Рюте предлага страните членки на НАТО да увеличат разходите за отбрана до 3,5% от БВП

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте предложи членовете на алианса да увеличат разходите за отбрана до 3,5% от БВП и да отделят още 1,5% за допълнителни разходи, свързани със сигурността, за да отговорят на искането на американския президент Доналд Тръмп за достигане на целта от 5% за разходите за отбрана, съобщиха пред Ройтерс запознати с предложението лица.

Предложението на Рюте би могло да позволи на президента на САЩ да "обяви победа" на срещата на върха на НАТО в Хага през юни, без да обвързва европейските държави и Канада с обещание за 5% основни военни разходи, което мнозина смятат за политически и икономически нежизнеспособно.

Настоящата цел на НАТО за разходи за отбрана е поне 2% от БВП, постигната от 22 от 32-те членове на алианса. Лидери от целия Алианс обаче казват, че тази цел вече не е достатъчна, тъй като виждат Русия като много по-голяма заплаха след нахлуването ѝ в Украйна през 2022 г.

На този етап никоя страна от НАТО не изпълнява целта на Тръмп от 5%, отбелязва Ройтерс. Според данните на НАТО, САЩ харчат около 3,2% от БВП за отбрана, докато Полша харчи най-големия дял от БВП - над 4%.

Много от европейските членове на НАТО са подложени на натиск да увеличат разходите за отбрана, тъй като САЩ ясно заявиха, че вече няма да се фокусират основно върху защитата на континента. Тръмп заплаши да не се притече на помощ на колегите си членове на НАТО, ако не са похарчили достатъчно за собствената си отбрана.

Дефиницията за допълнителни разходи, свързани със сигурността, все още ще трябва да бъде договорена. Според официални лица тя може да включва модернизиране на пътища и мостове за поддръжка на тежки военни машини, гражданска защита и кибер мерки, посочва Ройтерс.

На въпрос дали Рюте е направил това предложение, говорителят на НАТО Алисън Харт не отговори директно. Тя каза, че Рюте "многократно е казвал, че са необходими увеличени разходи за отбрана, за да се постигнат целите за способности, за които съюзниците скоро ще се споразумеят, и за да се осигури по-справедливо разпределение на тежестта между тях".

"Това вероятно ще включва не само по-големи инвестиции в отбраната, според договорените дефиниции на НАТО, но и допълнителни инвестиции в свързани области като инфраструктура и устойчивост. Генералният секретар работи в тясно сътрудничество със съюзниците, за да подготви решенията по този въпрос за нашата среща на върха в Хага", посочи тя в имел до агенция Ройтерс.

Дебатът по предложението на Рюте все още е в начален етап и остава неясно дали то би могло да спечели подкрепата на всички 32 членове на алианса.

"Ще се съгласим с това, особено ако това доведе до консенсус", каза един висш европейски служител.

Членовете на НАТО колективно са похарчили около 2,61% от БВП за отбрана през 2024 г., според оценки, публикувани от Алианса. Но тези данни прикриват големи различия между съюзниците.

Италия, Португалия, Канада, Словения, Люксембург, Белгия и Испания са били близо до дъното на списъка, всички с разходите за отбрана от или дори под 1,5% от БВП. Лидерите на някои от тези страни заявиха, че тъй като са по-далеч от Русия, могат да направят по-малко, за да защитят Европа от нашествие, и се стремят разходите в области като граничната сигурност да се отчитат към техния принос.