Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Партиите от мнозинството се обявиха за запазване на хартиените бюлетини

Снимка: БНР

Партиите от управляващото мнозинство се обявиха за запазване на хартиените бюлетини. Това стана ясно по време на продължилата 3 часа дискусия на работната група за обсъждане на промените в Изборния кодекс преди второ четене. Общият проект за окончателно приемане включва пет законопроекта, предложени от ПП, ДБ, "Възраждане", БСП и ИТН и приети на първо четене.

Дискусията беше организирана от Комисията по конституционни и правни въпроси, чийто председател – Анна Александрова от ГЕРБ-СДС, се мотивира така:

"Ние, управляващото мнозинство, не желаем да отпадне хартията".

Според нея отпадането на хартиената бюлетина ще откаже още хора от гласуването.

От ДПС-ДПС подкрепят позицията на трите партии от управляващото мнозинство, но предложиха компромисно решение.

Ваня Василева:

"Не можем и не искаме да лишаваме българския избирател от правото да гласува с хартиена бюлетина. Направили сме предложение - след като избирателят гласува с хартиената бюлетина, още в тъмната стаичка да има сканиращо устройство, в което избирателят поставя бюлетината".

Анна Александрова допусна, че е възможно това да се въведе експериментално в секции в трите най-големи градове, но напомни, че в бюджета не са предвидени средства за сканиращи устройства. Според нея работещото решение за следващите избори е във всяка секционна избирателна комисия да бъдат включени юристи, учители и представители на държавните институции, за да се избегнат грешки при броене на бюлетините. Предложението ѝ срещна възражение от представителите на ЦИК, които напомниха, че и сега трудно намират юристи за 265-те общински избирателни комисии.

Тъкмо заради липсата на достатъчно подготвени хора част от участниците в дискусията се обявиха против идеята за създаване на регионални преброителни центрове. Друг аргумент е, че така няма да може да се установи къде са допуснати грешки, ако се стигне до повторно преброяване.

По време на дебата се чуха и предложения, които не са залегнали в приетите на първо четене проекти на 5 от парламентарно представените партии. Сред тях - увеличаване на прага за влизане в НС от 4 на 6%, въвеждане на образователен ценз за членовете на секционните избирателни комисии, опростяване на изборните протоколи и други.

"Вътре има неща, които ако се приемат, ще имаме абсурдно законодателство", предупреди зам.-председателят на ЦИК Цветозар Томов. 

Следващата дискусия ще се проведе идния вторник. Тогава експерти и депутати ще обменят мнения за подобряване работата на секционните избирателни комисии и избирателните списъци.

По публикацията работи: Георги Даскалов

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Избори за регионални управители се проедоха в три италиянски области

Една четвърт от гласоподавателите в Италия, или 15 милиона души, избраха регионални управители на областите Венето, Пулия и Кампаня. В сравнение с предишния вот, настоящия  регистрира рекордно средно ниско участие под 44% и за трите региона.  Вотът не доведе до промени в избора на местното население, независимо от очакванията на управляващите, и..

публикувано на 25.11.25 в 01:26

Златна монета от епохата на Фелипе III счупи европейски рекорд на търг в Женева

Голяма испанска златна монета на повече от 4 века беше продадена днес на търг в Женева за рекордните за Европа 2 817 500 швейцарски франка. 339-грамовата жълтица е била изсечена през 1609 година в Сеговия за крал Фелипе III. Тя е с номинал 100 ескудо, или 1 сентен. Златото, от което е направена, е било донесено  в Испания от конквистадорите. До днес..

публикувано на 24.11.25 в 23:19
Президентите на САЩ Доналд Тръмп (вляво) и на Украйна Володомир Зеленски - Вашингтон, 17 октомври 2025

Зеленски потвърди план за среща с Тръмп, но Белият дом отрича да е насрочена

Президентът на Украйна Володимир Зеленски потвърди в редовното си вечерно видеообръщение, че планира да се срещне с американския президент Доналд Тръмп, за да обсъдят спорните въпроси по мирния му план. "Украйна никога няма да бъде пречка пред мира, милиони украинци заслужават достоен мир", заяви Зеленски. И декларира, че е готов да работи с..

публикувано на 24.11.25 в 23:14
Бившият директор на ФБР Джеймс Коми

Неуспешен съдебен удар по критици на Тръмп

Федерален съдия от Южна Каролина отхвърли искове на министерството на правосъдието на Съединените щати срещу бившия директор на ФБР Джеймс Коми и срещу главния прокурор на щата Ню Йорк Летиша Джеймс. Съдия Камерън Макгоун Къри постанови, че назначаването на федералната прокурорка Линдзи Халигън, която се опита да заведе делата, за временно..

публикувано на 24.11.25 в 23:13

В Мадрид започна процес срещу бивш премиер на Каталуния

В Мадрид започна процес срещу бившия премиер на Каталуния Жорди Пужол. 95-годишният политик е обвинен в пране на пари.   Заради влошеното здравословно състояние на Пужол, магистратите от Висшия съд в столицата решиха делото да се проведе чрез видеоконферентна връзка. Прокуратурата твърди, че ръководителят на каталунското правителство в периода 1980-2003..

публикувано на 24.11.25 в 23:04
Алваро Гарсия Ортис

Главният прокурор на Испания подаде оставка

Главният прокурор на Испания Алваро Гарсия Ортис подаде оставка. Оттеглянето му идва няколко дни след като Върховният съд го призна за виновен по дело за изтичане на поверителна информация.   В безпрецедентния за Испания процес Алваро Гарсия Ортис беше подведен под отговорност за разкриване на поверителни данни във връзка с изтичането на имейл с..

публикувано на 24.11.25 в 22:09
Тинеке Стрик

Евродепутати настояват за пълно замразяване на европейското финансиране за Унгария

Докладчикът за Унгария - евродепутатката от групата на Зелените/Европейски свободен алианс Тинеке Стрик, призова Еврокомисията да замрази до 100 процента от европейското финансиране на Унгария. Тя говори пред пленарната сесия на Европарламента в Страсбург по време на дебат за върховенството на закона в страната. "В продължение на 7 години от..

публикувано на 24.11.25 в 22:06