Проф. Даниел Ломас: Присъдите на българите, обвинени в шпионаж за Русия, са сравнително леки

Сагата с шестимата българи, признати за виновни във Великобритания за шпионаж в полза на Русия, приключи тази седмица с оповестяването на присъдите им в Централния наказателен съд ("Олд Бейли") в Лондон.

Петима от тях бяха арестувани през февруари 2023-а, а шестият - година по-късно. Още в началото на процеса, който започна през миналия октомври, лидерът на шпионската клетка Орлин Русев, дясната му ръка Бисер Джамбазов и Иван Стоянов се признаха за виновни. Катрин Иванова, Ваня Габерова и Тихомир Иванчев напразно пледираха "невинни".

• Трима от обвинените българи във Великобритания в шпионаж за Русия бяха признати за виновни

• Обвинените в шпионаж българи са знаели какво правят, твърди британски прокурор

По време на процеса беше изнесена много информация за базата на кореспонденцията между Орлин Русев и австриеца Ян Маршалек, който е давал инструкциите от руското разузнаване. Подробно бяха разнищени 6 операции на шпионската клетка в Обединеното кралство, Австрия, Германия, Испания и Черна гора. Включително за следене и евентуално отвличане на разследващия журналист Христо Грозев.

В понеделник Орлин Русев получи 10 години и 8 месеца затвор, Бисер Джамбазов - 10 години и 2 месеца, Катрин Иванова - 9 години и 8 месеца, Тихомир Иванчев - 8 години, Ваня Габерова - 6 години и 8 месеца, и Иван Стоянов - 5 години. Очакванията бяха за много по-сурови присъди.

• Проф. Антъни Глийс: Обвинените в шпионаж българи очевидно са имали амбиция да действат и в ЕС

Не са много британските експерти, които коментираха делото срещу българската шпионска клетка. В две предишни интервюта за БНР по темата професор Антъни Глийс, експерт по въпросите на сигурността и разузнаването, заяви, че очаква присъди около 20 години, но не би изключил дори и от 40 години за някои членове на шпионската клетка, предвид сериозността на случая. 

• Имиджовите щети от шпионския скандал ще са най-сериозни

• В Лондон произнесоха присъдите на 6 българи, признати за виновни за шпионаж в полза на Русия

Кореспондентът ни в Лондон Веселин Паунов разговаря по темата с професор Даниел Ломас от Университета в Нотингам, който коментира размера на наложените присъдите и дали те са по-малки от очакваното:

"Що се отнася до присъдите, те в известен смисъл са снизходителни, предвид сериозността на това, което са се опитвали да направят българите - да съберат информация за вражеска разузнавателна служба, която би могла да бъде използвана за преследване и евентуално дори убийство на журналисти, публикуващи материали за дейността на руското разузнаване. В този смисъл присъдите са сравнително леки.

Мисля също, че това може би е отражение на факта, че аспекти от това дело бяха възприемани почти като шега по отношение на шпионския занаят. Много непрофесионално, бих казал, аматьорско в известен смисъл".

- В България много експерти по въпроси на шпионажа, следейки делото, заявиха, че като се изключи лидерът на шпионската клетка Орлин Русев, при това до известна степен, останалите членове изглеждат пълни дилетанти, а не истински шпиони.

- Вероятно един от истинските проблеми в този случай е, че трябва да се мисли в по-широк контекст. След случая "Скрипал" през 2018 година, Обединеното кралство е много трудна цел за руските разузнавателни служби. Спомняте си, тогава Лондон изгони редица руски дипломати. Още по-трудно стана след руското нахлуване в Украйна. Ето защо руската разузнавателна общност разчита на чуждестранни граждани, в този случай българи, за да извършва шпионска дейност.

• Очакват се присъдите на българите, признати за виновни в шпионаж за Русия

• Премиерът: България не може да се меси в делото за шпионаж във Великобритания

А по отношение на дейността им - с изключение на лидера, останалите са се занимавали повече със събиране на второстепенна информация. Те не отговарят на класическото разбиране за шпиони, защото като чуете тази дума се сещате за лица, които работят "на терен" и осигуряват строго секретна информация.

Докато в този случай, а всъщност и в много други случаи на шпионаж, използвате човешки разузнавателни източници или така наречените агенти, за да събирате информация, каквато по нормален път не бихте получили. След това тази информация може да бъде предадена на чуждестранна разузнавателна служба, която пък може да я използва за постигане на следващи цели. Това означава потенциално вербуване на източник, който да компрометира или изложи на риск мишената. Или съвсем конкретно в този случай: събиране на информация какво прави даден човек, къде се намира, за да бъде планирано потенциално покушение срещу него.

- Като се има предвид, че на членовете на клетката е било плащано добре, но някои от тях по време на процеса показаха политическа неграмотност, без да коментираме дали това е било умишлено или откровено, изниква и друг въпрос. Каква е основната мотивация на тези хора да вършат това - парите или идеологията?

- Можете да вербувате източник за разузнавателна информация по няколко начина. Вие споменахте два - пари и идеология. Можем да добавим също принуда и его.

• Определят присъдите на шестимата българи, които британски съд призна за виновни за шпионаж в полза на Русия

• Тежки присъди очакват шестимата българи, обвинени в шпионаж във Великобритания

Идеологическият шпионаж е повече феномен от времето на Студената война. За руснаците намирането на наивни западняци да шпионират за тях, като мислят, че Съветският съюз е нещо като комунистическа утопия, се случваше често в ранните години на Студената война. В нейния край западните разузнавания използваха идеологическата карта за наемане на недоволни руснаци или източноевропейци, които искаха да шпионират за Запада. В днешно време обаче основният фактор са парите. Както и социалните контакти.

- Какво бихте казали като цяло за този случай? Британски медии обявиха, че може да се смята за уникален, защото за първи път в британски наказателен съд вътрешната работа на руска оперативна шпионска клетка беше разкрита в хиляди съобщения, организиращи наблюдение, снимки и видеоклипове на техните цели, както и разговори за планове за отвличане и убийство. Е, понякога съдебните заседания започваха да приличат и на сапунени опери с любовните интриги в клетката и използването на дамите за "сексуални примамки"...

- Връщайки се към това, което казах, случаят е илюстрация на това колко трудно е станало за руското разузнаване да действа в Обединеното кралство. И това, което виждате, това, което случаят наистина подчертава, е, че руските разузнавателни служби използват чуждестранни граждани, които могат да не будят подозрение в Обединеното кралство. Другото нещо, което наистина се откроява, е аматьорският характер на това, което са правили тези хора.

Но също така виждате къде хората могат да купуват шпионска техника, камери за наблюдение, подобни неща, как рационално да използват и мобилните си телефони. Как и къде хората могат да бъдат култивирани, за да шпионират. Мисля, че това е предупреждение за западните разузнавателни служби, че Русия вече не използва руски граждани, те принуждават и използват чужди граждани, които да се занимават с тази дейност.

• Докъде стигна процесът с българските шпиони в Обединеното кралство?

Това също показва решимостта на британското правителство да ограничи тази шпионска дейност. За целта властите прибегнаха до Закона за националната сигурност - законодателен акт, приет през 2023 г. Той е своеобразен възпиращ механизъм, който изпраща посланието: "Не шпионирайте тук! Не се занимавайте с тази дейност, защото последствията ще бъдат много тежки!".

- И един поглед към бъдещето на тези българи. Съдията обяви в съда, че след като задължително излежат половината от техните присъди в британски затвори, те могат да бъдат депортирани в България или пък да поискат освобождаване под гаранция за някакъв период от оставащата присъда. Как стоят нещата?

- Да, от гледна точка на шпионажа, в този случай има възможност те да бъдат върнати в България. Те биха могли да бъдат освободени и по средата на присъдите им. Що се отнася до възможността им отново да извършват шпионска дейност обаче, те на практика са "свършени". Щом веднъж вече сте добре познати на службите, дори и да сте освободен и да се движите свободно, вече не сте полезни за чуждите разузнавателни служби.