Д-р Аксел Бергер: По-важното е да ускорим европейската интеграция, така че Европа да бъде силен играч

Германският канцлер Фридрих Мерц пристигна "тихо" във Вашингтон, както се казва на езика на дипломатите. Т.е. посрещнаха го само представители на германското посолство. Мерц и делегацията бяха настанени в къщата за гости на американския президент, срещу Белия дом. 

Дори тази протоколна подробност от очакваното с тревога от Берлин посещение подсказа, че домакинът  Доналд Тръмп вероятно е добронамерен към новия федерален канцлер. А той - както разказаха колеги, които придружаваха Мерц във Вашингтон - се е подготвял дълго и старателно. Включително гледайки записите от злополучната визита на украинския президент Володимир Зеленски. Но и записа от непринудения разговор на Тръмп с генералния секретар на НАТО Марк Рюте. 

"Оставяй го да говори, не го прекъсвай, бъди усмихнат, остани спокоен, независимо какво ще каже" - това е бил наборът от съвети, разказват германските журналисти. 

"Явно съветите са дали резултат - посещението, или поне публичната част, премина в изненадващо добра атмосфера", коментира политологът д-р Аксел Бергер, зам.-директор на Германския институт за развитие и устойчивост в Бон.

"Мисля, че речта на вицепрезидента Джей Ди Ванс в Мюнхен окончателно изпари всички илюзии, че можем да разчитаме на Америка. Така че от тази гледна точка посещението беше успешно, макар да не остави големи политически новини", казва той в интервю пред БНР.

- Откакто избухливият Доналд Тръмп се завърна в Белия дом всички негови официални гости - премиери и президенти на суверенни държави - се подготвят за тези срещи сякаш отиват на изпит. Какво казва това за новия начин, по който очевидно ще се прави политика от тук нататък?

- Така е, но пък има и добри примери - канадският премиер Карни също беше много добре подготвен и визитата в Белия дом беше успешна за Канада. Новото време, което настъпи, принуждава Германия да се върне на голямата политическа сцена като играч, който трябва да балансира отношенията си с всички партньори. Съединените щати безспорно са ключов съюзник, трябва някак да поддържаме прилични отношения с Доналд Тръмп. А те очевидно преминават през инсценировките в Овалния кабинет. Но в същото време Германия, и Европа като цяло, трябва да бъде проактивна - не трябва само да реагираме на Тръмп, а да обърнем внимание и на останалите партньори по света. Интересите на Европа не се изчерпват с трансатлантическото семейство. Говоря например за страните от "глобалия юг". Китай, Индия и Бразилия са големите в тази група държави, но има още много, с които Европа трябва да изгради стабилни отношения. Не бива да изоставяме държави, които са изградили един все още крехък демократичен модел на управление, които искат да укрепят правовия ред и многополюсния свят, и които имат нужда от нашата подкрепа. Не бих искал Европа да им обърне гръб заради променения политически стил във Вашингтон. Но може би още по-важното е да ускорим европейската интеграция, да укрепим Европейския съюз, така че Европа да бъде силен играч в световната политика. За това говорим отдавна, но не мисля, че сме си написали домашното.

- Фридрих Мерц отиде в Белия дом с три важни за Европа теми: бъдещето на Украйна, бъдещето на трансатлантическия съюз и ексцентричните мита, които Тръмп наложи и за които се водят преговори с ЕС. Какви политически послания по тези теми произлязоха от визитата?

- От публичната среща между Тръмп и Мерц не произлязоха съществени новини, но все пак не знаем какво са обсъждали и за какво са се разбрали по време на обяда на четири очи. Канцлерът имаше освен това среща в Сената, където със сигурност са обсъждани следващи стъпки в отношението към Русия. Посещението на Мерц беше важно, дори само заради установяването на личен контакт с американския президент. Надявам се, че добрата атмосфера ще послужи за основа за следващи по-задълбочени срещи. Мерц и Тръмп отскоро са на власт, тепърва им предстои да работят заедно. Съвсем скоро предстоят две срещи на върха - на Г7 и на НАТО. А следващата година Съединените щати поемат председателството в Г20.

- И все пак имаше една новина - може би дори изненадващо Доналд Тръмп каза, че американските военни, които са разположени в Германия, могат да останат там, "щом германците го искат". Ще останат ли американците в Европа, ако на срещата на върха на НАТО в Хага от 24 до 26 юни страните членки - и преди всичко европейските - не се съгласят да заделят по пет процента от БВП за отбрана?

- Не бих казал, че има връзка между двете. В интерес на истината, за увеличаване на разходите за отбрана настоява не само Тръмп, а още неговите предшественици. Европа е силно заинтересована да увеличи разходите за отбрана, а както знаете, в тези пет процента се съдържат и целеви разходи за модернизиране на инфраструктурата. Но и Съединените щати имат интерес да запазят военното си присъствие в Европа. Това също не бива да забравяме. А думите на Тръмп със сигурност са се харесали на партньорите в НАТО в навечерието на срещата на върха. Но само толкова - в Хага предстоят тежки преговори и трудни решения.

- Едно от малкото вербални включвания на Фридрих Мерц по време на срещата с медиите в Овалния кабинет - там говореше предимно Доналд Тръмп - канцлерът отказа да се съгласи с домакина, че Украйна и Русия били като хлапаци, които настървено се боричкат в парка и не позволяват да бъдат разтървани. Наистина ли в Америка не възприемат руската агресия като заплаха за европейската сигурност?

- Въпросът е кого възприемаме за Америка. Сигурен съм, че дори в администрацията на президента Тръмп има хора, които виждат в лицето на Русия заплаха за европейската, дори за световната сигурност. Защото Русия преследва своите интереси не само на Стария континент. Помислете само за агресивното поведение на Китай в Южнокитайско море. Как най-близкият кръг около Тръмп гледа на Русия е съвсем друг въпрос. Нещо повече - нямам чувството, че всички президентски съветници са на едно мнение. За съжаление сред тях има такива, които проявяват разбиране за руската агресия срещу Украйна и - умишлено или не - разменят ролите на агресора и на жертвата. Така че не мисля, че от Белия дом ще чуем скоро обвинения срещу Русия. Доналд Тръмп по-скоро се стреми към нормализиране на отношенията с Русия, с цялата условност на думата "нормализиране". Но в същото време не бива да се пренебрегва инициативата на Сената - както на демократи, така и на републиканци - за налагане на по-строги санкции срещу Русия. Влиятелният сенатор от републиканската партия Линдзи Греъм беше тази седмица в Берлин, а преди това в Киев, и има ясни сигнали, че той се опитва да повлияе на президента Тръмп в отношението му към Кремъл. Но не бих залагал големи надежди. Европа трябва сама да се справи.

- Нека накрая Ви върна към Германия - как ще коментирате, че Доналд Тръмп и вицепрезидентът му Джей Ди Ванс не зачекнаха темата за крайнодясната партия "Алтернатива за Германия", след като Ванс обвини Германия, че огранича свободата на изразяване, а вече бившият президентски съветник Илон Мъск открито подкрепи десните радикали по време на предизборната кампания?

- Темата присъстваше по време на това посещение, но не по време на разговорите с Тръмп, а в интервю на Фридрих Мерц за близкия до Тръмп телевизионен канал Фокс нюз. Канцлерът беше много твърд и ясен - Германия няма да търпи намеса във вътрешните работи, дори от най-големия си съюзник САЩ. Речта на Джей Ди Ванс в Мюнхен, на конференцията по сигурността през февруари, беше от една страна пред международна публика. Но в същото време вицепрезидентът говореше на американската публика. Фактът, че Тръмп не засегна тази тема беше добър знак. В противен случай Мерц трябваше да отговори, а това нямаше да доведе до нищо добро в условията, които Белият дом наложи за срещата на двамата в Овалния кабинет пред телевизионните камери.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.