През процепа на времето - "Приключения с Балканска библиотека" на Георги Гроздев

Писателят и издателя Георги Гроздев представи пред БНР най-новата си книга "Приключения с Балканска библиотека". В нея е събрана неговата работа, неговите успехи в продължение на толкова много години. Откъде да започнем?

"Книгата е посветена на нашите съмишленици от България и Балканите с благодарност. Макар да съм автор, съм и съставител, с текстове участват и доста имена от българския и балканския културен ландшафт. Тя не е чисто авторска книга и не е направена за възхвала на моята скромна личност. Доколкото съм бил успешен издател, съм създавал условия, организация и контакти. Това е признато, както казват „приживе“ от много авторитетни имена".

Всъщност тази книга обобщава едно голямо общо дело в продължение на доста години?

"Двайсет и две години. Задължително беше да има някаква мярка в подбора. Разделена е на четири части, отразени са различни периоди с имена, случки, събития, интересни текстове, но и доста подробности остават извън нея. Тя е направена с мое участие, тъй като никой друг не би могъл да я създаде в този вид.  Никой не е преживял онова, което аз съм преживял. Интересно е сравнението с обстановката преди да се появи нашата Балканска библиотека и какво става след нея. Има много рязък контраст – петдесет години културна изолация на балканските страни, след деветдесетте години изведнъж се появяват условия за контакти, връзки, пътувания, срещи на неформална основа, лични, приятелски".

Каква е ролята на държавата в този случай?

"В случая държавата няма никаква роля. Даже въпреки нашите посолства и културни аташета, както се наричат тогава, са правени тези контакти. При някои срещи културни служби и служители се криеха, не им влизаше в задълженията и заплатата. А и аз не съм ги търсил, не ми е било нужно. Това е инициатива на едно частно издателство, осъществявана с много усилия, финансови и други, стъпка по стъпка от страна в страна на принципа на личното доверие и приятелството. В резултат на което са създадени над сто издания. В случая количеството не е важно, важна е нашата амбиция, стремеж да бъдем издателство – мост, което да прекъсне половинвековната литературна изолация. Ние издадохме на български език едни от най-добрите писатели от всички балкански страни. Моето удовлетворение  сега е голямо. Защото мога да отида във всяка балканска страна с четири-пет книги от най-добрите им автори. Има хора, които ще ме посрещнат като стар познат и с „Добре дошъл!“, както се казва. Това не съм го очаквал да се получи. Но… Имаше период, когато едно пътуване до Турция и Гърция щеше да вдигне на крак цялото министерство на вътрешните работи. Да не говорим за Македония, тя след 1945 г. е създавана като антипод на всичко българско. Както казваше Вера Мутафчиева, голям приятел на издателство „Балкани“: „Г-н Гроздев, в Скопие за изречени най-хулните,  най-нелицеприятни думи за нас българите като култура и общност!“ Беше по повод моя сборник балкански разкази „Снощи минах“ и романа „Плячка“, преведен на македонски, които тя прочете с интерес, а за разказите написа предговор".

Нали това е целта на Балканска библиотека – да свързва, а не да разделя? Да свърза писателите, а от там и народите, от които те произхождат и би трябвало да "представляват?"

"Наричам дейността ни "Приключения", тази дума за мен обобщава основната тръпка в работата ни. Ние нямахме особен план или осигурено финансиране. Както ви казах, вървяхме стъпка по стъпка. Но при всяка стъпка, при риска, което беше поет, се откриваха  нови и нови възможности. Основната причина за тези възможности бяха именно писателите от отделните балкански страни. Те ни се доверяваха, те участваха. Това участие създаде този мост, който искахме да съществува и като културен образец, дето се казва, да остане като пример, като факт във времето.

Следващата, обратната перспектива на „приключенията“, които се радваха на вниманието на медии от страната и чужбина, на читатели, на обикновени хора от различни страни е обратът, който се получи. Тогава процепът в общественото и културно пространство се затвори. Моето вътрешно усещане и досега е за един процеп, в който ние започваме нещо, без да знаем, че той ще се затвори. Не знаем, че ще дойде победоносен тътен потопът на жълтата култура, културата на шоуто, на подмяната".

Коя година се затвори процепът?

"Горе-долу, когато дойде и жълтата партия на власт. Не искам да казвам конкретни имена на активисти /смее се/. Стана нещо, което никога не беше ставало по нашите земи. Появиха се героите на новото време. Виждаме и някои от тях в парламента като държавнотворци, като хора, облечени с някаква институционална власт, виждаме ги като лица, които търсят бъдещето?! В много критични за България проблеми те правят грешки. Става дума и за отношението към северомакедонската култура и македонския език. В книгата има откъси от архивни документи на Ганчо Савов, наш известен историк на южнославянските литератури и преводач. Бил е в затвора единадесет години по времето на социализма. По времето на цар Борис III нашите войски, които македонците наричат „фашистки“, се разполагат. Виждал съм тези укрепления и тунели с хиляди кубически метра бетон, все едно, че никога няма да се оттеглят. Тогава е обявено, че македонският език не съществува. Всеки, който се определи като македонец, подлежи на сурово съдебно наказание, съобразно приет тогава закон. Минават две-три години, войната свършва, идва друга власт в България. Тя пък обявява, че у нас в Пиринския край съществуват автентични древни македонци, започват да сменят имена и паспорти. Тогава се подаряват и костите на Гоце Делчев в Скопие.

Правихме премиера на Любчо Георгиевски, експремиер на Македония, наш личен  приятел, тук в София. Той прие българско гражданство. Тогава се появи натиск от важна институция да не се пише „превод“, а „адаптация“, все едно поетичната му книга „Град“ и публицистичната „С лице към истината“ са канцеларски документи. Един български централен вестник посвети две вестникарски страници на редакционното каре. Проблемът е, че разговорният македонски не е книжовният македонски. На тази тема в „Приключенията“ имам дълъг разговор с белгийския професор Раймонд Детрез. Той е специалист по Балканите, не е търсен от нашите медии. Изучавал е тези процеси езиковедски, лингвистично. Още в началото на двадесети век се издават учебници във Велико Търново, които се неразбираеми за населението в Западна Македония. Население, което към днешна дата, вече 145 г., е извън културното и политическо поле на България. Там е извършена асимилация."

Как от днешна гледна точка могат да се утвърждават и възстановяват културни връзки, да се запазват мостове, а не да се рушат?

"Много е лесно да се отговори. Казал го е отдавна първият балкански нобелов лауреат Иво Андрич. Защо на Балканите културните елити не могат да се изравнят с тези на цивилизованите страни? На Балканите все още не сме приели, че уважението към личността на другия е безпрекословно. Просто да уважаваме другите – това ни е най-трудно май. Има такъв израз: "Знаеш ли кой съм аз!?"

Все пак не вярвам тази книга да завършва песимистично.

"Да. Където казваме, че чудовищата на Балканите са живи, някъде дремят, а някъде въобще не спят. Те никога не умират. Има ли солидарност, контакти, взаимно разбирателство те се скриват."

Какво мислят българските интелектуалци за вашите усилия? В книгата чета какво е казал проф. Светлозар Игов, бог да го прости. "Изключително благородно, изключително трудно е това, което започваш!"

"Балканска библиотека беше подпомогната не само от чуждите автори, с които установихме много близки контакти, но и от българските първи имена, някои от които вече не са живи. Балканската поредица беше предхождана от друга, „Бялата поредица“, както я нарече Вихрен Чернокожев. В нея са нашите класици от Генчо Стоев, Йордан Радичков, Ивайло Петров, Вера Мутафчиева до Блага Димитрова, Радой Ралин, общо 15 писатели с карикатуриста Борис Димовски. Те се събраха в чест на издателство „Балкани“  в Народната библиотека на 19 май 1999 г., някои бивши приятели като Ивайло Петров и Йордан Радичков не бяха се срещали от десет години. Така се отбеляза завършването на тяхната поредица, която имаше много читатели. По-късно започна и балканската поредица. Тя ги интересуваше много,  почти нищо не знаеха, както повечето от нас, за балканските автори, нали е имало желязна завеса. Това са десет страни след разпада на Югославия, включително гръцки Кипър и Словения, те са извън географската територия на Балканите, но са в нейната културна територия. Спомням си как трепна Радичков като му подарих „Сараевска книга на мъртвите“ от Йосип Ости. Дълго я разглежда потънал в мълчание."

Добре, да си представим, че сега не сте на толкова години на колкото сте, а два пъти по-млад и имате намерение да минете през нов процеп. Ако трябва да започнете Балканска библиотека през 2025 за първи път, какво бихте направили?

"Аз казах във вашето предишно интервю от 2 януари 2025, това е невъзможно в момента според мен. Нещата се промениха принципно. Една от основните причини е културният упадък. Да издаваш и да се интересуваш от стойностни чужди автори от Балканите са нужни любопитство и интерес у една достатъчна на брой публика с базисни културни знания и натрупвания, най-напред – достатъчно грамотна. А също и платежоспособна. Виждате днес колко зрелищни и примитивни са средствата, с които се лови вниманието на публиката. Към нея няма никакви изисквания. Виждате масово оглупяване, деградиране, опаковано като мода и успех."

Нима няма добри автори на Балканите?

"Има! И ние ги издадохме. Сега се появяват нови. Има и нещо друго. Тогава съществуваше  всеобщо въодушевление след Горбачов, след 1990, вдишвахме кислорода на свободата, който възбуди нашето съзнание, появи се непознато настроение за подем. Известно е как заглъхна този тласък, как не можа да намери развитие и разширение. Как се изроди в примитивен, олигархичен, често шовинистичен капитализъм. Какво имам пред вид? В Северна Македония не бих могъл да имам същите срещи с най-големите им автори – много лични, изповедни. Обстановката е съвсем друга. Когато ме канят им казвам: „Махнете тези паметници от центъра на Скопие, същински Джурасик парк, и бих дошъл отново с радост“. Не само там обществената и културна среда се трансформира. Случва се обратното на това, което можеше да стане. В някои съседни страни като Румъния има партия, чиято цел е да върне Южна Добруджа. Масовото настроение, според моите наблюдения, за съжаление в момента не стимулира строеж на културни мостове."

Така ли тъжно да завършим?

"Не е тъжно. Реалистично е. Балканска библиотека е част от българската, балканската, европейската литературна и културна история. Хубаво е да има книга „Приключения с Балканска библиотека“. След време ще дойдат други колеги, ще се сменят обстоятелствата. Професор Светлозар Игов го казва в неговата студия. На Балканите непрекъснато периодично се започва нещо, за да се преодолеят делбите и да има мостове. И ние сме в тази традиция. Димитър Димов, големият романист и председател на Съюза на българските писатели също се е опитал да направи такава поредица. Даже умира съвсем случайно на среща в Букурещ по този повод. Тогава е времето на казионните съюзи, когато се включват определени автори по политическа целесъобразност. Такава поредица с най-първите имена на всички балкански страни, напълно завършена, не е създавана никога в българската културна история. Освен това, няма прецедент и на Балканите, което мен ме учудва. На полуострова има много умни хора, богати хора, културно проницателни. Изглежда нямат интерес. Обърнати са към големите култури и литератури."

Въпросът май е, че не се интересуваме един от друг?

"Чудовищата наистина не спят и се събуждат в последно време. Ето пример. Като бях в Швеция, там също знаят за Балканска Библиотека, а после във Финландия открих един знаменит финландски автор – Арто Паасилина. Неговите интереси са сходни с моите като писател, пише за дивите животни, за дивата природа и за конфликта им с цивилизацията, казано най-общо. Един от романите му е харесан като израз на духа на Северните страни и е издаден едновременно в  Норвегия, Финландия и Швеция на съответните национални езици. Без да е обявяван по такъв начин моят роман "Плячка" също е преведен  на балканските езици, но в различно време плюс френски и немски. Северните страни имат друг начин на мислене, друг манталитет!"