На 24 март, при възторжен прием от страна на публиката и музикалната критика, се състоя най-новата премиера във Виенската Щатсопер – "Йоланта" от Пьотр Илич Чайковски. Автор на либретото на тази последна творба на композитора е неговият брат Модест Чайковски, а съдържанието е по пиесата "Дъщерята на крал Рене" от датския поет Хайнрих Херц.
Новата продукция бе дългоочаквано музикално събитие в културния живот на австрийската столица, тъй като лиричната опера "Йоланта" се завърна на сцената на Щатсопер след 125 години отсъствие от афиша на театъра. На 22 март 1900 г. е първото представяне на това заглавие в тогавашната Дворцова опера във Виена. Инициативата е на Густав Малер, който е силно впечатлен от творчеството на Чайковски. Още като капелмайстор в Хамбург Густав Малер реализира в тамошния оперен театър през 1893 г. първото представяне на "Йоланта" извън границите на Русия, а по-късно през 1900 г., вече в качеството си на директор на Виенската дворцова опера, осъществява и сам дирижира австрийската премиера на творбата.
Актуалната продукция във Виена е дело на впечатляващ постановъчен екип: диригент е Туган Сохиев, режисьор - младият, роден в Казахстан Евгений Титов, красивата и ефектна сценография е дело на Руфъс Дивизус, а костюмите - на Анмари Уудс. Всички те допринасят за изящната, естетическа визия на спектакъла. Красив зелен хълм и феерия от цветя в райска градина, на фона на бароков замък, ни пренасят в имагинерния свят, в който в уединение живее незрящата принцеса Йоланта. Тя е заобиколена от придворна свита, на която е забранено да споделя истината за нейната слепота и царски произход. Принцесата изпитва тъга, усещайки интуитивно, че нещо съществено в нейния живот ѝ убягва. Йоланта проглежда благодарение на лечението на мавританския лекар Бен-Хакиа и чрез своята вдъхновяваща любов към граф Водемон, който словесно обрисува и разкрива пред нея един нов, бленуван магически свят на светлина, цветове и божествена красота.
Но в концепцията на постановчика Евгений Титов този щастлив финал на операта, заложен в либретото, не е еднозначен. Истинското послание на режисьора настъпва като взрив именно в последните минути на спектакъла. В неговата концепция вече прогледналата Йоланта се сблъсква с реалността, която може да бъде не само красива, но и ужасяваща. За секунди всичко се трансформира – бароковият дворец в дъното на сцената се срива и показва ужаса на външния свят, разкъсван от войни и трагични човешки съдби. На втори план, зад красотата на райската градина, пред публиката се разкрива един опустошен изглед, апокалиптичен пейзаж, мрак, руини, протегнати ръце на фигури, облечени в тъмни качулки, които излъчват страдание.
В този момент режисьорът поставя философския въпрос – какво избира всеки от нас да види в заобикалящия свят, защото който вижда светлината трябва да види и сянката? Дали понякога хората не са слепи без да са такива всъщност, предпочитайки да затворят очите си за злото и да отвърнат поглед от трагичните събития и нещастието в днешния свят? Евгений Титов споделя, че се вдъхновява за своите режисьорски решения от музиката на Чайковски и слушайки грандиозния хор във финала на операта избира този кулминационен момент, за да отправи своето послание към публиката.
Силно въздействащ на пулта е Туган Сохиев, който води оркестъра без диригентска палка и буквално извайва с изразителен емоционален жест на ръцете всички драматични обрати във великолепната музика на операта „Йоланта“.
Блестящо подбран е солистичният състав на новата продукция във Виенската Щатсопер. Примата Соня Йончева бе очакваната бляскава звезда в постановката. След триумфален успех в тази партия на сцените на Пале Гарние през 2016 г. и Метриполитън опера - Ню Йорк през 2019 г., тя представи своето ярко превъплъщение на престижната австрийска сцена. Специализираното печатно издание на Щатсопер „OPERNRING“ постави на своята корица за месец март нейна снимка и публикува обширно интервю с българското сопрано.
Премиерният спектакъл бе триумфален успех за целия постановъчен екип и изпълнителски състав, а публиката прие с възторг и възнагради с бурни овации ярката интерпретация на Соня Йончева в ролята на Йоланта. Отзвукът в австрийските медии е впечатляващ: Авторитетното издание Der Standart отбеляза: „Соня Йончева съчетава вокално великолепие с драматичен заряд и силно актьорско присъствие в задълбоченото изграждане на образа на своята героиня.“ Вестник Kurier обобщава: „Соня Йончева възхищава с красивия тембър на своя сопранов глас, финес в изпяването на лиричните пасажи и експресивност в драматичните моменти!“, а изданието Der neue Merker подчертава: „Една принцеса не би могла да бъде по-красива и завладяваща, отколкото тази в интерпретацията на Соня Йончева.“
Силни образи в операта на Чайковски изградиха и солистите Дмитрий Попов, баритонът с утвърдена международна кариера Борис Пинкасович и българският бас Иво Станчев, който след поредица от изяви на реномирани световни сцени, направи своя успешен дебют във Виенската Щатсопер.
Заключителният спектакъл на „ Йоланта“ ще бъде пряко излъчван на 6 април в ефира на австрийската държавна телевизия ORFIII.
Серията от забележителни изяви на Соня Йончева на сцената на Виенската Щатсопер през настоящия сезон продължава – след успешните превъплъщения в ролята на Тоска през февруари и Йоланта през март, българската оперна прима ще изпълни партията на Мадалена Де Коани в операта "Андре Шение" на 8, 12 и 15 април в легендарната постановка на режисьора Ото Шенк.
За слушателите на предаването "Алегро Виваче" по "Хоризонт" Соня Йончева и Иво Станчев споделиха кратко емоционални думи за своето участие в новата продукция на "Йоланта" от Чайковски. Чуйте кореспонденцията в звуковия файл.
Не е често явление филхармония да получи званието почетен доктор от висше музикално училище? Това ще се случи през месец май в Тел Авив. Новината съобщиха на юбилейния двайсети гала форум на Висшето училище за музика "Бухман-Мета" при Телавивския университет. Нашите кореспондентки в Израел Феня и Искра Декало присъстваха на концерта под..
Фестивалите често дават шанс на публиката за незабравими преживявания. На 14 април в зала „България“, в рамките на 25-ото издание на Европейския музикален фестивал, срещата е с Камерния оркестър на Баварското радио, сформиран през 2000 г. от концертмайстора на прочутия Симфоничен оркестър в Мюнхен - Радослав Шулц. След дебюта си миналата година..
По време на галаконцерта "Музикант на годината 2023" на 31 май 2024 г. в Първо студио на БНР екипът на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" връчи и ежегодната специална награда в подкрепа на млад талант в памет на дългогодишната водеща Олга Камбурова. Получи я младата цигуларка Олга Дойкова - възпитаничка на Национално училище за музикално и..
Смесеният хор на медиците "Родина" и неговият диригент Мая Василева-Четрокова канят почитателите на хоровото изкуство на 9 април в зала "България" на голям празник по повод два юбилея: Хорът закръгля 7 десетилетия, а ръководителката му - 25 години творческа дейност. Входът е свободен. Смесеният хор на медиците „Родина“ е единственият хор в..
В 26-ото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: - Отзвук от празничния пролетен концерт “65 г. Детски хор на БНР “ в Зала “България“ - Софийската национална опера и балет прибави в репертоара си чудесен нов спектакъл за малки и големи – мюзикъла..
Квартет "Кварто" ще представи своя специална програма, посветена на утрешния Международен ден на ромите. Артистите от формацията са избрали за концертите името "Циганка". Иван Пенчев, ръководител на квартета, разказа пред БНР, че се е получил по-скоро един европейски проект. "Това са произведения, които всички обичат". В основата е..
13-о издание на Фестивала на комедийния и сатиричния спектакъл се провежда в Габрово и съвсем в духа на града на хумора разсмива публиката, а и съседите, които гостуват на театралните вечери. Девет са заглавията в афиша на събитието, на което БНР е медиен партньор. Оценяват ги професионалисти, които на официална церемония утре вечер ще..
След "улгартрансгаз" и договора с турската копания "Боташ", разследването в хотели в български ски курорти за предполагаема измама с европейски..
"Българската следа" е референция на опита за покушение срещу папата. Заглавието беше от една страна да си играя с клишето чисто иронично. В друг..
В еврозоната България може да влезе на 1 януари 2026 г. или началото на 2027 г. Средата на годината никога не е ставало и никога няма да стане, защото..