На 24 март, при възторжен прием от страна на публиката и музикалната критика, се състоя най-новата премиера във Виенската Щатсопер – "Йоланта" от Пьотр Илич Чайковски. Автор на либретото на тази последна творба на композитора е неговият брат Модест Чайковски, а съдържанието е по пиесата "Дъщерята на крал Рене" от датския поет Хайнрих Херц.
Новата продукция бе дългоочаквано музикално събитие в културния живот на австрийската столица, тъй като лиричната опера "Йоланта" се завърна на сцената на Щатсопер след 125 години отсъствие от афиша на театъра. На 22 март 1900 г. е първото представяне на това заглавие в тогавашната Дворцова опера във Виена. Инициативата е на Густав Малер, който е силно впечатлен от творчеството на Чайковски. Още като капелмайстор в Хамбург Густав Малер реализира в тамошния оперен театър през 1893 г. първото представяне на "Йоланта" извън границите на Русия, а по-късно през 1900 г., вече в качеството си на директор на Виенската дворцова опера, осъществява и сам дирижира австрийската премиера на творбата.
Актуалната продукция във Виена е дело на впечатляващ постановъчен екип: диригент е Туган Сохиев, режисьор - младият, роден в Казахстан Евгений Титов, красивата и ефектна сценография е дело на Руфъс Дивизус, а костюмите - на Анмари Уудс. Всички те допринасят за изящната, естетическа визия на спектакъла. Красив зелен хълм и феерия от цветя в райска градина, на фона на бароков замък, ни пренасят в имагинерния свят, в който в уединение живее незрящата принцеса Йоланта. Тя е заобиколена от придворна свита, на която е забранено да споделя истината за нейната слепота и царски произход. Принцесата изпитва тъга, усещайки интуитивно, че нещо съществено в нейния живот ѝ убягва. Йоланта проглежда благодарение на лечението на мавританския лекар Бен-Хакиа и чрез своята вдъхновяваща любов към граф Водемон, който словесно обрисува и разкрива пред нея един нов, бленуван магически свят на светлина, цветове и божествена красота.
Но в концепцията на постановчика Евгений Титов този щастлив финал на операта, заложен в либретото, не е еднозначен. Истинското послание на режисьора настъпва като взрив именно в последните минути на спектакъла. В неговата концепция вече прогледналата Йоланта се сблъсква с реалността, която може да бъде не само красива, но и ужасяваща. За секунди всичко се трансформира – бароковият дворец в дъното на сцената се срива и показва ужаса на външния свят, разкъсван от войни и трагични човешки съдби. На втори план, зад красотата на райската градина, пред публиката се разкрива един опустошен изглед, апокалиптичен пейзаж, мрак, руини, протегнати ръце на фигури, облечени в тъмни качулки, които излъчват страдание.
В този момент режисьорът поставя философския въпрос – какво избира всеки от нас да види в заобикалящия свят, защото който вижда светлината трябва да види и сянката? Дали понякога хората не са слепи без да са такива всъщност, предпочитайки да затворят очите си за злото и да отвърнат поглед от трагичните събития и нещастието в днешния свят? Евгений Титов споделя, че се вдъхновява за своите режисьорски решения от музиката на Чайковски и слушайки грандиозния хор във финала на операта избира този кулминационен момент, за да отправи своето послание към публиката.
Силно въздействащ на пулта е Туган Сохиев, който води оркестъра без диригентска палка и буквално извайва с изразителен емоционален жест на ръцете всички драматични обрати във великолепната музика на операта „Йоланта“.
Блестящо подбран е солистичният състав на новата продукция във Виенската Щатсопер. Примата Соня Йончева бе очакваната бляскава звезда в постановката. След триумфален успех в тази партия на сцените на Пале Гарние през 2016 г. и Метриполитън опера - Ню Йорк през 2019 г., тя представи своето ярко превъплъщение на престижната австрийска сцена. Специализираното печатно издание на Щатсопер „OPERNRING“ постави на своята корица за месец март нейна снимка и публикува обширно интервю с българското сопрано.
Премиерният спектакъл бе триумфален успех за целия постановъчен екип и изпълнителски състав, а публиката прие с възторг и възнагради с бурни овации ярката интерпретация на Соня Йончева в ролята на Йоланта. Отзвукът в австрийските медии е впечатляващ: Авторитетното издание Der Standart отбеляза: „Соня Йончева съчетава вокално великолепие с драматичен заряд и силно актьорско присъствие в задълбоченото изграждане на образа на своята героиня.“ Вестник Kurier обобщава: „Соня Йончева възхищава с красивия тембър на своя сопранов глас, финес в изпяването на лиричните пасажи и експресивност в драматичните моменти!“, а изданието Der neue Merker подчертава: „Една принцеса не би могла да бъде по-красива и завладяваща, отколкото тази в интерпретацията на Соня Йончева.“
Силни образи в операта на Чайковски изградиха и солистите Дмитрий Попов, баритонът с утвърдена международна кариера Борис Пинкасович и българският бас Иво Станчев, който след поредица от изяви на реномирани световни сцени, направи своя успешен дебют във Виенската Щатсопер.
Заключителният спектакъл на „ Йоланта“ ще бъде пряко излъчван на 6 април в ефира на австрийската държавна телевизия ORFIII.
Серията от забележителни изяви на Соня Йончева на сцената на Виенската Щатсопер през настоящия сезон продължава – след успешните превъплъщения в ролята на Тоска през февруари и Йоланта през март, българската оперна прима ще изпълни партията на Мадалена Де Коани в операта "Андре Шение" на 8, 12 и 15 април в легендарната постановка на режисьора Ото Шенк.
За слушателите на предаването "Алегро Виваче" по "Хоризонт" Соня Йончева и Иво Станчев споделиха кратко емоционални думи за своето участие в новата продукция на "Йоланта" от Чайковски. Чуйте кореспонденцията в звуковия файл.
За седма поредна година голямата поляна край река Видима до троянското село Дебнево ще събере изтъкнати музиканти от България и чужбина. Фестивалът започва на 30 юли и ще продължи до втори август. Културеният форум носи името JAM ON THE RIVER. Подготвили сме много музикални изненади за нашите гости, разказа пред БНР организаторът..
Творци от 8 до 81 години участваха в 40-ото издание на пленера по рисуване във Вършец . Той се проведе през миналата седмица и завърши с изложба на създаденото от 20-те художници от региона. Картините бяха изложени в двора на къщата на Съюза на българските художници в курортното градче. Освен създадените над 70 картини и творби, по-важното за..
Заради ударната вълна от паднала наблизо ракета, която изпочупи стъкла на сградата на Операта в Тел Авив, премиерата на “Турандот“ от Пучини – последна за сезона, беше не в края на юни, а през юли. За най-нетърпеливите в едно от фоайетата се състоя концерт-лектория с избрани арии от творбата, изпълнени от студентите в специализирания клас на..
В осмото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: Разговор със сопрана Красимира Стоянова, диригента Павел Балев и продуцента Георги Еленков за звукозаписната работа по предстоящия моцартов албум на българската оперна прима със Симфоничния оркестър..
Ако сте ценители на съвременното изкуство, до 21 ноември в къщата музей "Вера Недкова" в София, която е филиал на Националната художествена галерия, можете да разгледате новата изложба "Метафора на паметта" на художничката Деница Тодорова. Тя е завършила живопис в Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен. От 20 години..
От днес - 18.08, на големия екран тръгва документален филм за певицата Милена Славова. Лайтмотивът "И никой не пита защо" е избран за заглавие на лентата. Ние се познаваме повече от 30 години, разказа пред БНР режисьорът Марио Кръстев. "Тя наистина си задава много въпроси и се чуди защо другите не го правят. Милена е запазила чистотата си...
В столичната галерия "Арт 158" беше открита изложбата "Да запазим "Корал": Безполезни изкопаеми 2025". В нея се срещат изкуството, екологията и протестът срещу застрояването на българското Черноморие. Тя е свързана със стремежа да запазим това място, обясни пред БНР кураторът проф. Борис Сергинов. "Показват се неща, които са намерени..
Убеден съм, че има обществена потребност за отделянето на горския сектор в самостоятелно ведомство с неговите отговорности. България все още е за..
"Става все по-топло. Сега юли е с 2.7 градуса над нормата". Това обясни пред БНР проф. Георги Рачев, климатолог и преподавател в СУ "Св. Климент..
Максималният размер на държавната помощ за пострадалите от пожарите е 1914 лв. Това заяви пред БНР Анелия Василева - началник отдел "Социални и семейни..