Велики четвъртък е. Църквата си спомня Тайната вечеря

Църковен календар - 17 април 2025 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На Велики четвъртък Църквата възпоменава четири евангелски събития: Умиването на нозете на светите апостоли от Господ Иисус Христос; Тайната вечеря и установяването от Господ Иисус Христос на тайнството св. Евхаристия; Дивната молитва на Господ Иисус Христос към Бог Отец и Предаването Му от Юда.

Българският патриарх Неофит ще отслужи Василиева света Литургия в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски". След края на службата, в 10:30 ч. ще започне освещаването на Светото миро. С литийно шествие осветеното миро ще бъде пренесено до сградата на Светия Синод, където ще остане за съхранение. В 18:00 часа, отново в храм "Св. Александър Невски" патриархът ще отслужи Последование на 12-те евангелия с изнасяне на Христовия Кръст.

Църквата припомня последните часове преди Божият Син да бъде заловен от войници и слуги на първосвещениците.

Христос празнувал Пасха заедно с учениците Си в дома на един йерусалимски жител, чието име не е известно. (Според св. Атанасий, това бил Зеведей, баща на апостолите Яков и Йоан).

Преди самата вечеря, за да даде пример за смирение, Господ Иисус Христос снел връхната Си дреха, препасал се с кърпа и умил нозете на апостолите. Събитието е описано от св. ап. Йоан 13:3-17.

3 Иисус, знаейки, че Отец всичко Му е предал в ръцете, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,
4 стана от вечерята, съблече горната Си дреха и, като взе убрус, препаса се;
5 после наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги отрива с убруса, с който бе препасан.
6 Дохожда, прочее, при Симона Петра, а тоя Му казва: Господи, Ти ли ще ми миеш нозете?
7 Иисус му отговори и рече: което върша Аз, ти сега не знаеш, а отпосле ще разбереш.
8 Петър Му казва: няма да умиеш нозете ми вовеки. Иисус му отговори: ако те не умия, нямаш дял с Мене.
9 Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.
10 Иисус му казва: умитият има нужда само нозете си да умие, защото цял е чист; и вие сте чисти, ала не всички.
11 Защото Той знаеше, кой щеше да Го предаде, затова и рече: не всички сте чисти.
12 А когато им уми нозете и Си облече дрехата, седна пак на трапезата и им рече: знаете ли, какво ви направих?
13 Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре казвате, понеже съм такъв.
14 И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да умивате нозете един другиму.
15 Защото ви дадох пример, да правите и вие същото, каквото Аз ви направих.
16 Истина, истина ви казвам: няма слуга по-горен от господаря си, нито пратеник по-горен от оногова, който го е пратил.
17 Ако знаете това, блажени сте, кога го изпълнявате

На трапезата, Иисус установил светото Тайнство Евхаристия и оттогава то се извършва по време на св. Литургия от свещенослужителите, които молитвено призовават Благодатта на Светия Дух да освети хляба и виното.
Тайната вечеря е описана в Евангелието от Матей 26 глава:

26. И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: Вземете, яжте: това е Моето тяло.
27 И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички;
28 защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.

Както и в Марк 14 глава
22 И когато те ядяха, Иисус, като взе хляб, благослови, преломи, даде им и рече: вземете, яжте; това е Моето тяло.
23 И като взе чашата и благодари, даде им; и пиха от нея всички.
24 И им рече: това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива.
Лука 22 глава

19 И като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен.
20 Също взе и чашата след вечеря, като рече: тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива.
Йоан 13 глава

По време на вечерята, Учителят отправил поучение към учениците си да се обичат един друг и да не се стремят към първенство.

Тайната вечеря, стенопис от 1259 г.

След това Иисус и учениците Му се отправили за Елеонската планина за молитва. Край Гетсимания Христос оставил учениците Си да Го чакат и с трима от тях - Петър, Яков и Йоан се отдалечил навътре в градината.

Според Матей 26 глава:

36 След това отива с тях Иисус на едно място, наричано Гетсимания, и казва на учениците: поседете тука, докле ида там да се помоля.
37 И като взе със Себе Си Петра и двамата Зеведееви синове, почна да скърби и да тъгува.
38 Тогава им казва Иисус: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене.
39 И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти.
40 И дохожда при учениците и ги намира да спят, и казва на Петра: толкоз ли не можахте един час да стоите будни с Мене?
41 Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна.
42 Пак като се отдалечи повторно, помоли се, казвайки: Отче Мой, ако не може Ме отмина тая чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля.
43 А като дойде, намира ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали.

Молитвата е описана и в Марк 14 глава:

35 И като се поотдалечи, падна на земята и се молеше, да Го отмине тоя час, ако е възможно;
36 и казваше: Ава Отче! За Тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото Аз искам, а каквото Ти.
37 Дохожда, и ги намира, че спят, и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден?
38 Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна.
39 И пак като отиде, помоли се и каза същите думи.
40 А като се завърна, намери ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали; и не знаеха, що да Му отговорят.
41 И дохожда трети път и им казва: спете, прочее, и почивайте! Свърши се, дойде часът: ето, Син Човеческий се предава в ръцете на грешниците.

Според Лука 22 глава:

41 И Той се отдели от тях до един хвърлей камък, па преклони колене и се молеше,
42 като казваше: Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята.
43 И яви Му се Ангел от небето и Го подкрепяше.

Молитвата е описана и от св. ап. Йоан, 18 глава.

Моление Господне в Гетсиманската градина. Фреска от Охрид, 1295 г., детайл

Тогава дошъл Юда с войници и слуги на първосвещеника. Според Матей 26:

47 И докле Той още говореше, ето, Иуда, един от дванайсетте, дойде, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците и стареите народни.
48 А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.
49 И веднага се приближи до Иисуса и рече: радвай се, Рави! и Го целуна.

Сцената е описана и от евенгелист Марк гл. 14 и св. ап. Йоан 18 глава. В евангелието от св. ап. Лука, 22 глава, са записани и думите на Христос:

48 А Иисус му рече: Иудо, с целуване ли предаваш Сина Човечески?

Целувката на Юда. Стенопис от Охрид, 1259 г., детайл

На тези събития е посветено и богослужебното последование с молитвени химни в този ден. Сутринта първо се отслужва утреня, на която се пее отпустителният тропар: “Егда славнии ученици...” Чете се св. Евангелие (Лука. 22:1-39) и 50-и псалом. Следва пълен канон от осемте песни. Между третата и четвъртата песен са поместени три седални тропара. След канона се пее “Чертог Твой вижду...”, стихирите на “Всякое дихание” и стиховните стихири. Преди отпуста се чете текст от книгата на св. пророк Иеремия (11:18-23 и 12:1-5, 9-11, 14-15).

Велики четвъртък е денят, в който е установено и учредено св. Тайнство на божествената Евхаристия, затова в този ден се служи св. Василиева литургия. По време на тази св. Литургия се приготвя сухото св. Причастие за цялата година, та да могат вярващите и при извънредни случаи (болест, смъртна опасност и др.) да се причастяват с пречистите Тяло и Кръв Христови. Християните приемат Светите Дарове благоговейно, с вярата да приемат Христос в душите си и се стремят да Го задържат чрез чистотата на сърцето си.

По древна традиция, в този ден след светата Литургия се отслужва и Велик маслосвет.

Вечерта се започва последованието на спасителните Страдания (Страсти) Христови, които богослужебно се отнасят към Велики петък.

Четат се така наречените Дванадесет евангелия. Това са дванадесетте откъса от Евангелието, които разказват за Христовите страдания. Чрез тях християните съпреживяват и стават свидетели на подигравките, мъките и кръстната смърт на Христос, чрез която Той изкупва греховете на хората. ''Ето Агнецът Божий, който прие върху Си нашите грехове.''

Посланието е вярващите да се замислят дали и те не разпъват Христос чрез страстите и греховете си.

Първо се пее тропарът “Егда славнии ученици...” и веднага след него се чете първото от равномерно разположените между отделните части на утренята дванадесет свети Евангелия. Преди всяко едно от тях се пее “Слава страстем Твоим, Господи”, а “Слава долготерпению Твоему, Господи” - след евангелието.

Антифоните и седалните, отнасящи се до предателството на Юда, отричането на св. ап. Петър, неблагодарността на евреите спрямо Господа и изповядването на разбойника, се пеят между 1-то и 6-то св. Евангелие. След петото св. Евангелие и полагащите се след него антифони се изпява петнадесетият антифон “Днес висит на древе...”, а през това време свещениците изнасят от светия олтар Разпятието и го поставят в средата на храма. Свещеникът, а след него и всички богомолци се покланят и целуват св. Кръст с изобразения на него разпнат Спасител.

След прочитането на шестото св. Евангелие се пеят блаженствата със съответните тропари, четат се седмото св. Евангелие, 50-и псалом и осмото евангелско четиво. После идва ред на канона с пета, осма и девета песен. След това се пее “Разбойника благоразумнаго...” и се чете деветото св. Евангелие. Следват стихирите на “Всякое дихание” и десетото и единадесетото евангелско четиво, стиховните стихири и дванадесетото св. Евангелие.

Накрая се пее тропарът: “Изкупил ни еси от клятви законния...”

На 17 април Църквата отдава почитта си към преподобни Симеон, епископ Персийски и преподобни Акакий, епископ Мелитински.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".

Снимки: Диана Цанкова, pravoslavieto.com, historymuseum.org, БГНЕС