Пол Роджърс: Нетаняху иска повечето хората да се прехвърлят в Йордания и да освободят място за още еврейски заселници

Встрани от бойните действия и заплахата от превръщането на Иран в ядрена сила, 12-дневната война между Ислямската република и Израел - с кратко включване и на Съединените щати - повдигна въпроса и за евентуална смяна на режима на аятоласите.

Иран обаче не е Афганистан или Ирак. Никой не би се впуснал в сухопътна операция за сваляне на властта в Техеран. А опозицията, ако не е твърде слаба, както се твърди, отстъпва на патриотичните вълни сред обществото срещу "Големия Сатана" и "Ционисткия режим", които влязоха в ролята на - нека го наречем - "превантивни агресори".

И все пак дали промяна отвътре изглежда по-реалистична възможност, коментира пред БНР Пол Роджърс - професор по международни отношения от Брадфордския университет:

-  Много е трудно да се каже. Според мен режимът в Техеран не е популярен - сравнително малко са истинските му привърженици. Но в същото време обаче народът винаги ще застане зад него в случай, че Иран бъде нападнат. Така и стана! Поне временно режимът се радва на неохотна подкрепа от иранците. В по-дългосрочен план може и да се надигнат гласове за промяна - има някакъв шанс хората там да въстанат. Но те явно си дават сметка, че много трудно биха успели. Видяхме вече доста репресивни прояви на режима в дните след войната. В крайна сметка най-вероятно върховният аятолах ще се оттегли сравнително скоро и на негово място може да дойде някой по-умерен, религиозен водач. Така че - наблюдава се само начало на промяна. Колко дълбока ще е тя е трудно да се предвиди. Но е ясно, че за Съединените щати и Израел тази промяна няма да е достатъчна, ако не включва разформироване на иранската Революционна гвардия и гаранции, че Техеран не се стреми към ядрено оръжие.

Много е важно дали американските въздушни удари са били толкова успешни, колкото се хвалят във Вашингтон. Допускам вероятността това да не е така и да се окаже, че Иран може да възстанови ядрения си капацитет сравнително бързо - примерно за 6 месеца. Предвид решимостта на Нетаняху да прати този ирански режим в историята, може би предстоят доста напрегнати месеци. Като нищо може да се стигне до нова фаза на открити военни действия.

 - Твърди се, че вътрешната опозиция в Иран е много слаба. Какво можем да кажем за иранската диаспора. Чухме изявление на намиращия се във Франция престолонаследник Реза Пахлави, който е почти непознат в днешен Иран. В Обединеното кралство пък иранската диаспора, като че ли се страхува да надига глава, да се изявява. Но дали все пак е възможно промяната на режима да дойде от натиск от чужбина?

- Такива режими в повечето случаи не се свалят от чужбина. Промяна може да бъде подпомогната от странство, но тенденцията е опозиционерите, които са в изгнание от много години, да не са особено единни и даже общността им да е доста фрагментирана. Така е май и с иранците. Във всеки случай Съединените щати начело с Тръмп и - разбира се - Израел с Нетаняху,  ще продължат да се стремят към това Иран да се превърне в нещо приемливо за тях. Нетаняху все пак има четири основни цели във войните, които води. Първата е да прочисти Газа от палестинците. Втората е да им направи още по-труден живота в окупирания Западен бряг, за да се прехвърлят мнозина от тях в Йордания и да освободят място за още еврейски заселници. Третата цел е да елиминира каквато и да било възможност групи като "Хизбулла" да застрашават Израел с ракети или дронове. И последната му цел е да се отърве от режима в Техеран. Проблемът е, че всичко това няма как да е основа за траен мир.

• Проф. Симеон Евстатиев: Страхът от ядрената програма е свързан със страха от наративите на Иран
• Руслан Трад: Смята се, че са унищожени 50% от обектите, но не ядрената програма на Иран
• Фара Джан: Иран е преместил предварително високообогатения уран

- Като говорим, че по-реалистичен сценарий за промяна в Иран е този с подтик отвътре, доколко е здрава връзката между религиозните лидери и иранската Революционна гвардия? Може ли да очакваме разрив между тях?

-  Мисля, че може. Но трябва да бъдем предпазливи с такива прогнози. Революционната гвардия е в процес на смяна на командването, защото доста от топ генералите й бяха убити от Израел. Не знаем в каква посока ще се развие, но несъмнено ще продължава да разполага със способности, които биха затруднили много други държави да действат в Ормузкия проток например. Това означава и запазване на сериозни властови позиции в Техеран. Дали обаче гвардията ще остане тясно свързана с религиозните лидери и лоялна към тях е друг въпрос. Може да се стигне до промяна в Иран, която да не е точно смяна на режима - Революционната гвардия да поеме водещата роля. Тя е в много силни позиции.

- В едно предишното ваше интервю за БНР преди повече от година заявихте, че Нетаняху извлича полза от напрежението с Иран за отвличане на вниманието на Запада от Газа. Със сигурност това е "пожелателно мислене", но човек като гледа по-глобално на региона, не ви ли се струва, че най-доброто за Близкия изток би била промяна както в Иран, така и в Израел?

- Промяна на режима в Израел би била добре дошла. Израелците се усещат много застрашени, а това е парадоксално, защото са невероятно силни. И въпреки всички страдания в Газа, за мнозина в Израел е по-важно палестинците да бъдат прогонени от там. Затова, ако ще има промяна в Израел, тя няма да е скоро. Случилото се на 7 октомври 2023 г. все още тежи много на израелците. Ако се опитвате да си представите промяна в Израел към ново правителство, което наистина се стреми към траен мир, и промяна в Иран с премахване на крайностите на теокрацията там, това едва ли ще се случи скоро.

 - Стана дума и за президента Доналд Тръмп, който, образно казано, изигра своеобразен танц около Иран, като първоначално твърдеше, че няма да има американска намеса, след това застана твърдо зад Израел след неговите въздушни удари и призова Иран за пълна капитулация. Последва американски удар в Иран, за да се стигне сега до приказки за разговори с Техеран за възраждане на страната. Объркващо е. Знаем ли наистина каква е политиката на Съединените щати към Иран?

- Не, не знаем. Тръмп не изглежда истински заинтересован. Ясно е, че храни силни чувства към Израел, но за него най-важното по принцип е да побеждава. С каквото и да се захване, трябва да удържи победа - така както го вижда той. Това се отнася и за ситуацията с Иран. И не бива да се забравя - в каквито и да било преговори с Тръмп, особено по някой международен проблем. Тръмп е доста нестандартен, но и извънредно могъщ лидер, който си остава голямо неизвестно в което и да било уравнение. Ако се работи с него, просто трябва да се има предвид, че Тръмп се интересува на първо място от себе си и че иска да печели.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.