Естраден оркестър на радиото.

Кои са мъжете от нашата Великолепна осморка?

Роденият в Солун Жул Леви, творецът и педагог, тръгнал по кривите пътеки от петолиния, за да види живота в розово; Бенцион Елиезер, също уважаван музикант и преподавател, чийто стремеж е да радва хората, а останалото, което има да каже, изрекъл с ноти; Емил Георгиев, на когото дължим образци в джаза, естрадата, танцовата, театралната, филмовата и хоровата музика; Димитър Ганев, който от зората на джаза и попа работи с най-добрите; Милчо Левиев, може би най-известният ни джазмен отвъд пределите на България; Вили Казасян, емблема на поп и джаз музиката, на първото музикално риалити "Тромбата на Вили", отдал 38 години на радиото; Янко Миладинов, 12 години диригент и 28 преди това – пианист в бенда. И така досега, когато начело (от 15 години) е пианистът и композитор Антони Дончев.

Осмината водят задочен разговор благодарение на оживелите радиоархиви от 1966 г. до 2023 г. като машината на времето ни връща към самото начало.

Какви са били диригентите като деца?

"Аз си правех в моята игрална стая музикални инструменти от картон и си имитирах свиренето, дирижирането. Дойдохме в България, изгонени като български поданници. И тук, разбира се, нямахме никаква възможност, в началото особено. Четирима голи и боси, беше много неприятно. Помагаха, разбира се, всички вуйчовци и лели.

Български не знаех нито тон, нито звук. Когато дойдохме, в къщата на големия ми чичо имаше радио. Помня в Гърция, когато съм бил 5-6-годишен, ме бяха завели у едни роднини, които са имали радио, да видя кутийката, която говори и пее. И като видях радиото в София при чичо ми, казах: "А, това ми е известно, аз това го познавам."

И там, вижте какво нещо… Заслушах се в един човек, който говореше като заек, като петел, като кокошка, като котка, "Детски час". Чичо ми ми каза: "Това е предаване за децата, слушай, ще научиш български и ще можеш да ги разбираш."

Аз обаче запомних, че този човек правеше имитация на животински говор. Беше вълшебен." (Жул Леви)

"Моят баща Васил Ганев също беше музикант, син на голям индустриалец (първата спиртна фабрика на Балканския полуостров в Асеновград). Когато братя Владигерови идваха да концертират в града, бяха наши гости, под тяхно влияние моят баща започна да ме учи на цигулка. Обаче цигулката нещо не провървя.

Когато станах по-голям, моят баща свиреше на разни балове, на вечеринки и аз свирих барабани с него.

Малко по-късно, когато се преместихме в Плодив да живеем, трябваше да постъпя като ученик във Френския колеж. Там започнах да свиря на кларинет в музиката на колежа, която беше съставена от 60 души, прекрасни музиканти, млади. Там за първи път започнах да свиря и на саксофон. Нямах собствен, взимах под наем от един военен музикант. В колежа слушахме постоянно джазова музика: Армстронг, Бени Гудман и разни други. От плочи. Бяхме влюбени в джаза." (Димитър Ганев)

"Пъпът ми е хвърлен в кръчма по принцип. Мисля, че в много кръчми, не мога да ги изброя. Едно време беше лесно, защото бяха малко кръчмите в София и в България изобщо. Сега са толкова много, че човек трябва целия си живот да обикаля всеки ден различна кръчма… Има нещо хубаво в това, че вечер след работа и в който час пожелаеш, можеш да се срещнеш с приятели, с момиче или все едно." (Вили Казасян)

"От много малък се занимавам, дори не бих казал с джаз, а по-скоро с импровизиране. На мен ми беше интересно. Това ми е създало, разбира се, и проблеми, тъй като вместо да си свиря нещата, които ми бяха зададени като задачи, аз се отплесвах някъде и си свирих други неща.

Обаче си давам сметка, че родителите ми са били достатъчно мъдри, за да не спират този порив, а са ме оставяли и само от време на време майка ми казваше, че трябва да си погледна все пак и определените задачи, нотите да си науча, пиесите. Дори нямам спомен кога съм започнал да импровизирам. Струва ми се, че от самото начало." (Антони Дончев)

Или както казва Жул Леви: "Музиката, щеш не щеш, става без да иска."

От кого се учат момчетиите, превърнали се в успели музиканти, композитори и диригенти?

Бенцион Елиезер е ученик на Парашкев Хаджиев:

"И аз бих бил безкрайно щастлив, ако той, в своите си чувства, не съжалява, че аз афиширам това, че съм негов ученик. Аз му дължа много. Той е човекът, проправил моя път към голямата музика."

Самият Елиезер учи и вдъхновява различни музиканти, сред които и Вили Казасян:

"Изключително жизнен, темпераментен, с младежки дух. Имах чувството, че никога няма да остарее. Много години се зная с Бицко. Работили сме заедно. Имаме много хубави спомени, много хубави преживявания, много интересни постановки. Той дори написа музика за някои от тях, аз правих някои аранжименти на негови неща.

Той ми е бил преподавател в Консерваторията по хармония. Направи ми силно впечатление в тази учебна среда със свои студенти. С всички тях се държаше много приятелски, но в същото време имаха страхотно уважение, на моменти дори страх от него. Умееше да респектира хората около себе си, защото беше много на "ти" с материята, с която се занимаваше.

Той въобще беше на "ти" с музиката. Имаше много приятели сред музикантството. С него бяхме на "ти" в истинския смисъл на думата."

А семейство Владигерови, впечатлили и малкия Димитър Ганев, имат пръст в музикалната подготовка на не един и двама. Милчо Левиев:

"В Прага свирих на фестивал, джаз, ама беше бая отдавна, и след фестивала – в един клуб. Един господин, доста възрастен, дойде и ме попита: "Вие сте ученик на Панчо Владигеров?". А аз свирех джаз! "Ами Вие откъде разбрахте?". "Начинът, хармониите, гласоводене, явно че сте учили с Панчо Владигеров." Това, мисля, е точен отговор. Най-големият ми учител е бил винаги с мен. Той ме научи да говоря на един език."

Диригентите на Биг бенда се влияят от опита и таланта и на по-възрастните, и на връстниците. Димитър Ганев за Асен Овчаров, изнесъл първия джаз концерт у нас, инициатор на първия ни джаз клуб, създател на първия джазов оркестър:

"Асен Овчаров беше изключително добър музикант. И като човек беше прекрасен, приятел абсолютно с всеки. Един ден получих телеграма от моя приятел Казаков: "Ела веднага, интересува се Овчаров от тебе". Отидох, запознах се с Овчаров. Изключително колоритна личност и трудоспособна. Той ми предложи да бъда първи алт саксофонист заедно с Бенцион Елиезер, трето алто, и Никола Дирециан, тенор саксофон. Беше прекрасен, наистина джазов оркестър, който имаше голям успех в мястото, където свирихме, бар "София".

Това беше след войната. По това време в София даваха един американски филм "В снежния рай". Асен Овчаров отиваше след работа (което значи в четири сутринта) в киното и му пускаха филма, за да заснеме на партитура всичките мелодии, които се изпълняваха от Оркестъра на Глен Милър.

На другия ден започвахме репетиции и какво беше нашето удоволствие, когато трябваше да свирим тези пиеси, които свиреше Оркестърът на Глен Милър."

Единственият запазен запис с гласа на Емил Георгиев припомня встъпителните му думи при първия концерт на "Джаз Фокус-65" с ръководител Милчо Левиев:

"Програмата, която ще чуете тази вечер, е подбрана твърде разностилно. Това обаче е търсено дотолкова, доколкото първата поява на "Фокус-65" ще постави този музикален стил, твърде дискусионен, още с много почитатели у нас, в различните му полярни противоположности като проба и база, от която "Квартет 65" ще продължи своя творчески път в бъдеще."

А откъде минава творческият път на диригентите на Биг бенда?

"В никакъв случай не отричам необходимостта от автентично възпроизвеждане, както примерно знаем всички на стари инструменти да се свири Бах, с клавесините и т. н., но също Бах на саксофон трябва да се свири." (Милчо Левиев)

"Ние сме малко пенкилер оркестър, който трябваше всичко да изпълнява." (Вили Казасян)

"Има много млади музиканти, на които се радвам, защото те ще оставят нещо след себе си." (Димитър Ганев)

"Това е изключително важно да се помага на младите таланти, за да не се къса връзката между поколенията." (Янко Миладинов)

"Аз се опитвам да поведа оркестъра в XXI век. Това какво означава? Ние да свирим музика, която е съвсем нова, съвсем съвременна, без да забравяме това, което е написано през годините за Биг бенда, защото то е страхотно и там има шедьоври, които са наравно с големите класически произведения. Но според мен най-важното е оркестърът да бъде сега, в днешния ден." (Антони Дончев)

За да го има днешният ден, са запомнени много отминали.

Ето как някои от ръководителите на оркестъра са свързали живота си със Старата къща:

"Първия ден в Академията отивахме към салона, ректорът ще говори, професорите ще кажат какво има да се прави и Петьо Ступел ме спира: "А бе, ти на работа ли си някъде?". Казвам: "Не". "Ами, знаеш ли, мене ме пращат в Будапеща и трябва да представя някой." Той беше ръководител на Детския радиохор, а Детският радиохор тогава беше сформиран от една хубава 15-орка дами между 25 и 30 години, завършили академия, певици. Парашкев Хаджиев пишеше, този хор бяха всичките нашите приятелки.

Уговорихме се с Петьо за следващия ден и дойдохме тук. Междувременно Петьо беше предупредил и ме посрещна другарят Найден Найденов. Знаеха ме всичките, разбира се, защото не беше агитка, не беше концерт.

Той ми казва: "Вземи изсвири нещо на акордеона." "Готово." Взех, свирих, акордеонът ми беше първата любов.

"Добре, сега нещо на пиано." Изсвирих нещо на пианото. "Добре, я ми кажи това и това…" Въпроси от обща музикална култура и свързани с конкретната професия – музикален оформител за деца. Това е много важно. Това беше Детският радиотеатър и Леда Милева беше началничка на отдела. Въобще там хлабаво нямаше." (Жул Леви)

"Много добре влияеше на нашата работа някои от тези ръководители, които имаха определено много добро отношение към тази музика и особено към джаза. Например Богомил Нонев, който много често ме е канел в неговия кабинет да слушам и да ми пусне запис на известен биг бенд, музика, която го е впечатлила. По негово време си позволихме за някои продукции на този оркестър да се водим като биг бенд. Преди това беше невъзможно." (Вили Казасян)

"40 години отдадох наистина от живота си и съм щастлив. Не съжалявам за пропуснатите други шансове, които не са били един и два. В цялата тази работа, творческа, се убедих, че не съм сбъркал, че останах в институцията. Тя беше единствената в продължение на много години, която даваше възможност за изява, за високопрофесионално ниво, защото БНР беше инкубатор на идеи, на автори, на творци, на изпълнители от всички поколения. Най-доброто идваше тук, записваше." (Янко Миладинов)

"До голяма степен радиото ме създаде като музикант. Ако не беше то, може би моят живот щеше да протече по съвършено различен начин." (Вили Казасян)

"Като станах диригент на бенда, бат Петьо Парчето, както ние му казваме, обади се да ме поздрави и каза: "Антони, не забравяй, че ти си преди всичко пианист!" (Антони Дончев)

"Почти не знам от утвърдените имена хора, особено в миналото, които да не са преминали през този оркестър, една страхотна школа за всички музиканти." (Вили Казасян)

"Бях поканен от Емил Георгиев като първи алт саксофонист и втори диригент в Биг бенда на Българското радио. На едно честване на Деня на радиото в зала "България" трябваше да свирим без публика, което трябваше да бъде предавано по радиото. Не зная по каква причина Емил Георгиев не пожела да дирижира оркестъра, не искаше да излезе да свирим, понеже нямало микрофони за публиката в салона. А няма публика. Заради това го уволниха и аз трябваше да стана диригент." (Димитър Ганев)

През същата 1962 г. бендът репетира в Студентския дом на културата. Навестява ги шефът на комсомола, който иска оркестърът да се стегне за Осмия младежки фестивал в Хелзинки. "Трябва да свирите там като джазов оркестър и без медал да не се връщате."

Тогава, спомня си Ганев, бендът няма репертоар, но се мобилизира:

"Оттук-оттам намерихме нещо, Морис Аладжем написа пиеса специално за случая. Отидохме в Хелзинки, свирихме, станахме лауреати и се върнахме с медал." Композицията медалист е "Водовъртеж".

"Всяка музика идва от друга музика. Всяко изкуство идва от друго изкуство. Нещата са в един смисъл казани вече, само е различен начинът, по който трябва да се кажат." (Милчо Левиев)

"Музиката е най-висшето нещо, дори може би е единственото нещо, което би ни доближило до Създателя. Тя се развива във времето, отлита, никога не е една и съща. Дори тази музика, която е написана съвсем точно с всички указания за изсвирването, не е една и съща. А какво остава за импровизираната музика? Музиката е благословия." (Антони Дончев)

Музикантите в Биг бенда изглежда са били особено набожни. Ангажиментите им през годините: безброй концерти, фестивали, турнета, записи, честичко са си общували с Всевишния, освен с публиката. Но не само.

Янко Миладинов и Вили Казасян си спомнят, че няма голямо име в българската музика, което да не е записвало с оркестъра.

"Помните годините на "Златния Орфей", това беше събитието на годината, музикалното. Улиците пустееха, когато вървеше фестивалът. 70-те и 80-те години се правеха и шоу програми. Съвместните продукции, където имаше шоу програма или ревю, или новогодишни, или каквито и да е по-представителни програми, нашият оркестър беше отпред." (Янко Миладинов)

"Пътували съм почти в цяла Европа, най-вече в Съветския съюз, бившия. Там повече от 20 турнета сме правили. За по два месеца сме обикаляли като гламави из съюза, къде ли не сме били. И сме посрещани навсякъде в зали по 5000-6000 души, спортни зали, където слушат с огромен интерес. Пълно с хора, издокарани, точно като на празник.

Свирили сме и в кръчми дори, на запад. В Щутгарт имахме ангажимент, в Берн, в една от най-големите зали, не концертна, за шоу програми, на маси слушат, но слушаха много внимателно и това беше един много сериозен концерт.

Участвахме на различни джаз фестивали, където се поставяха много по-сериозни задачи пред музикантите. Там вече по-посредствени музиканти в оркестъра не можеха да бъдат в тон с изискванията.

Имали сме и гастроли в чужбина с такива програми. Навсякъде с много голяма почуда слушаха, очакваха нещо съвсем различно. Бяха изненадани, че в България има оркестър, който свири такава сложна музика." (Вили Казасян)

И така вече 65 години, но както би казал Емил Георгиев: "Мисля, че много думи са неуместни тази вечер. Да пожелаем на публиката интересни възприятия, а на музикантите – на добър час!"

Снимки: Биг бенд на БНР