Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"За" и "против" приемането на еврото:

Богомил Николов и Григор Сарийски: Еврозоната - черно и бяло или черно на бяло?

| Интервю
Богомил Николов и Григор Сарийски
Снимка: Кармен Манукян

"Осем държави минаха вече пътя на влизането в еврозоната, като се започне от Словения през 2007 - 2008 г., след първата вълна на присъединяване, с известни нюанси на съмнение и недоверие, на страх, като най-близо до нашата картина бяха трите прибалтийски републики - Литва, Латвия и Естония. Най-ниска подкрепа за еврото тогава беше в Естония - 37 на сто, а последното проучване от преди седмица сочи подкрепа за еврото от 90 на сто", каза в предаването "Нощен Хоризонт" Богомил Николов, заместник-председателят на Икономическия и социален съвет на Република България, доктор по Икономика и изпълнителен директор на Българската национална асоциация "Активни потребители".

На 13 юни бяха оповестени резултатите от проучване на социологическата агенция "Сова Харис" относно нагласите на пълнолетните български граждани за влизане в Еврозоната и приемане на еврото от 1 януари 2026 година.

Изследването е осъществено със собствени средства и е проведено в периода 9-11 юни тази година сред 1000 български граждани. Заключението от проучването е, че понастоящем българското общество не е готово да приеме еврото през 2026 г. с ясна обществена подкрепа. Според резултатите преобладават негативните нагласи, а хората се разделят в съотношение 2:1 (62% срещу 32,1%) в полза на отлагането на това важно решение.
По въпроса за провеждането на референдум за влизането на страната в еврозоната от 1 януари 2026 г. се оформя подкрепа от 64,5%. Против референдума са 23,9% от анкетираните.
Протестите в подкрепа на провеждането на референдум за влизането ни в еврозоната от 01 януари 2026 г. се одобряват от 53,3%, а още 10,8% подкрепят с известни условности. Против протестите са 22,6% от запитаните. Този резултат, посочват от "Сова Харис", изпраща ясен сигнал към управляващите, че обществото не иска едностранно институционално решение за еврозоната.
"Нещата у нас ще се обърнат в полза на еврото, в това съм убеден. Нямам съмнения, въпрос на време е. Хората ще се убедят сами, че това, което слушат днес, ще бъде различно от действителността. Каквито и аргументи да прилагам, тези хора вече са си формирали мнението, то няма да се обърне, те чакат катаклизми. Времето ще отсъди, допълни още Николов, след като изслуша слушателски мнения от предишно издание на "Нощен Хоризонт", в които преобладават тези против приемането на еврото у нас. 
Богомил Николов изрази категорична убеденост за ползите от влизането на България в еврозоната.

"Европа не е в упадък, еврото не е в упадък, а това, че ние, по някаква причина нямаме достатъчно самочувствие и смятаме, че не сме достойни за клуба на богатите, си е наша оценка. Това, че не си харесваме управниците и сме си избрали такива, това си е пак наше решение. Не разбирам на кого трябва да се сърдим. Наистина, в една държава, в която гласуват малко над 30%, 70% си мълчат - какви претенции може да имаш?! Пак ще кажа - моята увереност идва от опита на осемте държави (бел. ред. - "осем държави от нашата черга" по думите на събеседника). 

Не смятам, че българите са с нещо по-лоши или по-некадърни от тези осем държави. Те са доволни. Никой не иска да излиза от еврозоната. Гърците минаха през най-ужасната криза - нито веднъж в обществения дебат в Гърция не е бил поставян въпросът за излизане от еврозоната. През цялото време спорът беше за това какви да бъдат точните параметри на спасителния план, с който ги извадиха - Гърция излезе, забрави, в момента вече се развива. 

Смятам, че Европа тепърва ще се организира. В момента времената са малко сложни - и като геополитика, и като развитие

Индустриалното производство ще се възстановява, с абсолютно нови технологии, нови производства, неща, каквито не е имало в миналото. Така че - не мисля, че еврото може да бъде някакъв капан за българския народ. Благосъстоянието ще си го произведем ние, няма някой да ни го даде - това, надявам се, да сме го разбрали вече", коментира Богомил Николов. 

Снимка: БТА

Противоположно становище изрази доц. Григор Сарийски, според когото към настоящия момент влизане на България в еврозоната е еднакво вредно и за нас, и за държавите от общността

"Българският народ, българският електорат е категорично против въвеждането на еврото. И тук не става дума за страхове, става дума за напълно основателни възражения. 

Относно доходите трябва да се отбележат две неща - първо, разликата между бедни и богати у нас започна да се увеличава, след като влязохме в Европейския съюз. На второ място - най-добрият показател е БВП на човек по стандарт на покупателна способност. Има някои страни, в които изобщо не можем да видим ефекта на забогатяването, като в Словакия, например. Така е и в Гърция... Затова и страни като Чехия, Унгария, Полша въобще не желаят да влизат, като всяка си има своите проблеми. 

Що се отнася до едно неопределено бъдеще - ще поживеем и ще видим", заяви пред БНР доц. Григор Сарийски, финансист и икономист, доктор по Финанси, парично обращение, кредит и застраховка. 

"Делът на еврото и в международните разплащания, и в банковите резерви намалява. Както знаете, в момента вторият актив по популярност е златото - банките трупат злато, не трупат евро. А международните разплащания, особено след като тръгна тази история с митата на Доналд Тръмп - еврото буквално се срина. Не знам защо някой може да мисли, че не е в упадък. Що се отнася до Гърция - била приключила и забравила. Изобщо не е забравила. Гърците в момента имат задлъжнялост горе-долу, колкото беше по времето на дълговата криза - 150-160%, само дето ѝ взеха част от активите: пристанища, инфраструктура, острови.  Що се отнася до това, че не искали да излизат от еврозоната - как да поискат, като няма механизъм за излизане? 

От Европейския съюз може да излезеш, но от еврозоната, точно както спомена един от Вашите слушатели - това е бобслей: влизаш вътре, можеш да излезеш само от другата страна, но никога не можеш да се върнеш назад. И най-накрая - че ние не сме били (нещо) по-малко от останалите страни: ако наистина не сме по-малко, нека да направим като останалите. 

Защото във всички страни от Европейския съюз имаше референдуми по европейски въпроси. Докладът на Европейската комисия е от април 2022 година. И, да речем, само през 2003 година са направили референдум за това дали да се присъединят в ЕС страни като Унгария, Малта, Словения, Литва, Словакия, Полша, Чехия, Естония, Латвия и Румъния. Когато правите референдум за това дали искате да влезете в ЕС, тогава може да кажете на хората - влизането в еврозоната е ангажимент, който произтича от влизането в ЕС, вие гласувахте "за", така че нямате право на друг референдум. Шведите, между другото, направиха и за ЕС, и за еврозоната, тоест - на тях това не им попречи. Като ще бъдем като останалите, нека да работим като останалите. Като ще си играем на демокрация, нека поне малко да наподобяваме на играта на другите страни", подчерта доц. Сарийски.

Богомил Николов и Григор Сарийски коментираха още темите: по-бедни или по-богати може да ни направи влизането в еврозоната от 1 януари догодина и вярно ли е, че когато в еврозоната настъпи финансова криза, ударът пада върху по-слабите икономики.

Още по темата слушайте в интервюто на Кармен Манукян с Богомил Николов и Григор Сарийски. 

По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Протестират наематели на общински жилища в София, гневни на нова наредба

Наематели на общински жилища протестират пред Столичната община заради обсъждането на нови правила за настаняване. Ако влязат в сила новите правила за настаняване, има реална опасност те да останат на улицата. Предлага се да се въведат срочни договори до 5 години . Вносителите на текстовете от "Спаси София" са категорични, че крайно нуждаещи се,..

публикувано на 10.07.25 в 10:03
Софийски университет “Св. Климент Охридски”

Студенти на протест срещу повишаването на таксите за платено обучение

Студенти от Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" планират протест от 18.00 ч. пред сградата на СУ срещу повишените такси за платено обучение за следващата академична година. При някои такси е заложен троен ръст. Вчера на среща със студентите министър Красимир Вълчев е уверил, че Народното събрание ще..

публикувано на 09.07.25 в 07:35
Лекари специализанти на протест пред МЗ. Октомври 2019 г.

Млади лекари представят предложения за промени в специализациите

Студенти и млади лекари от инициативата "Бъдеще в България" ще представят предложения за промени в правилата за специализациите в здравеопазването у нас.  Техни представители ще участват в първото заседание на работната група към здравното министерство, която беше сформирана миналата седмица с цел изготвяне на промени в Наредбата за..

публикувано на 08.07.25 в 07:49

Официално откриване на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО

Днес се открива официално 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО. Тя ще се проведе в централата на организацията в Париж, но с домакин България. Сесията ще продължи до 16 юли. В българската делегация са министрите на културата, на туризма и на околната среда. Страната ни трябваше да е домакин в София, но се отказа и това..

публикувано на 07.07.25 в 07:55
Димитър Вацов

Димитър Вацов: С държавата Пеевски прави същото, което направи с ДПС

С държавата Пеевски прави същото, което направи с ДПС на Доган . Г-н Пеевски владее доста институции и лостове за влияние, които не са публични. Стъпка по стъпка се завладяват основни институции и регулаторни органи. Силата на Пеевски се крепи върху неща, които не са видими публично, затова е много възможно да го митологизираме . Това..

публикувано на 05.07.25 в 13:56

Любомир Чакъров: Следенето на потреблението не е ново, но сега навлиза в личното ни пространство

Свалянето на приложения на мобилните телефони е често разпространена практика, когато става въпрос за отстъпки в различни търговски вериги. В този случай няма начин магазините да не знаят всичко за нас, а личните си данни даваме съвсем доброволно . Те прилежно се съхраняват за нашите гастрономически предпочитания. Но ако самият ти се сетиш..

публикувано на 03.07.25 в 13:37
Явор Колев

Бум на кибератаки в социалните мрежи и комуникатори

От ГДБОП предупредиха за бум на крадени профили в социалните мрежи с цел финансови измами . Хакерите постоянно се адаптират към техническата среда, променят начините, чрез които атакуват чатовете в социалните мрежи, в които хората прекарват голяма част от ежедневието си. В момента се наблюдава атака на профили, като се пише на контактите, че..

публикувано на 03.07.25 в 12:15