Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Адриан Николов, ИПИ: Солидарната система трябва да осигурява само социален минимум. Да има повече частно спестяване!

Частните пенсионни фондове - ключ към разтоварване на системата?

Григор Димитров, БСК: Срещу финансови стимули бизнесът би плащал осигурителни вноски на работещите за трета пенсия

| Интервю
Снимка: БТА

Увеличаването на осигурителната вноска и пенсионната възраст няма да решат проблемите на пенсионната система, смятат експерти и работодатели.

Решенията, които предлага държавата, могат само временно да попълнят известен дефицит в бюджета на Националния осигурителен институт за сметка на повишаване на риска от разрастване на сивия сектор и задълбочаване на неравенствата.

Дебатът, който започва - за реформирането на системата, трябва да изведе на преден план доброволното пенсионно осигуряване, за да бъдат стимулирани бизнесът и работещите да заделят повече за пенсия.

Акцентът на реформата трябва да бъдат частните пенсионни фондове - това е позицията, която икономисти и работодатели ще защитават в хода на общественото обсъждане. Пътят към високи доходи минава през инвестиции, по-висока производителност и икономически растеж, категорични са те.

Според прогнози на Националния осигурителен институт, натискът върху пенсионната система ще бъде най-голям през следващите 20 години.

Експерти изчисляват двойно повече напускащи от постъпващите на пазара на труда през следващите няколко години. При тази ситуация най-простото решение за увеличаването на осигурителните вноски с 5% през следващите три години вече е на дневен ред, а хората започват да задават и политически неудобния въпрос идва ли момент за увеличаване на възрастта за пенсия, подминаван засега с притеснително мълчание от управляващите, при средна пенсионна възраст в Европейския съюз 65 години.

Авторите на предложението за увеличаване на осигурителните вноски пропускат все още високия дял на сивата икономика и неговата експанзия през последните години. Работодатели и работници, които не могат да понесат новата тежест, ще бъдат тласнати към сиви или черни практики. Заради това и фискалният ефект ще е по-малък, смята икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика.

Според него вариант може да бъде промяна на швейцарското правило.

Опашка за пенсии

От предишната реформа остава да се изконсумира още малко увеличение на пенсионната възраст. Много зависи от състоянието на работната сила. България е изправена пред бързо намаляване на населението в трудоспособна възраст, коментира Николов.

Трайното решение е преминаване към по-сериозното участие на частните пенсионни фондове, категоричен е той.

Солидарният стълб на пенсионно осигуряване трябва да гарантира само социалния минимум за пенсия на работещите, смятат експертите. Останалото трябва да бъде личен принос чрез доброволно осигуряване в частни пенсионни фондове. Само така, при това в дългосрочен план, бихме постигнали съизмерими европейски пенсии. 

Всеки работещ на 20 или 30 години би следвало да се замисли как да спестява сам за старини, съветва той. По думите му, младите могат да си позволят по-агресивно инвестиране.

В бъдеще солидарната система трябва да осигурява само социален минимум. Необходим е плавен преход към все повече и повече частно спестяване, смята икономистът.

Снимка: БНР/архив

По думите му, колкото повече преместваме тежестта към частните фондове, толкова по-лека ще е задачата на държавното пенсионно осигуряване.

Акцент в подхванатата пак реформа на пенсионната система трябва да бъдат именно частното доброволно осигуряване и механизмите, с които държавата може да го насърчи, а не по-високи вноски и по-висока пенсионна възраст - тук експерти и работодатели са единодушни.

Пенсионно-осигурителната система трябва да заинтересува младите хора и те в нея да видят надеждна и стабилна система, която най-малко 25-30 години няма да се променя. Промените трябва да отчитат дългосрочните ефекти, подчертава Григор Димитров от Българската стопанска камара.

Той напомня, че по политически причини са били нарушени основни принципи на пенсионната система.

"Ключовата дума е доверие. Има голям сив сектор и голяма част от хората не правят вноски върху реалния размер на това, което получават."

Непрекъснатите промени в системата на парче обезсърчават хората, отправя критики Димитров.

Бизнесът е съгласен да плаща осигурителни вноски на работещите за трета пенсия, но срещу финансови стимули от държавата. Така и работещите ще бъдат стимулирани да остават да работят при съответния работодател.

Снимка: БТА

Сега всяка втора отпусната пенсия е инвалидна – това е резерв за освобождаване на средства за стабилизиране на финансовата система, допълва Григор Димитров от БСК.

Повече по темата чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Капитан Мартин Попов

Мартин Попов от регионална служба Военна полиция-София: Харесвам си работата!

В рубриката "Горещо сърце" ще ви представим капитан Мартин Попов от регионална служба Военна полиция – София .  Част от работата му е секретна и затова няма как да разкаже повече за нея. Но като цяло с невидимото си присъствие те осигуряват спокойствието и сигурността на всички НАТО-ски военни делегации, осигуряват преминаването на техниката на..

публикувано на 24.08.25 в 07:30
Гледка към Катедралния храм Св. Александър Невски през една от ремонтираните фасади на НХА

Арх. Стефан Добрев: В ремонта на НХА вписваме и старо, и ново. Всяка сграда е огледало на епохата

"В архитектурата не можем да преповтаряме стари стилове – така се получава кич . Когато търсим да пресътворим стилове от минали епохи, винаги е неуспешно. Всяка сграда е огледало на епохата ." Това заяви пред БНР авторът на проекта за реконструкция на Националната художествена академия в София арх. Стефан Добрев, урбанист, специализирал в..

публикувано на 22.08.25 в 10:55

Кой и защо възпрепятства медиацията при съдебни дела?

Законът за медиацията вече е в сила и съдиите са длъжни да предписват задължителна медиация по определен кръг дела. Медиаторите обаче са несъгласни с определените тарифи за заплащане на час работа. Те са записани в наскоро приета Наредба на ВСС, която е минала без необходимото обсъждане.  Според адв. Надя Банчева, която е активен участник в..

публикувано на 22.08.25 в 09:47
Проф. Симеон Ананиев

Проф. Симеон Ананиев за процедурата за избор на жп превозвачи: Порциите са разпределени

България дава достъп до релсите си както за чужди, така и за частни жп оператори. Вчера Министерският съвет одобри процедура за избор на пътнически жп превозвачи, която заедно с покупката на нов подвижен състав, е част от реформите в националния план за възстановяване и устойчивост.  Възлагането на договорите ще бъде на регионален принцип, като..

публикувано на 21.08.25 в 10:40

Eлектронна здравно-профилактична карта за децата. Край на опашките пред педиатрите?

От 1 септември специалистите от здравните кабинети в детските градини и училищата у нас ще имат електронен достъп до медицинската информация за децата, така че да не се налага на родителите да я представят на хартия. Това улеснение е заложено в изцяло нова наредба за тези кабинети, която все още е на обществено обсъждане, но след 25 август може да..

публикувано на 20.08.25 в 10:10

Вода газим, жадни ходим - защо се стигна до повсеместно безводие?

Брезник е на воден режим от ноември 2024 г. Към момента има повишени количества на манган – според експерти поради пониженото количество вода в питейния язовир , който захранва града. Той прилича на локва . Това разказа пред БНР Стела Панова, организатор на протести срещу безводието в Брезник. Тя уточни, че в дългосрочен план има проекти..

публикувано на 20.08.25 в 09:00

Доц. Иван Малкодански: Трябва да се обединим, за да докараме вода до Плевен

" Проблемът с липсата на вода в Община Плевен е изключително голям. Той не е от вчера или от днес, той е натрупван с години. Климатични условия, амортизирана мрежа и множество фактори породиха този тежък режим, който имаме в момента".  Това заяви пред БНР подпредседателят на Общинския съвет в града доц. Иван Малкодански. Днес той свиква..

публикувано на 20.08.25 в 08:50