Решенията, които предлага държавата, могат само временно да попълнят известен дефицит в бюджета на Националния осигурителен институт за сметка на повишаване на риска от разрастване на сивия сектор и задълбочаване на неравенствата.
Дебатът, който започва - за реформирането на системата, трябва да изведе на преден план доброволното пенсионно осигуряване, за да бъдат стимулирани бизнесът и работещите да заделят повече за пенсия.
Акцентът на реформата трябва да бъдат частните пенсионни фондове - това е позицията, която икономисти и работодатели ще защитават в хода на общественото обсъждане. Пътят към високи доходи минава през инвестиции, по-висока производителност и икономически растеж, категорични са те.
Според прогнози на Националния осигурителен институт, натискът върху пенсионната система ще бъде най-голям през следващите 20 години.
Експерти изчисляват двойно повече напускащи от постъпващите на пазара на труда през следващите няколко години. При тази ситуация най-простото решение за увеличаването на осигурителните вноски с 5% през следващите три години вече е на дневен ред, а хората започват да задават и политически неудобния въпрос идва ли момент за увеличаване на възрастта за пенсия, подминаван засега с притеснително мълчание от управляващите, при средна пенсионна възраст в Европейския съюз 65 години.
Авторите на предложението за увеличаване на осигурителните вноски пропускат все още високия дял на сивата икономика и неговата експанзия през последните години. Работодатели и работници, които не могат да понесат новата тежест, ще бъдат тласнати към сиви или черни практики. Заради това и фискалният ефект ще е по-малък, смята икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика.
Според него вариант може да бъде промяна на швейцарското правило.
От предишната реформа остава да се изконсумира още малко увеличение на пенсионната възраст. Много зависи от състоянието на работната сила. България е изправена пред бързо намаляване на населението в трудоспособна възраст, коментира Николов.
Трайното решение е преминаване към по-сериозното участие на частните пенсионни фондове, категоричен е той.
Солидарният стълб на пенсионно осигуряване трябва да гарантира само социалния минимум за пенсия на работещите, смятат експертите. Останалото трябва да бъде личен принос чрез доброволно осигуряване в частни пенсионни фондове. Само така, при това в дългосрочен план, бихме постигнали съизмерими европейски пенсии.
Всеки работещ на 20 или 30 години би следвало да се замисли как да спестява сам за старини, съветва той. По думите му, младите могат да си позволят по-агресивно инвестиране.
В бъдеще солидарната система трябва да осигурява само социален минимум. Необходим е плавен преход към все повече и повече частно спестяване, смята икономистът.
По думите му, колкото повече преместваме тежестта към частните фондове, толкова по-лека ще е задачата на държавното пенсионно осигуряване.
Акцент в подхванатата пак реформа на пенсионната система трябва да бъдат именно частното доброволно осигуряване и механизмите, с които държавата може да го насърчи, а не по-високи вноски и по-висока пенсионна възраст - тук експерти и работодатели са единодушни.
Пенсионно-осигурителната система трябва да заинтересува младите хора и те в нея да видят надеждна и стабилна система, която най-малко 25-30 години няма да се променя. Промените трябва да отчитат дългосрочните ефекти, подчертава Григор Димитров от Българската стопанска камара.
Той напомня, че по политически причини са били нарушени основни принципи на пенсионната система.
"Ключовата дума е доверие. Има голям сив сектор и голяма част от хората не правят вноски върху реалния размер на това, което получават."
Непрекъснатите промени в системата на парче обезсърчават хората, отправя критики Димитров.
Бизнесът е съгласен да плаща осигурителни вноски на работещите за трета пенсия, но срещу финансови стимули от държавата. Така и работещите ще бъдат стимулирани да остават да работят при съответния работодател.
Сега всяка втора отпусната пенсия е инвалидна – това е резерв за освобождаване на средства за стабилизиране на финансовата система, допълва Григор Димитров от БСК.
Повече по темата чуйте в звуковия файл.
"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..
Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат. Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..
Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска". За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър. В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..
Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..
Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина. Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...
Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години. Мерки за облекчаване на..
Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение. Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..
"Борисов е заинтересован от съхраняване на правителството. Същевременно той изпраща послания, че няма да стои като заложник заради управлението. ГЕРБ..
Има шанс за голяма катастрофа и всички го знаем - партийни ръководители и на площада. И този път нещата са опрели на кокал, предупреди..
Въвеждането на еврото ще се отрази върху цените на имотите у нас , сочат прогнозите на представители на бранша. Част от тях стигат и до конкретика -..