Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Епохата на Царска България е често премълчавана, но е и значима за българската история

Петър Стоянович представи в Силистра новото си изследване "Царска България (1879 - 1946)"

Проф. Петър Стоянович
Снимка: Незабравка Кирова

В Силистра професор Петър Стоянович представи новото си изследване "Царска България (1879 - 1946) – Българският владетелски двор", написан в съавторство с доц. д-р Ивайло Шалафов. Това е първата и единствена книга, посветена на историята, структурата и биографиите на българския владетелски двор от времето на т.нар. Трето Българско царство.

Организатори на събитието бяха Регионалният исторически музей в Силистра и Адвокатската колегия в града.

Професор Петър Стоянович е част от Института за исторически изследвания към БАН. Преподавател е във факултета „Хуманитарни науки“, катедра по журналистика, на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, където през 2018 г. получава професорска титла. Бил е хоноруван преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 2013 до 2014 година е заемал поста министър на културата.

      Проф. Петър Стоянович: Човеци ни липсват, скъпи хора!

Епохата на Царска България е често премълчавана, но е и значима за българската история.

Книгата на проф. Петър Стоянович представя една по-различна, документално издържана гледна точка към този период. Дава отговори на въпроси като Какво ни е откъснало от ориенталското минало и е върнало България в Европа? И защо темата за царската епоха все още предизвиква полярни реакции? Какво най-силно отличава периода на Третото българско царство от останалите епохи в българската история?

"Периодът на Третото българско царство - от Освобождението до провъзгласяването на Народната република през 1946 г. е специфичен с няколко неща. Най-важното е, че той бележи същинската европеизация на България. Превръщаме се от една бивша османска провинция в модерна европейска държава. Втората му характеристика е трайната европейска ориентация и откъсването от азиатско-ориенталския свят. И на трето място — това, което се опитвам да покажа в книгата си — е, че все още у нас съществува един вид неудобство, дори страх, да се говори за царска България. Вероятно това е резултат от стигматизацията на този период по време на комунизма, когато беше наричан "монархофашистки". А всъщност трябва да го разглеждаме като време, в което нашите дядовци и прадядовци върнаха България в Европа."

Казвайки, че България се е върнала в Европа, какво ѝ е дало тогава самочувствието и правото да се чувства равноправна, макар и малка държава?

"Не знам дали сме се чувствали веднага равноправни. Това би било твърде амбициозно, но елитът на България след Възраждането - ръководителите, просветителите - имат самочувствието, че по модерно мислене не отстъпват на европейците. Вярно, страната е бедна, стартира от нулата, постоянно под заплаха. Но възрожденският устрем - тази величествена вълна, която превърна населението в нация - им дава сили и основание да настояват на равенство."

Можем ли да говорим за качество, което е обединявало всички монарси на Третото българско царство?

"Да - отговорността към националния интерес. Това е качество, което би трябвало да обединява всички водачи, независимо дали са партийни лидери или короновани глави. Истинският лидер не се води от личните си амбиции, а от това, което народът очаква от него. Често забравяме, че историческите процеси не са резултат от действията на един човек. Никой цар, министър-председател или кмет не може сам да изгради „троянски кон“. Това е работа на общността. Прекалено лесно хвърляме вината върху отделни личности и присвояваме заслугите, без да погледнем по-цялостно."

Наблюдаваме ли тази отговорност и в годините след това, до днес?

"Отговорността към нацията е преди всичко въпрос на възпитание, образование, философия, характер. В последните 30 години все по-рядко я виждаме. За съжаление, ни управляват все по-неграмотни, все по-прости и все по-безотговорни хора - с някои чудесни изключения. Отсъства онова златно правило на възрожденските дейци и на елита от времето на Третото царство."

Ще сгреша ли, ако определя епохата на Третото българско царство като време на идеали - морал, чест и дълг? Или говорим за изгубена епоха?

"По-скоро да. В голяма част от случаите тези идеали са били водещи - с цялата наивност на Възраждането, разбира се. Но да не идеализираме - престъпността, корупцията, простотията, дори псуването в Народното събрание не са изобретения на прехода. Имало ги е и тогава. Един съсед казваше: "При вас 90% са образовани и 10% са негодници, но все тези 10% ви управляват". В това има доза истина."

В книгата си посочвате ли личности от този период, които са незаслужено забравени?

"Разбира се. Затова и книгата се нарича Царска България. Тя е базирана на голяма монография — почти енциклопедия за българския царски двор. Целта ѝ е да покаже много непознати факти. След 50 години „профилирано“ знание, хората просто не знаят какво е било. Книгата не индоктринира, а предлага възможност за преценка: доколко България е била конкурентоспособна на Европа, какво е постигнала въпреки ограничените ресурси и дали нейната монархическа система е била сравнима с утвърдените западни модели. Не забравяйте — ние започваме съревнованието с Европа „на куц крак“, както се казва, но въпреки това в края на XIX и началото на XX век България успява."

"В голяма степен - да. Има хроничен интерес и обострен интерес. Царското винаги "продава". Короните, "синята кръв" - това грабва вниманието. А когато имаш и 50-годишна забрана, това само засилва интереса. Прибавете към това и ролята на Симеон Сакскобургготски като премиер. Но дойде моментът царската тема да се изучава спокойно, без кавички и възклицания - като част от културно-историческото наследство."

Какво послание искате да оставите на читателя?

"Че Третото българско царство е нещо съвсем нормално - може би малко по-загадъчно, малко по-блестящо, но със сигурност заслужаващо сериозно проучване. Време е да го разглеждаме без идеологически натоварвания и да го върнем, макар и с едно по-талантливо присъствие, в учебниците. Само тогава ще можем да го осмислим като важен и достоен период от нашата история."

А изучаваме ли по този начин и останалите периоди от българската история, базирайки се на документи, без излишна пристрастност и емоция?

"Мисля, че ще трябва да мине още много време, преди да започнем да изучаваме историята достатъчно безпристрастно, така че тя да бъде относително обективна. Все още я изучаваме с онзи трепет, с който Рада Госпожина прави годишния си изпит в "Под игото."


Царска България е ключова епоха от българското минало. Епоха, в която стремежът към образование, дълг и принадлежност към Европа не са били просто лозунги, а ежедневие и личен пример. Може би именно оттам имаме какво да си припомним и днес.


По темата слушайте в интервюто на Незабравка Кирова с проф. Петър Стоянович в "Нощен Хоризонт".


По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Ловеч

Ловеч - градът с история, в който младите днес няма за какво да остават!

Ловеч - град с много история . Мястото, на което се дава началото на Второто българско царство. Градът, който е провъзгласен за революционна столица от Апостола на свободата. Там, където великият майстор Кольо Фичето изгражда единствения по рода си на Балканите "Покрит мост", градът е наричан "Алтън Ловеч" - Златен Ловеч. Тук..

публикувано на 10.05.25 в 09:10
Жените от Павликенското село Дъскот

В Павликенското село Дъскот, наброяващо 340 души, кипи живот

В една стара телевизионна реклама за колбаси се казваше, че Павликени е хубав край с хубави хора. Така е, не е само в рекламата. А хората, особено в павликенските села, са гостоприемни и отлични кулинари. В село Дъскот жените правят единствените в региона мариновани яйца , нещо като киселите краставични, но не съвсем. Своя пристан в..

публикувано на 10.05.25 в 07:15
доц. д-р Иван Сечанов

Ветеранът Иван Сечанов: Войната е най-фаталното нещо за един народ

Участието на България редом със Съветската армия в битките в края на Втората световна война е спасило страната ни от разпарчетосване. Това мнение изразява 98-годишният доц. д-р Иван Сечанов, който скоро трябва да навърши 99 години. Той е председател на Съюза на ветераните от войните на България. " Война повече не трябва да има . В момента..

публикувано на 09.05.25 в 10:35

Пъстри автентични носии и кръшни народни танци бяха представени в село Николово

Поредната изследователска мисия "От извора на България" отведе хореографа Александър Трендафилов и танцьорите от столичния клуб за народни танци "От извора" в русенското село Николово. Преди дни площадът пред читалището в село Николово, русенско, се превърна в арена за среща на хърцои от две села - домакините от Николово и приятелите им от..

публикувано на 04.05.25 в 08:08
Снежина Любенова и Василка Ненкова - учителки в град Левски

Учителска всеотдайност и обич получават децата в детските градини в град Левски

Снежина Любенова е учителка в детска градина "Слънце" в град Левски, Василка Ненкова - в детска градина "Локомотив". Те взеха участие във форум, който беше посветен на добрите практики в училищата и детските градини. Фокусът са децата, а добрите практики зависят от учителите, казва Василка Ненкова. В град Левски има само двете детски градини,..

публикувано на 04.05.25 в 07:40
Владимир Буров

Владимир Буров е човекът, който променя живота на учениците си

„Човекът, който промени моя живот“. Под това мото бижутери от цялата страна подготвят изложба в Пловдив, посветена на техния учител в занаята Владимир Буров. Майсторът бижутер също ще представи  свои собствени уникати, щастлив, че  е  отворил  за много свои възпитаници  вратите към  този красив свят.  Изложбата ще бъде открита на 8 май в галерия..

публикувано на 04.05.25 в 06:43

Бойните другари на редник Преслав Стоянов почетоха паметта му в Силистра

На трети май се навършиха 20 години от гибелта на двама български рейнджъри по време на мисия в Ирак – Преслав Стоянов от Силистра и Валентин Донев от село Любимец. Джипът, с който българските войници са се придвижвали се преобръща по време на пустинна буря. На гроба на редник Преслав Стоянов в Силистра отново се събраха бойните му..

публикувано на 04.05.25 в 06:28