Весела Люцканова: Животът е прекрасен и човек никога не трябва да се предава!

В "Нощен хоризонт" разговаряме с доайена на българската литература – писателката, преводачката, редакторката, издателката Весела Люцканова. Родена на 21 август 1935 г. в София, преживяла детството си със загуба, бомбардировки и ново начало в Ловеч, тя е една от най-плодовитите и ярки личности в българската литература. 

Авторка на над 50 книги, сред които 15 романа, носителка на редица литературни отличия, включително европейската награда „Еврокон“ за цялостно творчество. 

Днес, на 90-годишна възраст, тя продължава да пише с мъдрост, хумор и изненадващо младежко въображение.

"Силата ми идва от това, че обичам живота и независимо от всички трудности, смятам, че животът е прекрасен и човек никога не трябва да се предава. 

Това е силата на човешкия дух и слава Богу, че го нося в себе си и все още не съм го загуба в тези нелеки години на превратности, защото съм убедена и вярвам, че човек може всичко, каза за БНР Люцканова. 

Весела Люцканова Иванова е родена на 21 август 1935 г. в София. Живее при биологичните си родители до тригодишна възраст, когато умира майка й от туберкулоза, а баща й е в затвора заради комунистическите си убеждения. Заедно с петгодишната й сестра е дадена в сиропиталище. Там оцеляват по време на най-тежката бомбардировка над София на 10 януари 1944 г., но Весела получава частична амнезия. Осиновена е от семейството на Люцкан Люцканов от Ловеч. Започва да възвръща спомените си през юношеска възраст. Израства в Ловеч, където получава средното си образование.
В София завършва Висшия инженерно-строителен институт. Работи като проектант, асистент, заместник-директор на Литературния фонд към СБП, редактор във вестник „Строител” и издателство „Народна младеж”. След промените става собственичка на издателство „Весела Люцканова”. 

"Нищо в живота ми не беше лесно, но независимо от това го обичах и упорито се борех с всички трудности. Мечтаех да бъда художник, писател, моите близки настояваха да запиша медицина, но аз записах инженерство, завърших го, но науката е била винаги вътре в мен...

След години започнах да пиша съвсем сериозно, да се занимавам с литература, независимо от всички ангажименти в семейството, лека-полека ме приеха и започнаха да ме публикуват, разказа още Люцканова.

Голямата и любов е научната фантастика.  

Автор е на над 50 книги, от които 15 романа. Издадени книги: „Животът - това безкрайно вълнение” (1971), „Бяг по успоредни прави” (1974), „Клонинги” (1975), „Тъмен джаз” (1976, 1982), „Тежък портретен грим” (1982), „Часовник в дъното на коридора” (1982), „Парола Адриа” (1984), „Незавършен профил” (1985, 1987), „Азбука на малкия строител” (1986), „Вина на невинните” (1986), „Как се срещат бреговете” (1986, 1989), „Щъркели на леда” (1986), „Къде живеят децата по света” (1987), „Лицето на Горгоната” (1987), „Нежен профил” (1987), „Другата врата” (1990), „Кали юта” (1993), „Голямото будалкане” (1994), „Живот на ръба” (1995), „Училище за банкери” (1995), „Издатели, в 3 кн.” (1994-1996), „Живот на ръба” (1997), „Клонингите се завръщат” (1998), „Училище за банкери” (1998), „Измамникът Рей и други…” (2003), „Клонингите си отиват” (2004), „Бай-бай, Хепинес” (2006), „Време за негодници, време за светци” (2007, 2010), „Часовникът със златния ланец” (2009), „Все още има любов” (2010), „Животът - кратък и абсурден” (2010), „Вампирска терапия” (2012), „Водовъртеж” (2012), „Другият в съня ти” (2014), „Живот наяве и насън” (2014), „Книжна борса” (2015), „Досие на убиец” (2015), „Животът е другаде” (2017). 
Преводи на нейни творби са издадени на много езици. 

Награди

"Голямото читателско жури"

25 първи награди за разкази, публикувани в пресата.
Награда за съвременен роман на издателство „Христо Г. Данов“ за романа „Щъркели на леда“.
1978 г. – Награда за къс разказ на в. „Вечерни новини“ за разказа „Сребърен пръстен“
1988 г. – Първо място в конкурс за къс фантастичен разказ, организиран от в. „Народна младеж“ за разказа „Резерватът“
1989 г. – Втора награда от конкурса „Червен бряг ’89“ за разказа „Космическа кожа“
1989 г. – Награда „Еврокон“ за цялостно творчество
1993 г. – Награда за фантастика „Гравитон“ за добро въображение
2003 г. – Американска международна награда за престиж и качество „Златна звезда“
2007 г. Годишната награда на Съюза на българските писатели за сборника „Бай, бай, хепинес“.
Още в интервюто на Станислава Пирчева с Весела Люцканова в "Нощен Хоризонт".