Проф. Марк Шанахан: Ако САЩ имат специални отношения с друга държава, това е Израел, не Обединеното кралство

Темата коментира пред БНР проф. Марк Шанахан - преподавател по международни отношения в университета в Съри.

"Второто държавно посещение на Тръмп в Обединеното кралство вероятно беше върхът - като помпозен спектакъл, но доста по-малко ефектно по отношение на развитие на нова политика и сближаване между Великобритания и САЩ, особено по въпросите на сигурността. Станахме свидетели на събития, които се отиграха в два много различни дни. На първо място, беше необичайно, че посещението не беше в Лондон. Отчасти по съображения за сигурност, отчасти защото Бъкингамският дворец е затворен за ремонт в момента. Но и отчасти, защото е добре известно, че Доналд Тръмп не е популярен сред британците.

• Британският крал и кралица посрещнаха в Уиндзор президента и първата дама на САЩ

Той бе държан далеч извън Лондон, в неговия си личен сапунен мехур от илюзии. Първият ден бе прекаран в Уиндзор, където Тръмп не напусна кралското имение и не се срещна с нито един обикновен британец. А втория ден, в провинциалната резиденция в Бъкингамшър, където бе заобиколен от елита на британската политика и лидерите на технологичните гиганти и други компании, които доведе от САЩ. През първия ден, големият успех беше помпозната церемониалност. Благодарение на нея Тръмп изглеждаше като най-важния човек, като лидера на свободния свят, на сцена, която много му отиваше - с редици от войници, с прелитащи скоростни самолети, и всички нетърпеливи да чуят всяка негова дума. Той обича да се чувства специален и Обединеното кралство свърши добра работа да го накара да се почувства по този начин."

• Тръмп и Стармър подписват споразумение за рекордни американски инвестиции

През втория ден обаче на хоризонта излезе политиката и съвместната пресконференция на двамата държавници.

"Вторият ден беше много различен. Това беше денят за политика, денят, в който Стармър и Тръмп се захванаха за работа. Бизнесът доминираше сутринта, големи технологични споразумения бяха подписани с шумни фанфари, но ако се вгледате по-отблизо, те показват асиметричните отношения между Обединеното кралство и САЩ. Развитието на по-силна инфраструктура в сферата на изкуствения интелект всъщност е много добре за Великобритания и Стармър го желае, но като го прави с американски технологии, осигурява солидни позиции за големите американски технологични компании в Кралството. Това може да е нещо добро, да разкрива работни места и да помага за растрастване на сектора, но крие и проблеми - проблеми със законите за защита на частната собственост, с британските закони за онлайн защита и интелектуалната собственост. Друго нещо, което е особено важно за тези търговски сделки, е, че в момента те са гарантирани само от меморандум за разбирателство. Няма транзакции, нищо още официално не е започнало. Така че става дума само за едно голямо пиар упражнение и тепърва ще видим как ще се развият нещата."

Все пак в резиденцията Чекърс стана видно, че двамата лидери не мислят еднакво по всички въпроси.

"По-късно същия ден акцентът беше поставен върху сигурността. И тук вече между Тръмп и Стармър имаше по-малко разбирателство и по-малко напредък. Честно казано, Тръмп иглеждаше уморен през втората част на посещението. Стармър и Тръмп говориха за Украйна и за Газа. И двете страни обаче са се окопали в своите доста различни разбибания. Не мисля, че Стармър постигна някакъв особен успех в опита да привлече Тръмп на страната на Коалицията на желаещите за мир в Украйна. Не бяха поети никакви ангажименти от страна на американския президент да окаже по-голям натиск върху Путин. На практика той иска от европейците да спрат да купуват руски петрол, преди да реши да направи нещо повече. Видяхме колко близък може да бъде той с Путин по време на срещата в Аляска. Не съм сигурен дали той е направил или ще направи стъпки към подкрепа на украинскита страна и Зеленски в сраженията срещу Путин.

• "Таймс": Великобритания ще признае Палестина като държава в края на седмицата

За Газа се говори много. Обединеното кралство е пред признаването на палестинска държава и разногласията със САЩ по този въпрос са дълбоки. Тръмп няма да признае Палестина. Юдейско-християнският съюз, който обединява САЩ и Израел, остава невероятно силен, независимо от това, което прави Нетаняху в Газа или на Западния бряг. Макар и посещението във Великобритания да беше помпозно и тържествено, с думи за близко приятелство и подкрепа, ако наистина има някакви специални отношения, които САЩ имат с някоя друга държава, то те са с Израел, а не с Обединеното кралство."

• Доналд Тръмп: Връзката между Америка и Обединеното кралство е безценна и вечна

Като че ли в потвърждение на част от казаното от Вас дотук, добре се вписва заглавието на статия във вестник "Таймс", което гласи: "Специални отношения - може би, но ако става дума за брак, може би трябва да се тревожим".

"Мисля, че това е абсолютно правилно. Ние обичаме да прикачваме термина "специлни отношения"към хората, които са на върха в политиката на техните страни. Видяхме това във Великобритания с Тачър и Рейгън, а още по-преди с Макмилън и Кенеди. Не го виждаме при Стармър и Тръмп, защото те са много по-различни. Стармър работи изключително много да накара Тръмп да се чувства специален и добре дошъл и да запази положителния дух между тях. Това обаче, което наистина е от значение, са отношенията между самите държави. Ние имаме изключително силни отношения със САЩ в области като сигурността, отбраната, разузнаването и икономиката.

• Тръмп посъветва Стармър да използва военните, за да контролира границите на страната си

Това се случва под повърхността, без значение кой е на Даунинг стрийт или в Белия дом. То помага на лидерите да имат отношения от типа "Тачър-Рейгън"и да се чувстват естествени партньори, но Стармър и Тръмп не са естествени близки приятели (партньори в леглото, ха-ха, както звучи английската дума). Не мисля, че Тръмп изобщо е близък приятел с който и да било световен лидер. Той не цени близките си съюзници, дълготрайните си приятели, по начина, по който го правиха придишните американски лидери. Така че отношенията между Великобритания и САЩ, които започнаха с война преди 249 години, но се подобриха след това, си остават крепки и днес. Ние споделяме общо наследство, донякъде общ език, имаме много здрави икономически и отбранителни връзки. Но се съмнявам, че за Америка Обединеното кралство е по-специално от Германия, Франция или която и да е друга държава в Европа и по целия свят."

Свободата на словото е един доста чувствителен въпрос напоследък в двустранните отношения, особено след критики от страна Америка за състоянието му на Острова. На пресконференцията Тръмп бе запитан дали с оглед на това, което стана с уволнения негов критик Джими Кимъл, продължава да мисли, че САЩ са по-напред от Великобритания по отношение на свободата на словото.

"Имаме доста различни схващания за това какво е "свобода на словото". В САЩ в момента никой не е свободен да критикува президента и той злоупотребява с президенската власт, съдебната власт и властта на агенциите, чиито ръководители назначава, като Федералната комисия по комуникациите, за да потиска всякаква критика. Това не е свобода на словото. Свободата на словото не е еднопосочна улица. В нашата страна ние имаме правна дефиниция за свобода на словото и тя не включва слово на омразата. Ако насаждате омраза във Великобритания, можете да влезете в затвора. През последните години имаме такива случаи. В момента това особено антагонизира хората вдясно, които гледат какво става в САЩ, където предизвикателната и грозна реч на омразата се подкрепят от президента и неговата администрация.

Застрелването на Чарли Кърк обаче беше ужасно. Това ще се случва по-често в САЩ, където имат 300 милиона законно притежавани огнестрелни оръжия - много повече, отколкото в западноевропейските държави, където нещата са много по-различни. Кърк не трябваше да бъде убиван, но той не бе светец. Думите бяха неговото оръжие, но той ги използваше по особено ужасен начин по много поводи, за да насажда омраза в общностите. Това не е, което авторите на първата поправка в конституцията са имали предвид. Във Великобритания може и не всичко да е наред, но хора като Томи Робинсън и Найджъл Фарадж, които критикуват законите за свобода на словото, са не просто лицемери, а и главни манипулатори на нашия език и главни причинители на безредици в страната."

• Роб Уотсън: Може би лейбъристи и консерватори виждат реален шанс Найджъл Фараж да стане следващият министър-председател

Миналия уикенд на голямата демонстрация в Лондон на крайнодесни привърженици на Томи Робинсън, Илон Мъск се включи чрез видеовръзка за да призове отново за свалянето на Киър Стармър от поста. Може и да не асоциираме вече Мъск с Тръмп, но не е ли това доста крайно вмешателство?

"Нямаше място за Илон Мъск в протестите миналата седмица. Всеки има право на мирен протест, но когато видяхме Мъск на екраните в Лондон да говори пред една вече гневна тълпа, която е нахъсвана от расисти, стана ясно, че това не помага по никакъв начин на страната. Мъск няма нищо общо с Обединеното кралство. Това е човек, който е израснал в условията на апартейда на Южна Африка и иска да внесе същата тази расова омраза в други страни по света. По някаква странна причина той се е сближил с лицето Томи Робинсън, чието истинско име е Стивън Яксли-Ленън, който е лежал пет пъти в затвора и е бил изгонен навремето от САЩ. Яксли има присъди за наркотици и трудно може да бъде морален пример за подражание, за какъвто го представят някои от американската десница."

Предполагам, можем да кажем, че посоката, в която върви Америка под ръководството на Тръмп, помага по накакъв начин крайнодесните на Острова да набират сили.

"По същия начин, по който "черните ризи"във Великобритания, от Британския фашистки съюз добиха сила и кураж от нацистите през 30-те години на миналия век, можете да видите съвремените "черни ризи" - бригадите на Робинсън, може би и някои от крайнодесните лидери като Тайс и Фарадж или от екипите им - как черпят сили от движения като МАГА в Америка. Това е също толкова ужасно. 110 000 души участваха в това шествие миналата седмица, но знаете ли какво: 63 милиона не участваха. Тези хора не представляват сегашното обществено мнение в Обединеното кралство. Те са гневни, но си остават едно гневно малцинство, на което медиите може би обръщат прекалено много внимание, независимо от сравнително малкия брой хора, които те представляват."