Милен Митев: Обществените медии обединяват по-добре от политиците

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Репортаж на Ангелина Пискова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"75 години по-късно, при тревожна геополитическа ситуация - войната в Украйна и в Близкия Изток, след като Съединените щати късат Трансатлантическия пакт, който оформяше обществата ни от края на Втората световна война, никога не сме имали по-голяма нужда да се обединим, за да отстояваме категорично ценностите ни. Не толкова за защита на обществените услуги, а на света такъв, какъвто искаме да го запазим - нашите демокрации, ценности, единството на нашите общности и съграждани", отбеляза президентът на Европейския съюз за радио и телевизия Делфин Ернот Кунчи.

Създаден през 1950-та година, Европейският съюз за радио и телевизия се разраства към Източна Европа през 1993-та година и включва голяма част от обществените медии от Централна и Източна Европа, много преди да се обърне към нас.

"Това показва, че чрез медиите можем да търсим нещата, които ни обединяват – понякога много по-ефективно, отколкото го правят политиците", отчита генералният директор на БНР Милев Митев, който е и в управителния съвет на Съюза.

Ваутер Гьокиер е ръководител на клона на Съюза в Брюксел. Той определя предизвикателствата пред медиите през следващите години като "твърде много", но смята, че има и причини да бъдем оптимисти:

"Първо, предизвикателствата, тоест, натискът, на който са подложени медиите като цяло и журналистите, са реални. На първо място, има политически натиск, но и търговски. И на тях трябва да се даде отговор не само от европейските правителства, но и от ЕС, като се предвидят солидни гаранции за журналистите като добро финансиране, за да продължат работата си. Второто е влиянието на т.нар. Big Tech - световни фирми, които са далеч по-богати и разполагат с далеч повече пари от медиите в Европа и играят много по-значима роля за достъпа до медиите на гражданите. Смятам, че в Европа има възможности за доста добра система, която да позволи по-добра защита и разпространение на тази уникална медийна система на обществени, а и на частни медии, така че обществото да бъде обслужено по-добре. Така че, да, има доста предизвикателства, но виждам по-добро разбиране за тях в мисленето на политиците. Има и инструменти, които да ни извадят от този свят, който изглежда заплашителен." 

"След като обществените медии оцеляха през възхода на социалните мрежи и продължават да бъдат силни, да се радват на голямо обществено доверие, сега сме на прага на нова голяма технологична промяна с навлизането на изкуствения интелект навсякъде около нас, включително в работата на медиите. Много е важно по какъв начин ще успеем да го използваме самите ние, обществените медии. Много е важно как ИИ ще използва нашето съдържание", коментира генералният директор на БНР Милен Митев.

Той посочи необходимостта от "законодателна рамка, която да позволи обществените медии да работят наравно с големите технологични компании".

"Борбата с дезинформацията няма как да се случи със забрани. Времето показа, че забраните или са неефективни, или провокират допълнителен интерес към забранената услуга", смята Митев.

На американските платформи ясно трябва да се обясни, че в Европа трябва да прилагат европейските правила, изтъква Ваутер Гьокиер.

"Първо, трябва да се обясни на американските платформи, че щом се насочват към европейските граждани или потребители, просто трябва да прилагат правилата, които важат за Европа. За тяхното съществуване има сериозно основание - те служат за защита на потребителя, непълнолетния и обществения интерес като цяло. Сега е по-лесно да им се покаже, че има проблем, след като политиците разбраха, че Х създаде такъв по отношение на демокрацията и достъпа до медии, когато на платформите се позволи да налагат практики, каквито искат. В това отношение имам надежда, защото има по-добро разбиране." 

Появява се още един проблем - Съединените щати спират финансирането на "Свободна Европа и "Гласът на Америка".

"Виждаме наистина предизвикателство с "Гласът на Америка", което е изправено пред тази заплаха. Смятам, че това, в известен смисъл, подсилва необходимостта от силен медиен сектор, който да може да помогне за запълването на тази празнина. Защото при това положение хората трябва да намерят това съдържание на друго място. И тогава опираме или до станции, ръководени от Русия, които поднасят преднамерена информация или се насочваме към финансирана и независима медия, която може да даде обективна и надеждна информация", отбелязва Гьокиер.

"Нашите общества няма как да ни използват като оръжие, но трябва да разберат, че могат да ни използват като защита. Нашата независимост е в интерес на цялото общество", изтъква Милен Митев.