Лимитите на болниците: Погазване на правовия ред или предвидимост за бюджета на НЗОК?

През последните няколко години се наблюдава активно увеличаване на надлимитната дейност на болниците у нас – отчита се по-голям обем оказана медицинска помощ спрямо прогнозираното, по което заплаща Здравната каса. С отпадането на лимитите през 2024-та година тази дейност достига до 400 милиона лева. Това обясни в интервю за "Хоризонт" адвокат Пламен Таушанов, който е представител на пациентските организации в Надзорния съвет на Здравната каса. Потърсихме го във връзка с влезлите в сила лимити на болничната помощ. Тези ограничения са противоконституционни, припомни от своя страна адвокат Силвия Величкова от Сдружение за развитие на българското здравеопазване. Тя е адвокат по делата за отмяна на лимитите, представляващ Сдружението на частните болници.

Лимитът представлява прогнозна стойност, определена по неясни критерии, колко трябва да работи едно лечебно заведение за месец – определението е на адвокат Силвия Величкова. 

"Натовареността на едно лечебно заведение зависи от непредвидими фактори. Пациентите търсят лечебни заведения, за които има добри отзиви. Натоварени са тези, които предлагат добра услуга и това би трябвало да е принципът". 

Според адвокат Пламен Таушанов прогнозните обеми от дейности на дадена болница се определят според изработеното в предходна година или през последните три месеца на годината. Това може да включва и нови дейности, разрешени на болницата. По думите му през миналата и тази година вече са разрешени около 60 нови дейности в различни лечебни заведения у нас. Връщането на лимитите означава, че Касата няма да заплаща над посочените в индивидуалните договори обеми и стойности на медицинска помощ.

"Ще ограничи тази т.нар. надлимитна дейност, която за миналата година беше около 400 милиона – десетина процента от бюджета на лечебните заведения. Такава надлимитна дейност не е имало никога". 

• Болниците отново работят с лимити по договорите си с НЗОК

Връщането на лимитите означава погазване на правовия ред от страна на парламента, смята адвокат Величкова.

"След като се е произнесъл Конституционният съд и е посочил, че по този начин се нарушава правото на здравно осигуряване на лицата, правото им на достъпна помощ, незачитането на решението на Конституционния съд от НС е противоправно. Самите народни представители имат като основно задължение да спазват Конституцията". 

За хората означава, че се нарушава правото им на достъпна медицинска помощ.

"Аз, като пациент трябва да се съобразя с това, че някаква болница има определен по административен ред лимит. Трябва да избера по-малко натоварена, която може би не предлага толкова добро качество". 

Няма доказателства, че лимитите ограничават достъпа на хората до медицинска помощ, има хипотетична възможност за това, обясни Пламен Таушанов.

"Пациентът има право да бъде лекуван в лечебното заведение, в което иска. Ако дадено лечебно заведение достигне т.нар. прогнозен обем, то ще извърши надлимитна дейност, когато Касата е взела такова решение и разрешила да се извърши. Преди да се вземе това решение е било проверено. Аз съм скептичен каква е ефективността от тези проверки". 

Според Силвия Величкова механизмът на лимитите не успява да контролира разходите за болнична помощ.

"КС също коментира в мотивите си, че този модел е финансово неефективен и не постига целите си от гледна точка на разхода на Здравната каса. Той третира еднакво както фалшивите, така и действителните хоспитализации. Това е един опит за ограничаване на разход и той е неуспешен". 

Механизмът на лимитите има за цел да осигури предвидимост на бюджета на Касата, а не да ограничава разходите за болнична помощ, казва адвокат Таушанов.

"Както се очертава, за 2025-а година ще се генерира отново преразход не по-малко от 300-400 милиона. Това не решава въпроса – чрез прогнозните лимити да се намалят разходите. Две различни неща са.

Има голям проблем - Националната здравно-информационна система не е обхванала всички дейности в Касата, свързани с т.нар. история на заболяването. Това е задължително, за да може Касата да осъществява дистанционен контрол.

Не може да се кара лечебното заведение да приеме или да откаже точно определено количество пациенти".